Красотата на знанието

 К

Красотата на знанието

Предава се, че имам Ахмад бин Ханбал е казал:

Шафи‘и ме видя да седя в неговото обкръжение. На ризата ми имаше малко мастило, което се опитах да скрия. Той каза: „Младежо, защо го криеш? Да имаш мастило върху дрехите си е нещо възвишено : на зрението му се вижда черно, но на прозрението му се вижда бяло“ (заради светлината на знанието).

Мастилото върху дрехите е парфюм за учения.

Имам Ахмад, виждайки учениците по хадис, протягайки се към кутията с мастило (когато записвали), казвал: „Това са фенерите на Ислама“

Стой далеч от греховете!

 

Стой далеч от греховете!

Ако искаш да стоиш далеч от греховете, поддържай сърцето си живо, и ако искаш да поддържаш сърцето си живо, стой далеч от греховете!

Остави греховете си днес, сине на Адем! Наистина те са най-голямата преграда, която те отдалечава от Всевишния...

Нива на набожност

 

Нива на набожност

Набожността има три нива:

Първо: защита на сърцето и крайниците (ръце и крака) от грях и извършването на забранени дела

Второ: защитата им от нежелателни неща

Трето: защита от любопитство и от това, което човек не го засяга

Първото дава живот на раба, второто му дава здраве и сила, а третото – щастие и радост.

Ал-Фауааид, ибн ал-Кайим

Лечение на стомашно разстройство

 Тибб ал–набауи: Лечение на стомашно разстройство

Ибн ал-Кайим ал-Джаузия

Предава се в Сахихайн, че Абу Саид ал-Худри е казал: „Един мъж дойде при Пророка саллаллаху алейх уа саллам и му каза: ‚Брат ми се оплаква от стомаха, или се оплаква от диария‘. Пророка саллаллаху алейх уа саллам му каза: ‚Дай му малко мед.‘ Мъжът си отиде и дойде по-късно, казвайки: ‚Дадох му малко мед, но той не му помогна‘ или каза ‚влоши го‘. Той повторил това два или три пъти и Пророка саллаллаху алейх уа саллам продължавал да му казва: ‚Дай му малко мед‘ На третия или четвъртия път Пророка саллаллаху алейх уа саллам казал: ‚Аллах е казал истината, докато стомахът на брат ти е излъгал.‘“

В меда има огромна медицинска полза, защото той отмива вредните субстанции, които могат да се съберат във вените и червата.Освен това, медът отстранява постепенно излишните течности и е полезен като питие и като мехлем. Особено полезен е за възрастни; за тези, които страдат от храчки и за тези, които са склонни към простуди и втрисане. Медът е хранителна добавка и улеснява ходенето по голяма нужда, и е добър предпазващ агент. Освен това медът намаля горчивия вкус на други лекарства, прочиства черния дроб и гръдния кош, спомага за производството на урина и постепенно изчезването на храчките, съпроводени с кашлица. Когато медът се консумира горещ и смесен с розово масло, лекува ухапвания от животни и има ефект на опиум. Вземането на мед, смесен с вода, помага срещу ухапване от бясно куче и срещу ефекта от яденето на отровни гъби. Ако прясно месо се съхранява в мед, то се запазва без да се развали за три месеца. Също и ако кратуни, краставички или патладжани се съхраняват в мед, няма да се развалят. Още повече, медът ще запази някои видове плодове свежи до шест месеца. Когато медът се приложи на някой, който е заразен от въшки, той ще убие въшките, заедно с техните яйца. Приложен върху коса й придава блясък и красота и я кара да расте по-бързо. Когато се приложи върху очи като кухл, ще усили отслабеното зрение. Медът прочиства стомаха от вредни субстанции и разширява порите. Има подобен ефект и върху бъбреците, черния дроб и простатата. Да добавим към всички тези ползи, които споменахме, че медът няма никакви странични ефекти. Няма друга субстанция, която да е толкова полезна, колкото меда. Ето защо древните хора разчитали много на меда и в старите книги никъде не се среща думата „захар“, която виждаме вече в днешно време. Пророка саллаллаху алейх уа саллам е пил мед смесен с вода на гладен стомах. Зад тази практика има страхотна тайна относно опазването на здравето. Нея ще я обсъдим когато говорим за пророческите наставления относно опазването на здравето.

В хадис от ибн Маджах (и други) се предава, че Пророка саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Възползвайте се от два лека – медът и Курана“.

Разбирайки тези факти, нека се върнем към мъжа, на когото Пророка саллаллаху алейх уа саллам е предписал мед, за да излекува диарията, причинена от преяждане. Пророкът саллаллаху алейх уа саллам му предписал мед, за да прочисти червата и стомаха му от натрупване на вредни субстанции или екскреции, които предотвратяват храната в стомаха да бъде усвоена, защото медът има пречистващ ефект. Вредните съставки полепват по станите на стомаха, замърсявайки и стомаха, и храната. Медът премахва тези съставки и е най-добрия лек за това състояние. Медът е силен „препарат за почистване“ и е ефективен при случаи на диария, особено когато се смеси с тола вода.

Пророкът саллаллаху алейх уа саллам повторил на човека няколко пъти да даде мед на брат си поради следната причина: предписаното лекарство трябва да бъде в достатъчна доза, за да излекува заболяването, иначе то няма да бъде напълно премахнато. Ако дозата е по-силна пък, тя ще отслаби тялото и ще причини странични ефекти. Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам казал на мъжа първия път да даде мед, той не дал достатъчно количество на брат си. Когато се върнал и казал, че не е излекуван, Пророкът саллаллаху алейх уа саллам знаел, че количеството не било достатъчно и казал да даде още. Когато болния човек получил достатъчно количество дози, с позволението на Аллах, той оздравял. Даването на правилната доза от правилното л-во е основно правило в медицинската наука. Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам казал: „Аллах е казал истината, а стомахът на брат ти е излъгал“ , това свидетелствува за лечебността на меда. Това означава и че болестта не е останала, защото предписаното л-во не е ефективно, а защото в стомаха на болния имало твърде голямо количество развалени субстанции. Затова и Пророка саллаллаху алейх уа саллам заръчал на мъжа да вземе още от лекарството.
Пророческата медицина не е като тази, представена от докторите и физиците. Пророческата медицина е наистина ефективно лечение, базирано на откровения и пророчески наставления. Факт е, че много хора не усещат полза от нея, защото тя помага само на тези, които имат вяра в нея. Тя е подходяща само за добри и чисти тела, също както oт Куранът се възползват само праведни души и чисти сърца..

Скъпи братко, скъпа сестро,

 

Абдулах ибн Аббас казва: Четенето и изучаването на наука през нощта ми е по-любимо, отколкото правенето на ибада в нея...

Скъпи братко, скъпа сестро,

А ти спомняш ли си кога бе последния път, когато прочете някоя ислямска книга? Доста отдавна, нали? Или само я отвори, прочете няколко страници и я захвърли – не я прочете до край дори! Нима така бързо забравяш първата заповед, с която слезе Коран Керим – „Чети!“ Нима така бързо забрави, че „Наистина, най-много се страхуват от Алах учените хора“ И нима така бързо забрави, че „ако прочетеш една буква от Корана, получаваш за нея десет награди“?!

Скъпи братко, скъпа сестро,

Знаеш ли, че четейки коментари, статуси и безсмислени дискусии във фейсбук, човек средно на година прочита толкова, колкото една дебеееееела книга – с хадиси например. Оооо не ми казвай, че не си чела Сахих Бухари или Сахих Муслим – да, по обем те са толкова големи, колкото ти четеш онези щуроти във фейсбук за една година! Хммм, и Корана не можеш да го прочетеш за една година? Добри новини – ако пренасочиш тази енегия и време, което прекарваш в четене ТАМ, ще го прочетеш три пъти!

Скъпи братко, скъпа сестро,

А зикирите сутрин и вечер четеш ли си редовно? Да, точно онези кратички дуички – най-много десетина, които Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам ни е оставил като несметно богатство. Които ако прочетеш сутрин, през целия ден Аллах ще те пази от беди и лоши неща; Които ако прочетеш сутрин, Аллах ти праща мелек и през целия ден ще е с теб и нищо лошо няма да те доближи; Които ако прочетеш сутрин, никой няма да е дошъл на Съдния ден с нещо по-добро от това, с което ти си дошъл;Които ако прочетеш сутрин, Аллах ти опрощава греховете, дори да са колкото морската пяна; Които ако прочетеш сутрин и умреш в този ден, ще си един от обитателите на Джанна! Същото е и за вечерта... Но ти сутрин като се събудиш си твърде зает да прочетеш сутрешния вестник, а вечер – да не изпуснеш новините по ТВ! Осъзнаваш ли, че когато не ги четеш тези зикири, ти си този, който е в загуба? После ще се чудиш защо все ми върви наопаки, защо и вярата ми е толкова слаба, защо съм така податлив на грехове? Така е, защото при език, който не споменава Аллах няма да намериш меляикета – ще намериш шайтани – аузу биллях мин аш-Шайтан ар-раджийм!

Скъпи братко, скъпа сестро,

На кого оставихте трудовете на ранните Ислямски учени, които ходиха с години по краищата на света и спаха по дворовете на хората в очакване да чуят само една думичка на Расулаллах, само един хадис?! А ти днес захвърляш цееееля този труд на прашните рафтове и дори когато ти е скучно и няма какво да правиш не отваряш да ги четеш.....

Скъпи братко, скъпа сестро,

На кого оставиха своите книги ибн Таймия, ибн ал-Джаузи, Албани, ибн Хаджар ал-Аскаляни, ибн Раджаб ал-Ханбали, имам Науауи, Бухари, Муслим, имам Шафи..... Ибн кой? – ще кажеш ти. Защото дори не си чул/а за една част от тях, камо ли да знаеш какво са писали, а още по-малко да си ги чел/а.... Уейлюн лек!

Скъпи братко, скъпа сестро,

Не е късно да оставиш мързела, заниманието с безполезни неща и да проегнеш ръка към прашния рафт. Не е късно още, затова започни да четеш и чети, чети, чети... Чети, защото днес не е късно, но утре може да е.

Да усъвършенстваме характера си

 

Да усъвършенстваме характера си

Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е отправял доста дуи, свързани с добрия характер:

„О,Аллах, напъти ме към добрия характер, само Ти напътваш към добър характер“ (Муслим)

„О,Аллах, търся убежище при Теб от лошия характер, дела и желания“ (Тирмизи)

„О,Аллах, Ти си ме сътворил съвършен, затова усъвършенствай моя характер“ (Ахмад)

Усъвършенстване – но как?

Ибн ал-Кайим казва:

Човек не може да се сдобие с добър характер без три условия:

В основата си той трябва да бъде добър. Ако някой е груб или суховат по природа, за него ще бъде трудно да достигне това усъвършенстване на характера чрез знание, воля или практика.

Трявда да има силна воля и да е способен да превъзмогне мързела, греховете и желанията. Последните възпрепятстват усъвършенстването на характера, така че душа, която не може да ги победи, винаги ще бъде победена и завладяна от тях.

Трябва да има познания по различни въпроси и да умее добре да разграничава различни тънкости.

Ако човек притежава тези качества и с улеснението на Аллах, той ще бъде от тези с най-добър нрав (хуснаа) 

Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

 

Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

При Пейгамбера отишъл един вярващ човек.

Тревожел го въпросът за Джехеннема и Дженнета, искал да знае как да подреди живота си,за да се спаси от Джехеннема и да спечели Дженнета.
- Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема? - обърнал се с тези думи към Пейгамбера, (а.с.) не отговорил.

Той хванал за ръка човекът и през тъмни пътеки го завел до един палат.

През желязна врата влезли в голяма зала.

Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени в скъпоценни камъни.

В средата на залата, на открит огън в голям казан се варяла супа, която на изток наричат аш. От супата се разнасял приятен аромат.

Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето.

Спътникът на Пейгамбера, (а.с.) се учудил, че лъжиците, които държали тези хора в ръцете си, били големи, колкото самите тях, а там където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание може да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата.

Алчно гладните потапяли лъжиците в казана.

Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи.

С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най - силният не успявал да я поднесе до устата си.

По - нетърпеливите изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали супата по раменете на съседите си.

Ругаейки, те се биели един друг и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си.

Пейгамбера, (а.с.) хванал спътника си за ръка и казал:
- Това е Джехеннема
Излезли от залата и скоро вече не чували Джехеннемските викове.

След дълго странстване по тъмните коридори, влезли в друга зала.

И там имало много хора и в средата също врял казан със супа.

Всеки от присъстващите държал по една от огромните лъжици, които Пейгамбера (а.с.) и неговия спътник вече били видели в Джехеннема, но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само доволен шепот и звука от потапящите се лъжици.

Те се били разделили по двойки, единият потапял лъжицата и хранел другия.

Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всеки можел да се храни спокойно.

Когато се засител единият, идвал ред на другия.

Пейгамбера, (а.с.) казал на спътника си:
- Това е Дженнета!