а/ Речниково значение:
Куфр означава покриване, скриване.
За човека, който е окачил лък върху себе си и е облякъл дреха върху него в арабския език се казва “Кад кефера дер аху”
– “Скри лъкът си”, което също се казва и за човека, който е запасал и скрил оръжието си под дрехата. Когато истината бъде скрита,
тъй като противоречи на вярата се използва думата куфр.
б/ Терминологично значение:
Куфр според ислямската терминология е отричане на нещо без което вярата не е завършена.
Такива са случаите когато се отрече нещо за което има категорично шериатско становище че е задължително (фард) или, че е забранено,
отричане значението на шехада (свидетелството). Пример:
Да се отрече задължителността на намаза или,
че лихвата е забранена.
Думата куфр в шериатските доводи сочи два смисъла:
“Дела, които извеждат човека от вярата” и “Дела, които не извеждат от вярата”.
Както вярата е на степени, така и куфра е на степени.
ВИДОВЕ КУФР
А/ Голям куфр:
Това е куфр, който води във вечния огън.
Този вид изкарва човек от вярата.
Пример:
Да се отрече някоя от основите на вярата.
Големият куфр се разделя на пет вида и може да бъде в убеждението, словата, или делата.
Те са:
1. Куфр вследствие на отричане:
Такива са;
обвиняването на пророците в лъжа,
вярването, че те представят истината не каквато е, вярването,
че те са разпореждали неща,
които са в разрез с позволеното и
забраненото от Аллах.
Това се посочва в словата на Всевишния:
“И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато дойде при него?
Нима не е в Ада мястото на неверниците?”
(Анкaбут, 29: 68)
2. Куфр вследствие на високомерие:
Въпреки потвърждаването на пророка, заради високомерието си те го отхвърлят,
както е в знамението:
“Казаха:
“Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените”
(Шуара, 26:111)
Това е известено за пратеника Нух а.с.
Заради високомерието си те се отнесли с презрение към хората следващи истината и въпреки знанието им, че донасяното от пророците е истина,
те се извърнали от нея и така станали неверници. Неверието на Иблис е не заради отричане на Аллах, заради високомерието и непокорството му.
Поради тези причини голяма част от предишните общности се извръщали от истината и отричали. Това е оповестено от Всевишния Аллах в знамението:
“…Казваха:
”Вие сте само човеци, подобни на нас…”
(Сура Ибрахим, 1: 10)
3. Куфр вследствие на съмнение:
Съмняването по отношение на донесеното от пратеника, което трябва да се приеме безусловно и без никакво съмнение, води до куфр.
Тук става въпрос за двоумение вследствие на което донесеното от пратеника нито се потвърждава,
нито се отхвърля.
В куфр е онзи, който приеме, че донесеното от пратеника може да противоречи на истината.
4. Куфр вследствие на извръщане:
Този вид куфр се поражда от извръщане на сърце и уши от истината донесена от пратеника,
без да са налице нито потвърждаване, нито пък отричане.
Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем не се приема нито като приятел, нито като враг,
но се избягва да се слуша донесеното от него.
И така, истината се изоставя
– не се извършват дела, а също така се отбягва да бъде научена истината.
Избягват се местата,
където се говори за истината.
Извръщането от истината по такъв начин води до куфр.
5. Куфр вследствие на двуличие:
При този куфр пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем се следва в делата, но сърцето е против него, отрича го.
Чрез делата се демонстрира вяра
– следва се пратеника, а неверието се скрива. Всевишният Аллах е повелил:
“А някои от хората казват:
“Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.”
Ала те не са вярващи.”
(Сура Бакара, 2:8)
Двуличието е два вида:
а/ Двуличие във вярата(голямо двуличие):
При този вид чрез езика и делата се демонстрира вяра, а неверието се скрива в сърцето.
Хората в това състояние
, ще бъдат на дъното на джехеннем.
Тези хора са в куфр, защото частично или изцяло са отрекли истината от Аллах донесена от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем,
и не одобряват присъствието на пречистата религия донесена от пратеника на Аллах.
б/ Двуличие в делата(малко двуличие):
То се поражда при извършване на делата по начин, който е различен от указаното в шериата. Извършващия го не излиза от исляма.
Например:
Изричане на лъжа, не удържане на дадената дума, измяна на обещанието, неразбирателство вследствие на престъпване на границите,
проваляне на договора и др.
До тук бяха споменати положенията при които рабът става кяфир.
За да бъде по-добре разбрано нека дадем примери за голям куфр, като го раздели на три вида:
Първи вид;
куфр в убеждението:
Има и други причини освен тези,
които ще изброим:
. Съмняване в съществуването и Единосъщието
на Аллах.
. Съмняване в пророчеството на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем,
и че е последен пророк.
. Съмняване в схващания, които са установени в религията по категоричен начин като:
отвъдния Ден, дженнета, джехеннема, наградата за делата, наказанието, джиновете, меляикетата, възнесението (миарадж) на пратеника и др.
. Отричане дори на една буква от Свещения Коран или вярване, че в него има излишък.
. Одобряване на друг ред, освен ислямския
и приемане, че е в полза на човечеството.
. Вярване, че Аллах се вселява в рабите си
(опазил Аллах!), приемането равни на него,
на съпруга, деца и качества от които е надалече(пречист).
. Отричане задължителния характер на; петкратния намаз, зекята и други задължителни неща от религията.
. Вярване, че пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем, е скрил нещо от това, което е бил длъжен да оповести или, че за едни неща той е известил мюсюлманите, а за други не.
. Приемане за позволено на това, което е забранено от исляма и обратното, приемане за забранено на това, което е позволено.
. Отричане на някой от пророците или на нещо от това, което са донесли.
Втори вид;
Куфр в делата:
Някои примери:
. Покланяне в суджуд пред друг, освен пред Аллах.
. Хвърляне в нечистотия на лист върху който е написан айет от Свещения Коран или хадис.
. Ритуално обхождане или извършване на други неща около гробове на светци(евлия) или праведници.
Трети вид;
куфр със слова:
Примери за такъв:
. Хулене по адрес на Аллах, на някой от пророците или исляма.
. Отправяне дуа към светци (евлия) или праведници за помощ или подкрепа при трудност и притеснение.
. Присмиване;
със Свещения Коран или с айет от него,
с пратеника на Аллах, с някое от имената на Аллах или пък шегуване с някое от тях,
подценяване на въпроси свързани с дженнета или джехеннема.
Примери по въпроса:
Да се каже “Дори Аллах да ме възнагради с дженнет, няма да вляза.”,
Дори пратениците да ми свидетелстват
за…, няма да приема.”,
“Откакто съм започнал да извършвам намаз, добро не съм видял.” и др.
Особено в наши дни, за съжаление, много често не се намират хора, които предупреждават децата за подобни изрази в техните разговори.
Изричането на гореизброените неща, дори на шега, подиграването, забавляването с това, което трябва да се уважава и почита, води до куфр и излизане от религията.
Човекът, който се въвлече в някое от тях е муртед(вероотстъпник).
Онзи при когото се лучи незабавно трябва да се покае и изрече шехада
(Ешхеду елля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммедер-расулюллах)
т.е. отново да встъпи в исляма, да съжалява за стореното и да покаже категоричност и усилие повече да не допуска такава опасна грешка.
Б/ Малък куфр:
Представлява отричане на задължително необходимото за да бъде мюсюлманина зрял.
При липсата на едно от тези неща, които са задължително необходими, мюсюлманина не може да бъде зрял.
Човекът въвлякъл се в такъв куфр, заслужава наказание в джехеннема, но не остава там вечно.
Към този куфр спадат всички грехове.
Както покорството и ибадета са назовани като вяра, така и прегрешенията са назовани като куфр.
Такъв мюсюлманин, дори да не е истински, точен, мюсюлманин в пълния смисъл, той си остава мюсюлманин и не излиза от религията.
Тези неща категорично трябва да се отбягват
и да се моли Аллах за напътствие.
Примери за такъв куфр:
1. Куфр заради благата:
Той се поражда вследствие на отричане на благата или вследствието на приписването им на друг,
освен на Аллах.
Всевишният Аллах е повелил:
“Те узнават благодатта на Аллах, после я отричат. Повечето от тях са неверници.”
(Сура Нахл, 16:83)
Изказвания като следните са примери за такива случаи:
“Това си състояние аз унаследих от дедите си.”, “Ако не беше еди кой си, това нямаше да се случи.” Множество хора изричат подобни слова.
Въпреки знанието си, че благата са от Аллах,
те не му благодарят и чрез словата си приписват своите блага на личности, които почитат.
Към този вид спадат и имена поставяни на децата като; “Абдулхарис”(Раб на Харис),
“Абдуррасул”
(Раб на пратеника),
защото въпреки, че това дете е раб на Всевишния Аллах, съгласно смисъла на името рабството се приписва на друг.
2. Не извършване на намаз:
Ако човек не отрича задължителността на намаза,
а не го извършва поради мързел и има копнеж да го извършва, то такъв се е въвлякъл в малък куфр. Пратеникът на Алллах Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Договорът между мен и тях е
(изпълнението на) намаза.
Който изостави намаза става кяфир.”
(Тирмизи - сахих)
Тук се има предвид малък куфр и човек не излиза от религията.
Също така някои казват, че изоставянето на намаза изважда човека от религията.
Предпочетеното становище от по-голямата част от учените е първото:
“Аллах е предписал за Своите раби петкратния намаз като договор с тях за да ги въведе в дженнета, ако не пропускат нито един от тях и го извършват както трябва и не се отнасят с пренебрежение към него.”
(Тирмизи - сахих)
Ако обаче човек отрече намаза или твърди, че намаза не е от шериата, то между учените няма никакво разногласие, че той е кяфир и муртед(вероотстъпник).
3. Ходене при гадатели и предсказатели:
Тук става въпрос за потвърждаване на казаното от тях във връзка с неведомото.
Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който отиде при предсказател и потвърди казаното от него, то той е отрекъл низпосланото на Мухаммед(т.е. Свещения Коран)”
(Абу Дауд - сахих).
4. Анален контакт със съпругата:
Към отози вид куфр спада и контакта със съпругата по време на месечния цикъл.
Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който осъществи анален контакт или контакт по време на месечния цикъл, то той е отрекъл низпосланото на Мухаммед.”
(Абу Дауд)
5. Воюване срещу мюсюлмани:
Онзи, който се въвлече в поддобно нещо не излиза от религията.
Всевишният Аллах е повелил:
“И ако две групи от вярващите се сбият,
помирете ги!
Но ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се спрямо онази, която е ппрестъпила, докато се върне към повелята на Аллах!
А щом се върне, помирете ги справедливо и постъпете безпристрастно!
Аллах обича безпристрастните.”
(Сура Худжурат, 49:9)
6. Заклеване в друго, освен в Аллах:
“Онзи, който се закълне в друго, освен в Аллах,
той е попаднал в ширк и куфр.”
(Абу Дауд - сахих)
Представителите на Ехли суннет са на мнение,
че в хадиса става въпрос за малък куфр и не изважда човека от религията.
Отсъждането на ислямския съдия или съдник в разрез с истината:
Отсъждането в разрез с истината, въпреки знанието за срещата с Аллах, води до малък куфр и не извежда човека от религията.
Ако обаче това отсъждане води до премахване отсъждането на Аллах т.е. ако го смени с отсъждане на тагут, то тогава човек се въвлича в голям куфр, който го извежда от религията.
. Малкият куфр има множество разновидности и няма определена граница.
За всеки куфр, който е в делата - не спада към големия и за него се използва думичката куфр, то той е малък.
Всеки мюсюлманин трябва да се пази от изброените видове, да се позовава на достоверни източници за да научи религията си, да моли Аллах за установяване върху истината, за да достигне славата, която Всевишния е отредил за хората. Напътствието е единствено от Аллах.
Има още и състояния при които човек се въвлича в голям куфр, но въпреки това за него не може да се отсъди с голям куфр:
При неволно изричане на слово,
което въвлича в куфр, вследствие на грешка при говорене,
тъй като това е извън волята на изричащия,
той не става кяфир.
Действия или слова в състояние на умопомрачаване, опиянение или други подобни случаи при които активността на умът е нарушена не въвличат човека в куфр, дори самите те да представляват куфр.
Всяко действие или слово сочещи куфр, които наистина са вследствие на заплаха за живота при което сърцето е изпълнено с вяра,
също не въвличат в куфр, защото Всевишния Аллах е повелил:
“Който отрече Аллах, след като е повярвал освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.
(Съдружаващите се опитали да принудят Аммар, баща му Ясир и майка му Сумайя да се отвърнат от своята религия.
Родителите не се съгласили и пред очите на сина им били убити по най-жесток начин.
Така те станали първите мъченици в Исляма.
След като не издържал на изтезанията, Аммар се отрекъл на думи от вярата.
Когато известили Пратеника на Аллах за това, той казал: “Аммар е преизпълнен с вяра, и плътта, и кръвта му са пропити от вяра!”
А на Аммар рекъл:
“Ако те принудят пак, кажи това, което пожелаят!” Този факт доказва, че отричането от вярата на думи е допустимо при принуждение.)
(Сура Нахл, 16:106)
Човекът обаче, у който се забелязва положение сочещо куфр и самият той казва, че го прави на шега за развлечение, то тогва дали го е сторил на сериозно или на шега,
той се е въвлякъл в куфр и е кяфир.
В случая това се отнася и за невежия, който го прави вследствие на невежество.
Всевишният Аллах е повелил:
И ако ги попиташ, непременно ще рекат:
“Само бъбрехме и се забавлявахме.”
Кажи:
“Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”
(Сура Теубе, 9:65)
Разграничаване на словото от човека прли отсъждане на куфр
По темата с отсъждането на куфр е необходимо да се прави разлика между постъпката, която предизвиква куфр и човека, който я е предизвикал. Трябва да поясним, че човека у който е забелязана постъпка на куфр, не предизвиква куфр върху самия него и има разлика между него и онзи,
който е извърширл такава постъпка възнамерявайки куфр, като:
Да се каже, че Свещения Коран е създаден или, че божествените качества на Всевишния Аллах са в отрицателна форма.
Това са слова или дела, които спадат към раздела куфр в делата.
Ако се касае за конкретна личност, трябва да се въздържаме от обвинения в куфр, а да му се обясни истината, защото може грешно да е разбрал повелите, може да не е знаел за достоверността на хадиса, да си интерпретира, да не е способен да схване, да е невежа.
Когато за такъв истината стане ясна, когато му бъдат сведени доводите без у него да остане съмнение, нещата се променят.
Не може да се приемат като равни онзи, който интерпретира или се е подвел и онзи, който е разюздан и упорства.
Необходимо е много добре да се разбере, че не може да се отсъжда с куфр за невежите или подобни на тях хора докато не им се сведат доводи(информация) на тяхното ниво за да разберат.
Това, което те са изказали или извършили, дори да е куфр, то не е достатъчен довод за да се осъди за тях с куфр.
Обвиняване на мюсюлманин в куфр
Обвиняването на мюсюлманин в куфр е една много чувствителна и опасна тема.
Колкото е възможно подобно нещо трябва да се избягва и без довод за това да не се навлиза в такава тема, защото ако човек е заслужил не е проблем, но ако не заслужава такова обвинение, куфра се връща обратно.
Ето в това се състои опасността.
Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Ако един човек каже на верският си брат
“Ей кяфир”, единият от двамата отива в пропастта.”
(Бухари; Муслим)
В резюме:
. По отношение на отсъждането с куфр последователите на Ехли суннет отново възприемат средна позиция – различна от отклоненията на различните формирования(сектите).
. Единствено Аллах и Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем, имат правомощията да отсъждат с куфр и в такъв попадат само тези за които те са отсъдили.
. Онзи, който ще отсъжда с куфр за някого, трябва да се отнася многократно по-внимателно и по-предпазливо отколкото онзи, който се страхува да не изрече за Аллах нещо за което няма знание.
. Единствените източници за последователите на Ехли суннет са Свещения Коран, Сунната на Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем и схващането на Селефи салихин-Праведните първенци в религията.
Ехли суннет не отсъждат куфр за хората, които се насочват към кибле, без да имат съответния довод, да го анализират правдиво и изчистят съмненията около него.
След това, ако човека въвлякъл се в куфр е настоятелен в него и продължава, то той трябва да бъде подложен на изцеряване.
Когато има ислямско управление той се обявява за муртед и следват съответните шериатски постановления за вероотстъпници.
Това обаче може да бъде приложено от ислямска държава.
Молим се на Всевишния Аллах да отреди усилието ни да бъде сред тези, които са положени в Негово име. Власт за това има единствено Той.
