1. Семейното възпитание
1. Семейното възпитание
В уводната част разгледахме някои обстоятелства, над които трябва сериозно да се помисли и да се съгласуват. Постарахме се да обърнем внимание на обстоятелствата, за които всеки трябва да си зададе въпросите: какво ви е мнението за цялостното състояние на човечеството? Как възприемате протичането на събитията около вас? Какво правите за отстраняването на неодобряваните постъпки? Какво е вашето мнение за решаване на неморалните проблеми? Какъв е изходът и какво ние предлагаме, ако не сме доволни от сегашното състояние на хората, ако отрицателните оценки ни безпокоят, ако не одобряваме тези, които са причина да се стигне до това положение? Да, налага се да знаем решенията на тези въпроси.
За вярващите да не се отслужват молитвите и да не се говее и възприемането им като отегчаващи и ненужни, вършенето на безсмислени неща е неморално, въпреки че някои смятат това за част от личната свобода. Затова ще се постараем да представим и анализираме в светлината и съобразно принципите на Свещения Коран, що е морал, безнравственост, възпитание и какво е нашето разбиране за тях.
Най-важната и съществена част при морала е вярата. Но не всичко зависи от вярата. Ако тази вяра не бъде практикувана реално, ако не бъде следван определен път, то тя ще си остане само като мнение по някакъв въпрос. Един човек в подобно състояние не би бил полезен нито на себе си, нито на семейството си, нито на другите около него. В действителност вярата е извор на светлина и сила, а неверието е слабост и празнота, но истинската вяра е тази, която се изразява чрез дела. Много малко са случаите, когато невярващ да е бил полезен на обществото си. Вярата във Всевишния, в Съдния ден, в Рая и Ада дава възможност на човека да подреди живота си и да достигне до равнища, достойни само за ангелите.
Жизненоважно е вярата ни във всичко това да бъде изпълнявана. Отвъдният свят е мястото, където ще бъде давана равносметка за това дали сме благодарили или не на Всевишния, затова че ни е създал в превъзходна форма и как сме прекарали живота си на Земята. Има и такива, които са недобронамерени, неблагодарни, непознаващи силата на Всевишния, настоятелно стараещи се да не видят красотата и изкуството на създаденото около тях и въпреки хилядите цветове, звуци и хармония на всичко около тях, те остават слепи, глухи и безсърдечни. Затова Всевишният е отредил Съдния ден за вярващите и за невярващите. Сътворил е както Рая (Дженнет), така и Ада (Джехеннем). Добрите, вярващите и стараещите се да достигнат високи равнища, ще получат като награда обещаните райски градини, след като дойде Деня на равносметката, защото са се постарали да достигнат най-горната точка в човечността и са живели като достойни и идеални хора. Истинският вярващ е този, който обмисля тези неща и подрежда живота си съгласно тях. Затова на първо място, както в самата личност, така и в обществото трябва да присъства стабилна вяра, силата на която да пази от чувства и мисли, отклоняващи от правия път. Човек, който понякога вярва, а друг път не, не би бил полезен нито на семейството, нито на народа си. Хората трябва да бъдат силно вярващи и да знаят че без съмнение ще се преселят в Отвъдния свят. Така те ще бъдат по-близо до Създателя си и ще бъдат полезни за хората около себе си.
Много е важно да се знае, че човек ако не работи днес, утре ще остане гладен, по същия начин, ако днес не изрази вярата си в дела, то утре ще му бъде много трудно да отговаря, когато се яви пред Всевишния. Ако човек притежава силна вяра, то тя ще му дава сила да върши добри дела и тогава той ще е спокоен за утрешния ден.
“Имотите и децата са украсата на земния живот.” (Коран, 18: 46) Ако им се отдаде необходимото значение, те ще се превърнат в благодат и в Отвъдния свят. Всевишният Аллах радва с тях сърцата на хората, те са украса за очите и вдъхновение за сърцето. Когато човек види тези украси, може да усети щастието на земния живот и надеждата за щастие в Отвъдния свят. Но ако не превърнете тези украси във вечни, то не бихте били щастливи. Те биха станали вечни, ако им бъде отдадено значението, повелено от Създателя. Тогава ще видите, че всяка точка, която си мислите, че е последна, ще бъде началото на нещо ново. Когато наближи краят на земния живот и всички преходни украси започнат да изчезват, то още с началото на отвъдния живот, блясъкът на вечните украси ще продължи да ги осветява по превъзходен начин.
2. Важността на семейството
Съвършенството на един народ започва от стабилното семейство, от заедно изграденото от съпрузите семейно гнездо. Затова възпитанието трябва да започне от семейството, за да бъде трайно. Не би могло да се мисли за възпитание в една общност, ако семейното гнездо не е изградено върху основите на възпитанието. И въпреки, че е от голямо значение наличието на правилен подход при обучението и възпитанието на идеалния човек, то семейното гнездо винаги ще заема важно място при оформянето на човека като личност.
Ако младото поколение бъде възпитавано правилно и достойно, и ако не се промени с времето, дори самите ние може да се учудим на техния успех. Затова успехът в семейната среда е първата крачка към успех в живота, а тази крачка зависи от сключване на стабилен брак.
3. Целта на бракосъчетанието
Целта на създаването на семейство не е само възпроизвеждане на потомство, както някои твърдят. Семейството е от жизненоважно значение за обществото и е основната клетка на една нация. Следователно целта му не е само раждане на деца, нито задоволяване на плътски желания. Семейството е една свята институция. Най-открояваща се черта на неговата святост е бракосъчетанието (никях). Бракът се сключва в рамките на определени принципи, с определени цели и задачи. Създаването на семейство без брак и без определените принципи и задължения, се определя като прелюбодеяние (зина).
В религията под никях се разбира законният брак, който ще бъде стабилната част, основата на един добър народ. Бракът се осъществява с поставени цели, които един мюсюлманин ще трябва да следи, въпреки трудностите, които го заобикалят. Целта на едно семейство трябва да бъде възпитаване на поколение, от което Всевишния да бъде доволен и което да зарадва Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Семейства, които се създават без цели, приличат на постъпките без намерения. Когато не е поставена определена цел, не се обръща внимание на партньора, те не се познават достатъчно, а се женят само затова, че са се харесали по външен вид. В много от случаите възникват неразбирателства. Още повече, ако единият е вярващ, а другият – не, единият познава Пророка, а другият – не, в много случаи ще се появят различия в мненията и ще се стига до непоправими грешки.
“Женитба с цел” е женитбата, при която освен възприемането на другия по външен вид (физически), да го възприемем и логически. Когато се следи целта, в семейството ще има щастие. Ако бракът не се гради върху поставената цел, то след време ще възникнат различни проблеми, които ще разрушат семейното щастие.
От една страна, религията насърчава бракосъчетанието, а от друга страна, поставя определени норми. Всеки човек трябва да има определена цел в своите дела и отношения, за да успее да вземе правилно решение и да постигне определен резултат във всяко свое начинание. В случай, че не си е поставил определена цел, то не би успял да организира времето си и никога няма да я постигне. Опитът показва, че ако не правим всичко необходимо за поставянето на цели във взаимоотношенията ни, много е вероятно да сме изгубили шанса да победим.
4. Условия, свързани с брака
Религията отделя внимание на брака повече, отколкото можем да си представим. Във връзка с тази тема учените по ислямско право (фъкъх) са написали томове книги и са отделили сериoзно внимание на това. Определили са видовете бракосъчетания, които са задължително (фарз), обезателно (ваджиб), традиционно (сунна), забранено (харам), нежелателно (мекрух), общоприето (мубах) и са ги обвързали с положенията на кандидатите. Това означава, че бракът не трябва да се сключва без добре да се обмисли. След като достигне определена възраст е нормално човек да мисли да създаде семейство, но има моменти, когато за него бракът е обезателен (ваджиб), както и обратното, когато е нежелателен (мекрух).
Следователно, ако някой е взел решение за сключване на брак, без да се замисли върху тези обстоятелства, воден от материални съображения, е съмнително дали чрез този човек обществото ще спечели едно полезно семейство и поколение.
Учените по ислямско право от школите на имам Ханефи и имам Малик са направили и разяснили следната категоризация във връзка с различните видове брак:
а) задължителен брак (фарз) – когато има опасност да бъде извършено прелюбодеяние (зина) или да бъдат извършени забранени (харам) деяния, ако мъжът има възможност да даде задължителната плата и да изкарва прехраната на семейството си, тогава бракът става задължителен. За да не се встъпва в грях, е необходимо човек да се ожени. Бракът трябва да бъде решение за този, който е изправен срещу забраненото (харам). Отлагането на брака от страна на попаднал в такова положение човек, е подобно на възпротивяване срещу природата, от която без съмнение ще бъде победен;
б) обезателен (ваджиб) брак – ако мъжът има възможност да даде задължителната плата, да изкарва прехраната за семейството си, но няма риск да извърши прелюбодеяние и въпреки това е обезпокоен, че може да съгреши, за него бракът става обезателен, но това мнение е само на няколко учени, а не на всички;
в) традиционен (сунна) брак – когато няма риск от извършане на грях, но има желание да се ожени, тогава се извършва сюннет женитба;
г) забранен (харам) брак – ако след като се ожени, мъжът ще бъде принуден да извършва грях (харам), за да изкарва прехраната на семейството си чрез непозволени начини, които ще го подтикнат към извършване на непозволеното, то към този момент за него бракът е забранен. Подобно е и мнението на учените за човек, който няма да бъде справедлив и ще използва насилие срещу съпругата си;
д) нежелателен (мекрух) брак – според някои от ислямските богослови човек, за когото не е сигурно, че няма да извършва грях при изкарване на прехрана за семейството си, че е възможно да извършва насилие срещу съпругата си, но само се предполага за такова положение, то за този мъж женитбата не е желателна;
е) общоприет (мубах) брак – когато мъжът има възможност да издържа семейство, няма опасност от извършване на прелюбодеяние, ще може да задели задължителната плата на съпругата си, за него женитбата е общоприета, ако пожелае може да се ожени, ако не иска може и да не се ожени.
Имам Шафии казва: “Сключването на брак е общоприето деяние, но ако има риск от грях, тогава става задължително.” Подобно е и мнението на учените от школата на имам Ханефи. Имам Ахмед ибн Ханбел казва: “Ако има опасност за някого да извърши прелюбодеяние, за него бракът е задължителен, без значение дали може или не да се прехранва, дали е в състояние или не да изхранва семейство, дали има възможност да даде задължителната плата.” Всъщност, ако се задълбочим върху всички тези мнения, ще видим, че в действителност те не се различават съществено едно от друго.
Чрез тези обстоятелства се постарахме да покажем как религията е поставила определени норми относно брака, че той не е само акт, подчинен на чувствата, а и на разума. Ако тази важна постъпка не бъде обвързана с логическо решение, ще има изоставени жени, вдовици и деца. Религията още от самото начало е поставила правила, за да не се стига до подобни ситуации, тя набляга на разумните решения и добре обмисляне на нещата.
Тук искаме да подчертаем колко е важно решението за встъпване в брак, с който се слага началото на най-важната градивна единица на обществото – семейството. Затова, когато се взема това решение, трябва да се помисли, че от него зависи положението не само на един или двама, а на цялото общество. Що се отнася до самия човек, за него това е дар от Създателя, но от гледна точка на развитието на бъдещите поколения, днес е необходимо да бъдат положени усилия за възпитаване на добро поколение.
Ислямската религия отдава голямо значение на тази тема. Толкова голямо, че преди да се сключи брак всяко нещо трябва да е много добре обмислено, всичко да се изчисли прецизно и отношението ни към този въпрос да е сериозно, така че да не се допускат грешки, защото не трябва да има причини, които да разрушат семейното гнездо, което ще бъде създадено.
ж) оспорване на доводите
1. В едно предание на Пророка се казва следното: “Женете се и се множете, защото в Отвъдния свят аз ще се гордея с вашата многочисленост.” (Abdürrezzak, Musannef, 6/173; Acluni, Keşfü’l-Hafa, 1/318, 319)
2. Друго предание на Пророка гласи: “Вземайте за съпруги жени, които раждат много деца.” (Ebu Davud, Nikah, 3; Nesei, Nikah, 11)
3. Във връзка с тази тема в едно коранично знамение се повелява: “И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.” (Коран, 24: 32).
Този, който се опасява, че няма да може да издържа семейството си, за него е желателно да прояви малко търпение, без да върши грях, до момента, в който ще му бъде отредена възможност за препитание. Макар и на пръв поглед да изглежда, че последният довод се разминава с предишните, в крайна сметка той съвпада с тях.
За преданието “Женете се и се множете, защото в Отвъдния свят аз ще се гордея с вашата многочисленост”, може да се каже следното: не би имало смисъл от многочислеността на поколенията, ако Пророка не би си поставил за цел, че ще бъде горд с такава общност. Ясно е, че Пророка не би се гордял с общност, членовете на която се занимават с тероризъм и с безсмислени неща, които не падат ничком пред Създателя, съвестта на които е черна, а очите им свирепи. Неговото желание е да се множи поколение, което да бъде богоугодно, което да се старае да спечели милостта и съгласието на Аллах, да живее спрямо нормите на религията и да ги предава на останалите. Най-стабилно доказателство за това е знамението в Свещения Коран: “Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда.” (Коран, 18: 46) Ако вашите дела са насочени към Отвъдния свят, то вие сте тръгнали по път, по който ще изпитвате задоволство и Създателят ще бъде доволен от вас.
Заключението, което можем да направим след тези размисли е, че целта на брака трябва да бъде възпитаване на поколение, от което да бъдат доволни Аллах и Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Затова тези, които обичат народа си, които са привързани към семейството си и отделят необходимото внимание на възпитанието на децата си, въпреки външните противоречия, те не трябва да изпитват колебание пред поставените цели за създаване на добро поколение, което ще радва Пратеника на Аллах.
Във връзка с казаното дотук, трябва да споменем и наставленията на Пророка Мухаммед към младите: “Ако някой от вас има възможност, нека се ожени. А тези, които нямат такава възможност, нека да говеят. Защото говеенето е щит срещу греха (харама).” (Buhari, Nikah, 2; Müslim, Nikah, 1,3; Siyam, 43, İbni Mace, Nikah, 1)
От една страна, говеенето действа като диета. Но заедно с това, овладявайки вътрешните си чувства, човек се насочва по пътя, който му е повелен от Създателя.
От друга страна решението за брак е много сериозно и не може да се вземе без да се обмисли добре. Нещастието е често срещано явление, когато е взето прибързано решение за брак. Без съмнение поколение, израснало в нещастна среда, без да получи нужното възпитание, реално ще израсне с родители, но на практика ще бъде като сираче, а понякога и като враг на родителите си, дори и на цялото общество.
В много западни страни положението е подобно. Поради това, че там не се отделя сериозно внимание на брака и не се следват определени норми, резултатът е налице. На толкова жизненоважно положение се гледа като на нещо обикновено, сякаш става дума за за задоволяване на елементарни потребности. Днес Европа е поела по пътя на Римската империя и крачка по крачка се доближава към нейния край. Доближава се, защото след разпада на семейството, запазването на един народ е немислимо. Не знам какво е днес мнението на църквата по този глобален проблем, какво биха казали социолозите или какво мислят педагозите по този въпрос. Ако мога да кажа нещо, то е, че с тази безчувственост и нелогичност животът на нациите няма да продължи много дълго.
5. Основни принципи в брака
а) началото на всяко добро: Бисмиллях (в името на Аллах)
Съпрузи, които са успели да оформят семейното гнездо съгласно нашите норми, са постигнали много голям успех. Това семейно гнездо ще поеме ролята и на духовна среда, и на училище, което ще бъде от полза за цялото общество. Когато това гнездо се оформи според нормите и принципите поставени от Всевишния, то реално ще бъде като ДНК за дадено общество.
Тук бих искал да обърнете внимание и на още нещо. Когато започваме да се храним казваме “Бисмилляхиррахманиррахим” (в името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Ако го кажем от сърце, вярваме че ще бъде за благодат. Тези от нас, които са повярвали истински, често са ставали свидетели на такава благодат.
Ние в много от деянията си молим Аллах да ни предпазва от злото на сатаната и се уповаваме на Него. В това отношение се стараем да бъдем внимателни и в най-съкровените ни чувства. Вярваме, че след такава молитва за помощ и упование към Аллах, децата които ще се родят, ще бъдат добри и няма да бъдат засегнати от злото на сатаната.
Този, който не отправи молитвата бесмеле и не се уповава на Аллах, колкото и незначително да изглежда това ще му донесе неприятности, които няма да разбере как са дошли и ще остане под тежестта им. В това отношение човек не би трябвало да пропуска нито миг. Трябва да извършва всяко малко и голямо задължение, за което е отговорен, трябва да спазва всички норми, трябва да отдели нужното и сериозно внимание върху задълженията, които му са отредени от религията, за да не изпадне в непредпазливост.
Понякога миг невнимание може да струва много, също като човек зад волана, който заради непредпазливост и невнимание може да доведе до необратими последици. Вярващият винаги трябва да се уповава на Аллах и да търси подкрепа от Него. При бракосъчетанието (никях), което изглежда като най-обикновено деяние, също трябва да бъдем изпълнени с тези чувства. Бракът се сключва в името на Всевишния, защото без привързаност към Него, не би имало благодат и добро. Бракът представлява духовна връзка, чудото му е в привързаността ни към Всевишния. Затова бракосъчетанието трябва да бъде в името на Аллах, за да има благодат. Трябва да бъде отправена необходимата молитва (дуа) и да бъдат спазени нужните норми и принципи, повелени от Аллах, дори трябва да бъде споменат михир (сума или дар за съпругата), за да обещава бъдеще.
Бракът, направен в името на Аллах, бива отреден с благодат и свещеност. Такъв брак е под закрилата на Аллах. Той е с обещаващо бъдеще и повод за добро разбирателство между съпрузите.
В днешно време изключително много се наблюдават разводи, сериозна липса на благодат, неразбирателство между съпрузите. Това се получава, защото браковете не се правят в името на Аллах, а се сключват без цел, мисли се само за задоволяване на плътски нужди, пренебрегва се човешкото достойнство и по подобие на разклатените основи на семейната система на Запад, е възможно да бъдат разклатени и нашите семейни основи. В общ план положението изглежда така. Нека Всевишния Аллах да ни напътва...
б) избор на съпруг или съпруга
Първото нещо, за което трябва да помисли един човек, решил да се жени, е да намери съпруга, която да притежава допадащи му възгледи и чувства. В дешно време много младежи не обръщат сериозно внимание на това жизненоважно решение, а отдавайки се единствено на инстинктивните си чувства, решават веднага да се оженят. Пределно ясно е, че пренебрегне ли се въпроса: “Какво означава да се оженя и да създам семейство, какво трябва и какво не трябва да се направи преди брака?”, то новосформираното семейство ще бъде съпътствано от проблеми. А всъщност може да получи съвети от други, които гледат съвсем различно на нещата и може би ще има полза от това.
Понякога, когато се вземе прибързано решение за женитба, поддавайки се на чувствата, то едно семейно гнездо, смятано за райско кътче, може да бъде превърнато в адска пропаст. Познаваме много хора, за които знаем, че постоянството и отдадеността им в религията са налице, но поради прибързано и неправилно решение за брак, цялото семейство изпада в трдно положение.
Неразбирателството и разправиите ще последват едни след други в едно подобно семейство. В единия случай мъжът ще иска да живее живот в религиозни норми, а жена му ще се дразни от това. В другия случай ще се наблюдава точно обратното. И в крайна сметка в такова семейство мъжът и жената никога не биха се обединили, не биха споделили семейното гнездо, а напротив ще живеят сякаш са на различни полюси. В такова семейство винаги ще се четат две различни книги, два различни вестника, ще се разказват две различни приказки, ще съществуват две различни родителски срещи. Жената ще желае нещо, мъжът ще го отхвърля; тя ще пожелае да говори нещо за религия, вяра, нрав, а мъжът ще сметне това за повод за спор. Така ще се живее един раздвоен живот, ако на това можем да кажем живот. В резултат на тези конфронтации в семейството, децата понякога се привързват към едната страна, но понякога застават между двете страни, безчувствени и се превръщат във враг на семейството и обществото. Затова един мъж или една жена, които са решили да направят крачка към встъпване в брак, трябва много добре да размислят върху този въпрос, ако е необходимо да се съветват с хора, които имат опит в тази сфера и трябва много добре да установят причините за избора си.
Във връзка с тази тема Пратеника на Аллах казва следното: “Една съпруга се избира по четири причини: богатство, род, красота и вяра. Ти избери вярващата, за да си спокоен.” (Buhari, Nikah 15; Ebu Davud, Nikah 2; Nesei, Nikah, 13; İbni Mace, Nikah, 6)
Вярата е най-важният критерий при избор на съпруг или съпруга. Ако има случай, когато един кандидат е много красив, а другият е средно красив, но със силна вяра, то трябва да се избере този, който е силно вярващ. Трябва да се знае, че семейният живот не е само един земен живот, а той продължава с децата, внуците и в отвъдния свят. За всяко семейство е отредено да бъде едно райско кътче на Земята, но поради някои грешки, то остава безжизнено и биват прекъснати всички пътища, водещи към истинските райски градини.
Затова при избор на бъдещ съпруг или съпруга, трябва много да се обръща внимание дали е вярващ/вярваща, какви са характера и навиците му/й. Всеки, който направи грешка по отношение на вярата и повери дъщеря си на мъж, който се е отклонил от правия път, то той е отговорен за всички отрицателни последици, които ще настъпят. Също е и положението в обратния случай. Дори, ако има сериозен проблем по отношение на вярата при мъжа, то значи, че постъпката ще бъде негативна още от самото начало. Това е, защото за брак вярата при мъжа е задължителна. Този, който не вярва в Аллах и не взима насериозно Неговите заповеди, то значи, че в него са налице духовни празноти. Затова и за бракосъчетанието му ще липсва най-важният градивен елемент.
Когато е взето решение за брак, повлияно от заемане на определена длъжност, слава, богатство или висока заплата, то става ясно, че не е обърнато сериозно внимание на вярата и подобни семейства, когато са на крачка да бъдат печеливши, се превръщат в губещи. Първото обстоятелство, което трябва да бъде търсено преди брака е вярата. Вярата е основата на религията. Женитба с човек, който не е вярващ, не би могла да бъде женитба в истинския смисъл, а само би означавала едно съжителство.
Направените заключения са за вярващите и приемащите предписанията на религията. Ще отбележа още веднъж, че бракът е много важна опора за земното и отвъдното щастие и който сгреши при толкова важен избор, ще затрудни живота си и на двата свята. Преди всичко, ако хората около вас не са запознати с религията, то ще ни бъде много трудно да разясним положението, само можем да се надяваме и да се молим Всевишния да помага.
в) възпитаване на добро поколение
По отношение възпитаването на добро поколение и двамата родители непременно трябва да бъдат на едно мнение. Ако майката не полага усилия или не се чувства отговорна и бащата не се интересува от нито един проблем на децата си, то тези деца на пръв поглед дори и да изглеждат, че имат родители в действителност те са като сирачета.
Майката, която е дарена от Създателя с майчина ласка, милосърдие, нежност и сериозност, непременно трябва да използва тези качества, за да възпита детето си и да го изкачи на горно ниво в човечността. С тези качества тя трябва да бъде и учител, и възпитател, и духовен водач. Нейната най-важна задача трябва да бъде възпитанието на детето. В хадис на Пратеника на Аллах се казва: “Който раздели майка от детето й, то в Съдния ден и той ще бъде отделен от обичаните от него.” и това потвърждава специфичната роля на майката при възпитанието на детето.
И докато майката се старае да приложи на практика това, с което е дарена, бащата е длъжен винаги да се отнася към семейството с необходимата сериозност, способности, разумност и внимание. Той трябва да запълни другата празнота в семейството като го прехранва, занимавайки се с политика, работейки като държавен служител, с бизнес, земеделие и други. Отредено му е със своята сила и устойчивост да се занимава с допълнителна дейност. Още от самото начало на него му е отредена специфична отговорност. Като се вземе от рязането и събирането на дърва от гората, до изораването и засяването на нивите, от жътвата до строителството, тежката работа във фабриката, с всички тези дела мъжът трябва устойчиво и с желание да отстоява своята роля в семейството, не трябва занимавайки се с женски дела да се изнежва и не трябва да дава на жена си да върши дела, които не са по силите й.
Мъжът е удостоен с честта да бъде устойчив и издръжлив, но не е състрадателен колкото жената. Майчината ласка е най-отличителната черта на майката, която носи девет месеца детето в утробата си, след което го ражда на бял свят с тежки болки и го отглежда с хиляди трудности. Когато то се събуди нощем, тя веднага става и го успокоява в прегръдките си. Майката живее с огромно желание и инстинктивно, за да живее и детето й. Ето така изглеждат от едната страна жената, а от другата – мъжът, които ни представят красотата на семейството в отвъдния свят, оформяйки едно стабилно семейство.
На Запад жената работи на едно място, мъжът на друго и в този случай децата им или ги гледа някой друг, или са на детска градина. Когато и двамата родители работят, децата им в известен смисъл остават сами. След това тези родители се самоуспокояват, мислейки си: “Там има много добри и умни хора. Те се грижат за децата ни по-добре от нас.” А всъщност детето им иска много по-различни неща от това.
В детската градина може да изпират дрехите на детето ви, да му дадат навреме храна, да го извеждат на разходка, да отидат на лунапарк, но тези, които правят тези неща, никога не биха заели мястото на майката и бащата на детето, никога не биха му дали майчините ласки. Детето може да прочете ласките на майка си и баща си само върху техните лица и да ги усети само в тяхната прегръдка. Когато то не ги получи, те не биха го задоволили с нищо друго.
Оставените в детски ясли и градини деца приличат на случая, да оставиш дете за чирак при майстор или калфа да се учи на занаят. Ако майсторът или калфата странят от ласки и състрадателност, след време този чирак ще стане толкова безчувствен, толкова корав и несъстрадателен, че оставете другите, а дори към собствената си майка и собствения си баща ще се отнася грубо. След като при такива груби хора младият чирак се променя и става като тях, какво остава да се случи с едно току-що дошло на белия свят детенце, което го оставяме в чужди ръце, под чуждо наблюдение?
В Свещения Коран на сто и четиринайсет места се споменава “Бисмилляхиррахманиррахим” (в името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния), където се разкрива милостта и милосърдието на Всевишния Аллах и сякаш тези свещени имена са въздействали върху майката. Отражението на милостта и милосърдието на Аллах върху семейното огнище, е и отражение върху майката, която с хиляди трудности се грижи за детето си. Този дар, с който е удостоена една майка, без съмнение не би бил заменен с нищо друго на света.
Имаше период, в който някои младежи учеха в университет, дори защитиха магистърска степен и докторантура, но попаднаха в среди на терористични групировки и станаха причина за скръбта на много майки и бащи, станаха несъстрадателни и безчувствени, но това бяха редки случаи, които не можаха да въздействат върху позитивната роля на обучението. Никой не отглежда децата си, за да нарушават те общественото спокойствие или да бъдат ликвидирани по една или друга причина, но понякога ги повличат течения, които те изобщо не са очаквали, без да могат да им се възпротивят. Затова дали срещу подобни изненадващи несгоди или срещу вероятни опасности, родителите винаги трябва да бъдат като предпазен щит, на първо място да държат на възпитанието на детето си и не трябва да позволяват то да се провали.
Като заключение можем да кажем, че майката и бащата на детето трябва да направят всичко необходимо, за да възпитат поколение, което ще е усърдно, разумно, привързано към родината, народа и религията си, което да не бъде лишено от духовност, чувствителност и логика. Ако родителите са вярващи, привързани към Свещения Коран, познаващи добре религията ислям надяваме се, че и техните деца ще бъдат възпитани разумно и ще станат бъдещите сияещи звезди на техния народ.
6. Достойното място на майката
Майката е най-важният градивен елемент на семейството и нацията. Тя заема свещено място в исляма, за нея в свое изказване Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: “Раят се намира под краката на майките.” (Aclüni, Keşfü’l-hafa, 1/335) Това е така, защото тя представлява първата клетка при оформянето на семейството, като че ли със свещена ръка меси “тестото” на бъдещата нация, изгражда семейството, в което щастливи и радостни деца играят. От тази гледна точка в исляма е отредено толкова високо положение на майката, че ако някой реши да й даде повече от това, то това ще бъде грубо и обидно за нея, вместо поставената й изумрудена корона, ще й се предложи да си сложи украсена със стъклени парчета фуния.
Всевишния Аллах, Който е създал мъжа и жената, ги удостоил и с необходимите качества според тяхното състояние и ги дарил с нужните дарби и таланти. Физически жената е по-слаба от мъжа, по-нежна е и по-лесно се разчувства. Затова, ако я отстраним от задачи, които й подхождат и я натоварим с непосилни за нея задължения, то това ще бъде явно изтезание. Всъщност жената, за която казваме, че е толкова нежно създание, в действителност притежава толкова качества, че от тази гледна точка изпреварва мъжа. Благодарение на майчинската нежност тя е героят в състраданието, тя толкова чувствено трепери върху рожбите си, че един мъж никога не може да се сравнява с нея. Това състояние не се отнася само за хората, то е проявено явно и при животните. Например една кокошка, въпреки че знае, че може да загине, се жертва заради малките си пиленца като се изправя срещу кучето. Дареното на всички живи същества състрадание, за майките е толкова голямо богатство, че ако й го отнемете и й предложите нещо друго в замяна, то ще изглежда бледо пред дарената й от Всевишния Създател майчина грижовност.
В тази част се постарахме да погледнем на нещата от по-общ ъгъл и се постарахме да дадем идеи как трябва да бъде изградено едно семейство. Спряхме се върху теми като вярата, практикуването на исляма, възгледите на съпрузите, разпределение на времето, взаимопомощ и добро възпитание на децата, отделихме сериозно внимание на това да се постараем да бъдем от последователите на Пророка, с които той да се гордее. В следващата част ще разгледаме семейната рамка.
http://www.fondaciaroza.org/books/41/read-108.html
http://www.fondaciaroza.org/books/41/read-108.html
