Стой далеч от греховете!

 

Стой далеч от греховете!

Ако искаш да стоиш далеч от греховете, поддържай сърцето си живо, и ако искаш да поддържаш сърцето си живо, стой далеч от греховете!

Остави греховете си днес, сине на Адем! Наистина те са най-голямата преграда, която те отдалечава от Всевишния...

Нива на набожност

 

Нива на набожност

Набожността има три нива:

Първо: защита на сърцето и крайниците (ръце и крака) от грях и извършването на забранени дела

Второ: защитата им от нежелателни неща

Трето: защита от любопитство и от това, което човек не го засяга

Първото дава живот на раба, второто му дава здраве и сила, а третото – щастие и радост.

Ал-Фауааид, ибн ал-Кайим

Лечение на стомашно разстройство

 Тибб ал–набауи: Лечение на стомашно разстройство

Ибн ал-Кайим ал-Джаузия

Предава се в Сахихайн, че Абу Саид ал-Худри е казал: „Един мъж дойде при Пророка саллаллаху алейх уа саллам и му каза: ‚Брат ми се оплаква от стомаха, или се оплаква от диария‘. Пророка саллаллаху алейх уа саллам му каза: ‚Дай му малко мед.‘ Мъжът си отиде и дойде по-късно, казвайки: ‚Дадох му малко мед, но той не му помогна‘ или каза ‚влоши го‘. Той повторил това два или три пъти и Пророка саллаллаху алейх уа саллам продължавал да му казва: ‚Дай му малко мед‘ На третия или четвъртия път Пророка саллаллаху алейх уа саллам казал: ‚Аллах е казал истината, докато стомахът на брат ти е излъгал.‘“

В меда има огромна медицинска полза, защото той отмива вредните субстанции, които могат да се съберат във вените и червата.Освен това, медът отстранява постепенно излишните течности и е полезен като питие и като мехлем. Особено полезен е за възрастни; за тези, които страдат от храчки и за тези, които са склонни към простуди и втрисане. Медът е хранителна добавка и улеснява ходенето по голяма нужда, и е добър предпазващ агент. Освен това медът намаля горчивия вкус на други лекарства, прочиства черния дроб и гръдния кош, спомага за производството на урина и постепенно изчезването на храчките, съпроводени с кашлица. Когато медът се консумира горещ и смесен с розово масло, лекува ухапвания от животни и има ефект на опиум. Вземането на мед, смесен с вода, помага срещу ухапване от бясно куче и срещу ефекта от яденето на отровни гъби. Ако прясно месо се съхранява в мед, то се запазва без да се развали за три месеца. Също и ако кратуни, краставички или патладжани се съхраняват в мед, няма да се развалят. Още повече, медът ще запази някои видове плодове свежи до шест месеца. Когато медът се приложи на някой, който е заразен от въшки, той ще убие въшките, заедно с техните яйца. Приложен върху коса й придава блясък и красота и я кара да расте по-бързо. Когато се приложи върху очи като кухл, ще усили отслабеното зрение. Медът прочиства стомаха от вредни субстанции и разширява порите. Има подобен ефект и върху бъбреците, черния дроб и простатата. Да добавим към всички тези ползи, които споменахме, че медът няма никакви странични ефекти. Няма друга субстанция, която да е толкова полезна, колкото меда. Ето защо древните хора разчитали много на меда и в старите книги никъде не се среща думата „захар“, която виждаме вече в днешно време. Пророка саллаллаху алейх уа саллам е пил мед смесен с вода на гладен стомах. Зад тази практика има страхотна тайна относно опазването на здравето. Нея ще я обсъдим когато говорим за пророческите наставления относно опазването на здравето.

В хадис от ибн Маджах (и други) се предава, че Пророка саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Възползвайте се от два лека – медът и Курана“.

Разбирайки тези факти, нека се върнем към мъжа, на когото Пророка саллаллаху алейх уа саллам е предписал мед, за да излекува диарията, причинена от преяждане. Пророкът саллаллаху алейх уа саллам му предписал мед, за да прочисти червата и стомаха му от натрупване на вредни субстанции или екскреции, които предотвратяват храната в стомаха да бъде усвоена, защото медът има пречистващ ефект. Вредните съставки полепват по станите на стомаха, замърсявайки и стомаха, и храната. Медът премахва тези съставки и е най-добрия лек за това състояние. Медът е силен „препарат за почистване“ и е ефективен при случаи на диария, особено когато се смеси с тола вода.

Пророкът саллаллаху алейх уа саллам повторил на човека няколко пъти да даде мед на брат си поради следната причина: предписаното лекарство трябва да бъде в достатъчна доза, за да излекува заболяването, иначе то няма да бъде напълно премахнато. Ако дозата е по-силна пък, тя ще отслаби тялото и ще причини странични ефекти. Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам казал на мъжа първия път да даде мед, той не дал достатъчно количество на брат си. Когато се върнал и казал, че не е излекуван, Пророкът саллаллаху алейх уа саллам знаел, че количеството не било достатъчно и казал да даде още. Когато болния човек получил достатъчно количество дози, с позволението на Аллах, той оздравял. Даването на правилната доза от правилното л-во е основно правило в медицинската наука. Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам казал: „Аллах е казал истината, а стомахът на брат ти е излъгал“ , това свидетелствува за лечебността на меда. Това означава и че болестта не е останала, защото предписаното л-во не е ефективно, а защото в стомаха на болния имало твърде голямо количество развалени субстанции. Затова и Пророка саллаллаху алейх уа саллам заръчал на мъжа да вземе още от лекарството.
Пророческата медицина не е като тази, представена от докторите и физиците. Пророческата медицина е наистина ефективно лечение, базирано на откровения и пророчески наставления. Факт е, че много хора не усещат полза от нея, защото тя помага само на тези, които имат вяра в нея. Тя е подходяща само за добри и чисти тела, също както oт Куранът се възползват само праведни души и чисти сърца..

Скъпи братко, скъпа сестро,

 

Абдулах ибн Аббас казва: Четенето и изучаването на наука през нощта ми е по-любимо, отколкото правенето на ибада в нея...

Скъпи братко, скъпа сестро,

А ти спомняш ли си кога бе последния път, когато прочете някоя ислямска книга? Доста отдавна, нали? Или само я отвори, прочете няколко страници и я захвърли – не я прочете до край дори! Нима така бързо забравяш първата заповед, с която слезе Коран Керим – „Чети!“ Нима така бързо забрави, че „Наистина, най-много се страхуват от Алах учените хора“ И нима така бързо забрави, че „ако прочетеш една буква от Корана, получаваш за нея десет награди“?!

Скъпи братко, скъпа сестро,

Знаеш ли, че четейки коментари, статуси и безсмислени дискусии във фейсбук, човек средно на година прочита толкова, колкото една дебеееееела книга – с хадиси например. Оооо не ми казвай, че не си чела Сахих Бухари или Сахих Муслим – да, по обем те са толкова големи, колкото ти четеш онези щуроти във фейсбук за една година! Хммм, и Корана не можеш да го прочетеш за една година? Добри новини – ако пренасочиш тази енегия и време, което прекарваш в четене ТАМ, ще го прочетеш три пъти!

Скъпи братко, скъпа сестро,

А зикирите сутрин и вечер четеш ли си редовно? Да, точно онези кратички дуички – най-много десетина, които Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам ни е оставил като несметно богатство. Които ако прочетеш сутрин, през целия ден Аллах ще те пази от беди и лоши неща; Които ако прочетеш сутрин, Аллах ти праща мелек и през целия ден ще е с теб и нищо лошо няма да те доближи; Които ако прочетеш сутрин, никой няма да е дошъл на Съдния ден с нещо по-добро от това, с което ти си дошъл;Които ако прочетеш сутрин, Аллах ти опрощава греховете, дори да са колкото морската пяна; Които ако прочетеш сутрин и умреш в този ден, ще си един от обитателите на Джанна! Същото е и за вечерта... Но ти сутрин като се събудиш си твърде зает да прочетеш сутрешния вестник, а вечер – да не изпуснеш новините по ТВ! Осъзнаваш ли, че когато не ги четеш тези зикири, ти си този, който е в загуба? После ще се чудиш защо все ми върви наопаки, защо и вярата ми е толкова слаба, защо съм така податлив на грехове? Така е, защото при език, който не споменава Аллах няма да намериш меляикета – ще намериш шайтани – аузу биллях мин аш-Шайтан ар-раджийм!

Скъпи братко, скъпа сестро,

На кого оставихте трудовете на ранните Ислямски учени, които ходиха с години по краищата на света и спаха по дворовете на хората в очакване да чуят само една думичка на Расулаллах, само един хадис?! А ти днес захвърляш цееееля този труд на прашните рафтове и дори когато ти е скучно и няма какво да правиш не отваряш да ги четеш.....

Скъпи братко, скъпа сестро,

На кого оставиха своите книги ибн Таймия, ибн ал-Джаузи, Албани, ибн Хаджар ал-Аскаляни, ибн Раджаб ал-Ханбали, имам Науауи, Бухари, Муслим, имам Шафи..... Ибн кой? – ще кажеш ти. Защото дори не си чул/а за една част от тях, камо ли да знаеш какво са писали, а още по-малко да си ги чел/а.... Уейлюн лек!

Скъпи братко, скъпа сестро,

Не е късно да оставиш мързела, заниманието с безполезни неща и да проегнеш ръка към прашния рафт. Не е късно още, затова започни да четеш и чети, чети, чети... Чети, защото днес не е късно, но утре може да е.

Да усъвършенстваме характера си

 

Да усъвършенстваме характера си

Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е отправял доста дуи, свързани с добрия характер:

„О,Аллах, напъти ме към добрия характер, само Ти напътваш към добър характер“ (Муслим)

„О,Аллах, търся убежище при Теб от лошия характер, дела и желания“ (Тирмизи)

„О,Аллах, Ти си ме сътворил съвършен, затова усъвършенствай моя характер“ (Ахмад)

Усъвършенстване – но как?

Ибн ал-Кайим казва:

Човек не може да се сдобие с добър характер без три условия:

В основата си той трябва да бъде добър. Ако някой е груб или суховат по природа, за него ще бъде трудно да достигне това усъвършенстване на характера чрез знание, воля или практика.

Трявда да има силна воля и да е способен да превъзмогне мързела, греховете и желанията. Последните възпрепятстват усъвършенстването на характера, така че душа, която не може да ги победи, винаги ще бъде победена и завладяна от тях.

Трябва да има познания по различни въпроси и да умее добре да разграничава различни тънкости.

Ако човек притежава тези качества и с улеснението на Аллах, той ще бъде от тези с най-добър нрав (хуснаа) 

Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

 

Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

При Пейгамбера отишъл един вярващ човек.

Тревожел го въпросът за Джехеннема и Дженнета, искал да знае как да подреди живота си,за да се спаси от Джехеннема и да спечели Дженнета.
- Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема? - обърнал се с тези думи към Пейгамбера, (а.с.) не отговорил.

Той хванал за ръка човекът и през тъмни пътеки го завел до един палат.

През желязна врата влезли в голяма зала.

Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени в скъпоценни камъни.

В средата на залата, на открит огън в голям казан се варяла супа, която на изток наричат аш. От супата се разнасял приятен аромат.

Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето.

Спътникът на Пейгамбера, (а.с.) се учудил, че лъжиците, които държали тези хора в ръцете си, били големи, колкото самите тях, а там където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание може да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата.

Алчно гладните потапяли лъжиците в казана.

Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи.

С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най - силният не успявал да я поднесе до устата си.

По - нетърпеливите изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали супата по раменете на съседите си.

Ругаейки, те се биели един друг и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си.

Пейгамбера, (а.с.) хванал спътника си за ръка и казал:
- Това е Джехеннема
Излезли от залата и скоро вече не чували Джехеннемските викове.

След дълго странстване по тъмните коридори, влезли в друга зала.

И там имало много хора и в средата също врял казан със супа.

Всеки от присъстващите държал по една от огромните лъжици, които Пейгамбера (а.с.) и неговия спътник вече били видели в Джехеннема, но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само доволен шепот и звука от потапящите се лъжици.

Те се били разделили по двойки, единият потапял лъжицата и хранел другия.

Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всеки можел да се храни спокойно.

Когато се засител единият, идвал ред на другия.

Пейгамбера, (а.с.) казал на спътника си:
- Това е Дженнета! 

Правата на животните в Исляма

 

Една от постоянно присъстващите теми в медиите, занимаваща общественото мнение, е лошото отношение на хората към животните.

 Те се експлоатират жестоко, биват малтретирани и изтребвани. 

Това подтикна защитниците на правата на животните да поставят проблема за обсъждане в обществото. 

Между другото и явлението "курбан" 

в исляма стана причина за отрицателни изводи.

За правата на животните в съвременния етап, особено в западната правна система, се заговори едва напоследък. 

Това обаче не става под формата на приемане на закони в съответните страни, а по-скоро като отправяне на различни призиви. 

Като тези, които ЮНЕСКО разпространи на 15 октомври 1978 г. 

Прието е, че за разлика от хората, животните не притежават права и могат да бъдат единствено обект, а не субект на правосъдието.

 Когато обаче се проучат и изследват онези религиозни текстове в ислямската литература, в които става въпрос за животните, ще се види,

 че противно на утвърдилото се мнение, се признават определени права и на животните.

 В Свещения Коран например някои сури са наименувани на различни животни, а в един свещен айет Нахл, 8 се изтъква естественото предназначение на някои животни, които са сътворени, за да допринасят полза на хората. Коранът известява, че животните, също като хората, служат пред Аллах и че птиците притежават език, чрез който по своеобразен начин те също благославят Аллах.

 (Нур, 41; Исра, 44)

Онова, което настоятелно се подчертава в свещените хадиси, е правото на живот на животните. 

В препоръките, повелите и практическите действия на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се забранява произволното убиване на животните, с изключение на най-големите вредители, и се подчертава, че трябва да се отнасяме милостиво към тях. 

По отношение на птиците пък се изтъква, че не трябва да се развалят техните гнезда, да се отнемат яйцата и пилетата им.

 Пророкът ни е повелявал на онези,

 които са взели яйцата, да ги върнат в гнездата им.

 Той е забранил използването на кожите на някои животни за облекло, седла и т.н., което от своя страна ни помага да разберем състраданието, което той проявявал към животните.

 Тези негови схващания са станали причина да се оформи колективното съзнание за правата на животните над хората. 

От друга страна засегнат е и въпросът за лова 

с оглед съществуването и оцеляването на животинските видове и поколения. 

Макар че ловът на животните поначало не е забранен, когато се практикува като забавление или се нарушава природното равновесие, 

той не се позволява.

Друг проблем, засегнат в религиозните текстове във връзка с правата на животните, е грижата, която трябва да се проявява спрямо храната им. Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал, че не трябва да се пренебрегват рожбите на дойните животни докато растат.

 В един хадис, достигнал до нас посредством 

Ебу Хурейра, се казва:

 "Когато една греховна жена минавала покрай кладенец, видяла как зажадняло куче едва си поема дъх. 

Тогава тя събула обувката си и с нея дала вода на кучето. За тази си постъпка Всевишният Аллах я възнаградил с дженнета.“

Другото, което трябва да се знае в това отношение, се отнася до чистотата и отглеждането им. 

Според един хадис, достигнал до нас чрез

 Ебу Хурейра, 

Пейгамбера 

(салляллаху алейхи уе селлем) 

е повелил да се почистват кошарите, както и носовете на овцете и козите.

В хадис на 

Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), 

се повелява животните да не се товарят прекомерно. 

Смятайки животните за дарове от Аллах, Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)

 е настоявал да се отнасяме грижливо към тях.

Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал, че трябва да се избягва използването на домашните животни в разрез с тяхната природа. Според един хадис от Ибн Аббас,

 Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) 

направо е забранил категорично насъскването на животните едни срещу други с цел да се бият. 

Тази забрана включва борбата между петли, камили, бикове, кучета, овни и др., 

тъй като това се смята за насилие над тях.

Ислямът забранява и насилието и жестокостта спрямо животните. 

То може да бъде както физическо, 

така и морално. 

И двата вида насилие са строго забранени.

 Не е позволено животните да се бият по муцуните, да се използват за живи мишени да се стреля по тях и дърпането им за ушите.

От друга страна някои животни са предназначени за осигуряване прехраната на хората и облекчаване на техния труд. 

Затова, когато се колят тези животни, трябва да се внимава да не им се причиняват излишни страдания, което е израз на нашето състрадание и хуманност ни отношение към тях.

 В тази връзка 

Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) 

ни повелява, дори когато колим животните, да бъдем максимално състрадателни 

към тях и да не ги измъчваме. 

Според изричното и ясно разпореждане на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)

 актът на пожертване при курбаните трябва да става по начин, който до краен предел да намали болката, която животното ще изпита.

Всички тези основни положения, залегнали в религиозните книги, са оформили една мюсюлманска общност, която напълно осъзнава своята роля спрямо животните.

 Тези основни положения съставляват етическите и правните постулати за нашето отношение към животните. 

Известно е от ислямската история, че по време на управлението на първите четирима халифи са били издадени разпоредби с оглед спазването на правата на животните, както и че са били предупреждавани и наказвани онези, които престъпвали тези закони. Тук специално трябва да подчертаем, че по време на управлението на османците са били създадени вакъфи (фондации) с цел отглеждането и опазването на бездомните животни.

Правните норми, които се отнасят до спазването на правата на животните, намират открай време своето място в османските законници.

 Така например в общинския законник, публикуван през 1502 г. по времето на Баязид II,

 се казва следното:

 "И да не впрягате коне, чиито крака не са здрави. Да се наблюдават краката на конете, катърите и магаретата както и самарите им. 

В никакъв случай да не се претоварват,

 защото товарът е ням звяр. 

Ако имат някакви недостатъци, те да бъдат върнати на стопаните им, за да бъдат отстранени. 

Ако не ги отстранят, стопаните им да бъдат съответно наказани".

 С една дума, трябва да се спазват правата на гореизброените животни, както и на останалите, сътворени от Всевишния Аллах. 

По този начин правният статут на животните заел по-високо място от статута на движимото имущество.

При окончателния анализ на изразеното в религиозните текстове и като се вземе пред вид историческото минало и становищата на юристите, обхватът на понятието "право" може да бъде разширен до степен, която включва и животните. Ако трябва да изброяваме въпросните нрава,

 те ще изглеждат така;

А) Правото на живот на всички твари;

Б) Към нито едно животно не можем да се отнасяме жестоко, безпощадно и зверски;

В) Всички домашни животни имат правото да бъдат наглеждани, отглеждани и пазени от хората;

Г) Животните не могат да бъдат убивани без за това да има законово основание и необходимост. 

Ако някое животно трябва да бъде убито, то това трябва да става мигновено, без да се причинява продължителна болка и без да бъде сплашвано.

Д) Всички диви животни имат право да живеят и да се размножават в своята естествена среда: 

на сушата, във въздуха и водата.

Е) Животни, които традиционно живеят в обкръжението на хората имат право на хармоничен живот и размножаване.

Ж) Всяка промяна, която хората внасят заради своя интерес или забавление, 

противоречи на тези им права.

З) Всички работни животни имат право на ограничено работно време, на почивка и храна, което да възстанови силите им.

И) Животните не могат да бъдат използвани за забавление от хората.

Тук трябва да се има предвид обстоятелството, че не хората им признават тези права, а че те произтичат от Висшата Воля.

 Правата на животните над хората не се основават само на страха от наказания, а на съзнанието, 

че те са им дадени от Аллах. 

Ето защо не може да се отрече фактът, че мюсюлманските общества през цялото си историческо съществуване са били изключително чувствителни към темата за правата на животните.