вторник, 28 февруари 2023 г.

Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?

 



Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема?


При Пейгамбера отишъл един вярващ човек.

Тревожел го въпросът за Джехеннема и Дженнета, искал да знае как да подреди живота си,за да се спаси от Джехеннема и да спечели Дженнета.
- Къде е Дженнета,и къде е Джехеннема? - обърнал се с тези думи към Пейгамбера, (а.с.) не отговорил.

Той хванал за ръка човекът и през тъмни пътеки го завел до един палат.

През желязна врата влезли в голяма зала.

Там се блъскали много хора, бедни и богати, облечени в дрипи и окичени в скъпоценни камъни.

В средата на залата, на открит огън в голям казан се варяла супа, която на изток наричат аш. От супата се разнасял приятен аромат.

Около казана се тълпели хора с изпити лица и хлътнали очи, всеки се опитвал да си вземе своето.

Спътникът на Пейгамбера, (а.с.) се учудил, че лъжиците, които държали тези хора в ръцете си, били големи, колкото самите тях, а там където свършвали, имало дървена част за хващане. Останалата част, чието съдържание може да засити човек, била желязна, нагорещена до червено от супата.

Алчно гладните потапяли лъжиците в казана.

Всеки искал своя дял, но никой не можел да си го получи.

С усилие изваждали тежките лъжици от супата, но тъй като били твърде дълги, дори и най - силният не успявал да я поднесе до устата си.

По - нетърпеливите изгаряли ръцете и лицата си или разсипвали супата по раменете на съседите си.

Ругаейки, те се биели един друг и се удряли с лъжиците, с които би трябвало да заситят глада си.

Пейгамбера, (а.с.) хванал спътника си за ръка и казал:
- Това е Джехеннема
Излезли от залата и скоро вече не чували Джехеннемските викове.

След дълго странстване по тъмните коридори, влезли в друга зала.

И там имало много хора и в средата също врял казан със супа.

Всеки от присъстващите държал по една от огромните лъжици, които Пейгамбера (а.с.) и неговия спътник вече били видели в Джехеннема, но хората тук били добре нахранени и в залата се чувал само доволен шепот и звука от потапящите се лъжици.

Те се били разделили по двойки, единият потапял лъжицата и хранел другия.

Ако за някого лъжицата била твърде тежка, други двама му помагали, така че всеки можел да се храни спокойно.

Когато се засител единият, идвал ред на другия.

Пейгамбера, (а.с.) казал на спътника си:
- Това е Дженнета! 

понеделник, 7 февруари 2022 г.

Правата на животните в Исляма

 


Една от постоянно присъстващите теми в медиите, занимаваща общественото мнение, е лошото отношение на хората към животните.
 Те се експлоатират жестоко, биват малтретирани и изтребвани. 
Това подтикна защитниците на правата на животните да поставят проблема за обсъждане в обществото. 
Между другото и явлението "курбан" 
в исляма стана причина за отрицателни изводи.
За правата на животните в съвременния етап, особено в западната правна система, се заговори едва напоследък. 
Това обаче не става под формата на приемане на закони в съответните страни, а по-скоро като отправяне на различни призиви. 
Като тези, които ЮНЕСКО разпространи на 15 октомври 1978 г. 
Прието е, че за разлика от хората, животните не притежават права и могат да бъдат единствено обект, а не субект на правосъдието.
 Когато обаче се проучат и изследват онези религиозни текстове в ислямската литература, в които става въпрос за животните, ще се види,
 че противно на утвърдилото се мнение, се признават определени права и на животните.
 В Свещения Коран например някои сури са наименувани на различни животни, а в един свещен айет Нахл, 8 се изтъква естественото предназначение на някои животни, които са сътворени, за да допринасят полза на хората. Коранът известява, че животните, също като хората, служат пред Аллах и че птиците притежават език, чрез който по своеобразен начин те също благославят Аллах.
 (Нур, 41; Исра, 44)
Онова, което настоятелно се подчертава в свещените хадиси, е правото на живот на животните. 
В препоръките, повелите и практическите действия на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се забранява произволното убиване на животните, с изключение на най-големите вредители, и се подчертава, че трябва да се отнасяме милостиво към тях. 
По отношение на птиците пък се изтъква, че не трябва да се развалят техните гнезда, да се отнемат яйцата и пилетата им.
 Пророкът ни е повелявал на онези,
 които са взели яйцата, да ги върнат в гнездата им.
 Той е забранил използването на кожите на някои животни за облекло, седла и т.н., което от своя страна ни помага да разберем състраданието, което той проявявал към животните.
 Тези негови схващания са станали причина да се оформи колективното съзнание за правата на животните над хората. 
От друга страна засегнат е и въпросът за лова 
с оглед съществуването и оцеляването на животинските видове и поколения. 
Макар че ловът на животните поначало не е забранен, когато се практикува като забавление или се нарушава природното равновесие, 
той не се позволява.
Друг проблем, засегнат в религиозните текстове във връзка с правата на животните, е грижата, която трябва да се проявява спрямо храната им. Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал, че не трябва да се пренебрегват рожбите на дойните животни докато растат.
 В един хадис, достигнал до нас посредством 
Ебу Хурейра, се казва:
 "Когато една греховна жена минавала покрай кладенец, видяла как зажадняло куче едва си поема дъх. 
Тогава тя събула обувката си и с нея дала вода на кучето. За тази си постъпка Всевишният Аллах я възнаградил с дженнета.“
Другото, което трябва да се знае в това отношение, се отнася до чистотата и отглеждането им. 
Според един хадис, достигнал до нас чрез
 Ебу Хурейра, 
Пейгамбера 
(салляллаху алейхи уе селлем) 
е повелил да се почистват кошарите, както и носовете на овцете и козите.
В хадис на 
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем), 
се повелява животните да не се товарят прекомерно. 
Смятайки животните за дарове от Аллах, Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
 е настоявал да се отнасяме грижливо към тях.
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал, че трябва да се избягва използването на домашните животни в разрез с тяхната природа. Според един хадис от Ибн Аббас,
 Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) 
направо е забранил категорично насъскването на животните едни срещу други с цел да се бият. 
Тази забрана включва борбата между петли, камили, бикове, кучета, овни и др., 
тъй като това се смята за насилие над тях.
Ислямът забранява и насилието и жестокостта спрямо животните. 
То може да бъде както физическо, 
така и морално. 
И двата вида насилие са строго забранени.
 Не е позволено животните да се бият по муцуните, да се използват за живи мишени да се стреля по тях и дърпането им за ушите.
От друга страна някои животни са предназначени за осигуряване прехраната на хората и облекчаване на техния труд. 
Затова, когато се колят тези животни, трябва да се внимава да не им се причиняват излишни страдания, което е израз на нашето състрадание и хуманност ни отношение към тях.
 В тази връзка 
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) 
ни повелява, дори когато колим животните, да бъдем максимално състрадателни 
към тях и да не ги измъчваме. 
Според изричното и ясно разпореждане на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
 актът на пожертване при курбаните трябва да става по начин, който до краен предел да намали болката, която животното ще изпита.
Всички тези основни положения, залегнали в религиозните книги, са оформили една мюсюлманска общност, която напълно осъзнава своята роля спрямо животните.
 Тези основни положения съставляват етическите и правните постулати за нашето отношение към животните. 
Известно е от ислямската история, че по време на управлението на първите четирима халифи са били издадени разпоредби с оглед спазването на правата на животните, както и че са били предупреждавани и наказвани онези, които престъпвали тези закони. Тук специално трябва да подчертаем, че по време на управлението на османците са били създадени вакъфи (фондации) с цел отглеждането и опазването на бездомните животни.
Правните норми, които се отнасят до спазването на правата на животните, намират открай време своето място в османските законници.
 Така например в общинския законник, публикуван през 1502 г. по времето на Баязид II,
 се казва следното:
 "И да не впрягате коне, чиито крака не са здрави. Да се наблюдават краката на конете, катърите и магаретата както и самарите им. 
В никакъв случай да не се претоварват,
 защото товарът е ням звяр. 
Ако имат някакви недостатъци, те да бъдат върнати на стопаните им, за да бъдат отстранени. 
Ако не ги отстранят, стопаните им да бъдат съответно наказани".
 С една дума, трябва да се спазват правата на гореизброените животни, както и на останалите, сътворени от Всевишния Аллах. 
По този начин правният статут на животните заел по-високо място от статута на движимото имущество.
При окончателния анализ на изразеното в религиозните текстове и като се вземе пред вид историческото минало и становищата на юристите, обхватът на понятието "право" може да бъде разширен до степен, която включва и животните. Ако трябва да изброяваме въпросните нрава,
 те ще изглеждат така;
А) Правото на живот на всички твари;
Б) Към нито едно животно не можем да се отнасяме жестоко, безпощадно и зверски;
В) Всички домашни животни имат правото да бъдат наглеждани, отглеждани и пазени от хората;
Г) Животните не могат да бъдат убивани без за това да има законово основание и необходимост. 
Ако някое животно трябва да бъде убито, то това трябва да става мигновено, без да се причинява продължителна болка и без да бъде сплашвано.
Д) Всички диви животни имат право да живеят и да се размножават в своята естествена среда: 
на сушата, във въздуха и водата.
Е) Животни, които традиционно живеят в обкръжението на хората имат право на хармоничен живот и размножаване.
Ж) Всяка промяна, която хората внасят заради своя интерес или забавление, 
противоречи на тези им права.
З) Всички работни животни имат право на ограничено работно време, на почивка и храна, което да възстанови силите им.
И) Животните не могат да бъдат използвани за забавление от хората.
Тук трябва да се има предвид обстоятелството, че не хората им признават тези права, а че те произтичат от Висшата Воля.
 Правата на животните над хората не се основават само на страха от наказания, а на съзнанието, 
че те са им дадени от Аллах. 
Ето защо не може да се отрече фактът, че мюсюлманските общества през цялото си историческо съществуване са били изключително чувствителни към темата за правата на животните.

събота, 30 октомври 2021 г.

А твоята вяра колко е силна?




 А твоята вяра колко е силна?

Колко силна е вярата ти? 
Смяташ ли, че притежаваш качества да бъдеш мухсин? 
Или поне му‘мин?
 Или си само един мусюлманин?
 – Не че има нещо лошо в това.
Вярата има три нива:
- Ислям – отдаване на Аллах
- Иман – вяра
- Ихсан - съвършенство
За тях научаваме от известния хадис на Джибрил (ас), предаден от Умар ибн ал-Хаттаб:
“Както си бяхме седнали около 
Пратеника на Аллах  изведнъж
дойде един човек с много бели дрехи, с много черна коса, нямаше следи по него, че е пътник, и никой от нас не го познаваше. Седна до Пратеника саус и залепи коленете си до коленете му, сложи дланите си на бедрата му и рече:
”О, Мухаммед, извести ме какво е Ислям? 
А той му отвърна: 
Да свидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед е Неговия пратеник, да отслужваш молитвата си, да раздаваш
зекята си, да говееш Рамадана и да извършиш поклонението хадж, ако имаш възможност.
Рече: Ти каза истината.
 Тогава се зачудихме, пита го, след това потвърждава отговора му.
Рече: Извести ме какво е Иман?
Рече му: Да вярваш в Аллах, в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му, в Съдния ден, и в съдбата
 (в хубавото и лошото й).
Рече: Извести ме какво е Ихсан?
Рече му: 
Да обожаваш Аллах като че ли го виждаш, и ако не го виждаш, да знаеш, че Той те вижда.
Рече: Извести ме за Часа!
Рече му: Питаният не знае повече от питащият.
Рече: Извести ме някои от неговите признаци.
Рече му: Да роди робинята своята господарка и да видиш босите, голите и бедни овчари да се надпреварват в строенето на огромни къщи.
Рече: И си отиде. 
Така постояхме малко и рече:
 Ей, Умар, знаете ли кой беше питащият?
Рекохме: Само Аллах и Неговия пратеник знаят.
Рече: Това беше Джибрил, който дойде да ви научи вашата религия.”

Извести ме какво е ислям?

Горния хадис разяснява какво е ислям. 
Човек, който има ислям в него се нарича муслим. 
Двете думи имат общ корен на арабски. 
Извършвайки петте стълба на Исляма мусюлманинът показва, че се е отдал на Аллах. 
Ако човек извършва тези неща, той е мусюлманин. 
Така че ако не изяви обратното или не показва явни действия на неверие, трябва да го приемем като такъв.

Извести ме какво е Иман?
За да бъде човек мусюлманин е необходимо само да извършва определените действия (ибадети).
 Но за да е истинска вярата му, трябва да приеме и шестте основи на вярата:
- Вяра в единобожието на Аллах (таухид)
- Вяра в меляикетата
- Вяра в Книгите
- Вяра в Пратениците
- Вяра в Сетния и Съдния ден
- Вяра в съдбата с доброто и злото в нея

Мусюлманин, който приема шестте основи на вярата, се нарича му‘мин или човек, който има иман.
 Всеки вярващ е мусюлманин, но не всеки мусюлманин е вярващ.

Извести ме какво е Ихсан?
Трябва да благодариш на Аллах ако си мусюлманин, а още повече – ако си вярващ. 
И ако си достигнал тази степен, трябва да се стремиш към следващата – съвършенството.
Ихсан означава да служиш на Аллах все едно, че Го виждаш и ако не го виждаш, да знаеш, че Той те вижда. Най-високата степен на вярата се нарича ихсан, а този, който притежава ихсан се нарича мухсин.

Нивата на ихсан са:
- Да служиш на Аллах като че ли Го виждаш
- Да знаеш, че Аллах вижда всичките ти дела и да действаш според това

Този, който е мухсин, знае, че Аллах вижда и знае не само делата, но и чувствата му. 
Така че неговите намерения (ният) са винаги чисти.
 И така както един човек не може да е вярващ ако не е мусюлманин, то и даден човек не може да бъде мухсин, ако не е му‘мин (вярващ).

Нека се стремим и да правим дуа Аллах да ни издигне до най-високата степен на вярата 
– от муслим
 – до му‘мин 
– до мухсин.

събота, 4 септември 2021 г.

18 източника на Благословия (Барака)

 




18 източника на Благословия (Барака)

Ако търсим Ислямско определение за продуктивност, то това вероятно щеше да се сумира в думата "барака" или благословия.
Да можеш да постигнеш много с малко ресурси, да направиш много за малко време, да генерираш големи резултати с малко усилия, е наистина благословия от Аллах с.т. Бараката стана рядко съкровище в наши дни - всеки го търси, но сякаш никой не го е намерил!
Често чуваме ралични хора да се оплакват, че нямат барака във времето, в съня, в парите и пр.
В този пост ще разгледаме тази мистерия иншаАллах, ще видим както е Бараката и къде да я търсим!
Какво е Барака?
Най-добрите призоваващи към Исляма (да'и) обясняват: "Бараката е присъствието на Божествена доброта в нещо, така че когато тя присъства в нещо малко, то се увеличава. Ако присъства в нещо, неговите ползи се увеличават.
А най-големите плодове на Бараката във всяко нещо, е да се използува тази Барака с подчинение на Аллах с.т."
Източници на Барака
Аз твърдо вярвам, че Бараката не е изгубено съкровище, а е точно пред очите ни!
Това съкровище обаче е на разположение и е готово за ползване само от онзи, който работи за него.
По-долу ще посоча някои източници на Барака.
Списъка не е изчерпателен, разбира се, но аз се надявам, че можете да допринесете за неговото продължаване и обогатяване.
1. Добри намерения
Ако искате да има Барака в нещо, трябва да имате добри намерения за него!
И по-конкретно, трябва да сте сигурни, че делото е само за задоволството на Аллах с.т.
Ако погледнем отново определението за Барака, ще видим, че без това намерение, без да е заради Аллах, тази Божествена доброта няма как да се прикрепи за него.
2. Скромност и вяра в Аллах
Аллах казва в Корана:
"А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята.
Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили."
(Сура ал-'Араф, 96).
И Той казва в Корана: "За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал.
И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.
Аллах осъществява Своята повеля.
Аллах направи мярка за всяко нещо.
(Сура ал-Талак, 2-3)
3. Уповаване на Аллах
Аллах казва в Корана:
“И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.
Аллах осъществява Своята повеля.
Аллах направи мярка за всяко нещо. ”
(Сура ал-Талак, 3)
Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, е казал:
“Ако истински се уповавате на Аллах, Той ще ви дарява препитание, както го дарява на птиците.
Сутрин излизат гладни, а вечер се връщат нахранени“
4. Четене на Коран
Това е язовир от Барака!
Но СубханАллах, много рядко пием вода от него!
Аллах казва в Корана:
“И това е Книга, която Ние низпослахме ­ благословена, за да потвърди наличното допреди нея, и за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и всички около нея.
Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея.
Те спазват своите молитви.
(Сура ал-Ан'ам, 92)
5. Изричане на Бисмиллах
Когато започвате всяко нещо, което правите, с Бисмиллах, вие призовавате името на Аллах и не само това,
че го активизирате, но и шейтана не може
вече да участва в това, което правите!
Така че винаги казвайте Бисмиллах,
преди да направите нещо!
СунхаАллах, толкова е лесно, но често се забравя...
Понякога го казваме механично и после не помним казали ли сме го или не - опитайте да сте отговорни в това действие и да казвте Бисмиллах с разбиране.
6. Да се храниш заедно с други хора
Всеки, който е канил гости в дома си, знае това.
Без значение колко малко си мислите, че е храната, която сте приготвили, тя винаги стига!
(забележка: това не е извинение за егоизъм,
когато се канят гости.
Всъщност трябва да следваме сунната на нашия Пророк Ибрахим, мир нему, който, когато ангелите са посетили в дома му, а той не е знаел кои са, е приготвил много храна за тях).
Става дума за благословията в храненето заедно, което се потвърждава от хадис на Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, който е казал:
"Хранете се заедно, защото Бараката е в Джама'а (събиране заедно)…”
и в друг хадис „Храната на един стига за двама, храната на двама – за четирима, храната на четирима – за осмина“.
7. Честност в търговията
Тук става дума за всички, които се занимават с бизнес (включително и ebay-ерите!)
- не мислете, че лъжата и маменето на хората ще направи търговията ви печеливша, напротив - това ще премахне благословията от нея!
Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, е казал: „Продавачът и купувачът имат избор,
докато не са се разделили.
Ако са били искрени и откровени,
сделката им е благословена, а ако са спотаили и излъгали, благословеността на сделката им се унищожава“.
Да, трудно е да си честен, когато се опитваш да продадеш нещо, не честността е по-скъпа.
8. Дуа
Молете Аллах за Барака!
Ако чуете повечето Дуа на Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, ще забележите как той е искал Барака.
Ние винаги каззваме:
"Аллах да те благослови!”
Е, познайте какво?
Това е източник на Барака!
По същия начин, ако сме поканени в нечий дом,
Пророкът ни е посъветвал да правим дуа за стопаниня:
"O Аллах, благослови това, което си отредил за тях, опрости ги и бъди милостив към тях!”
9. Халал в храната, в парите
Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, е казал:
„Аллах е добър и обича добротата във всички неща“
Учените свързват това с приходите, които са Халал и важността да са Халал.
Учените също казват, че онзи, който яде Харам, крайниците му няма да се покоряват на Аллах, независимо дали човекът иска или не.
Така онзи, който яде Халал и иска само прихода, който е Халал, крайниците му също ще правят добро и този човек ще има позволението да иска добрина.
Концепцията за крайниците, които да са "благословени"
и да са с възможност да правят добро, е наистина Барака и е нещо, към което трябва да се стремим.
Това ми припомня историята за втзрастен човек, който скачал толкова високо, колкото младите не могли.
И когато го попитали как прави това, възрастният отговорил:

"Това са краката, които предпазих от грях, когато бях млад, така и Аллах ги съхрани за старините ми".
10. Следване на Сунната на Пророка с.а.с. във всяко нещо
Казах го преди и ще го кажа отново - най-продуктивния човек в историята на човечеството, е Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, затова чрез следване на неговия начин на живот и Сунната, за която често слушаме - това е велик източник на Барака!
Тази Сунна включва: ядене на Сухур, хранене с дясната ръка от края на чинията, отиване на Еид молитва, спане на дясната страна, позлване на сиуак, влизане с левия крак в тоалетната и излизане с десния, обличане и обуване първо на дясната ръка/ крак и много други.
Потърсете тези Сунна действия и ги следвайте - следването на живота на нашия пример и най-продуктивния сред хората, е голям и богат източник на Барака!
11. Да правиш Истихара
Молитвата Истихара за всяко решение и отнасянето на въпросите до Аллах, приемането на Неговото решение, е велик източник на Барака!
Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам ни е предал красива дуа, която да ни помогне да вземем решение и да не съжаляваме за избора, с позволението на Аллах:
От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни учеше да се молим за Божия избор във всички дела, подобно на сурите от Корана.
Казваше:
„Ако някой от вас се интересува от нещо, нека отслужи две коленопреклонения (ракаат) – извън задължителните и после да изрече:
„О, Аллах, моля Те за избор чрез Твоето знание и за сила чрез Твоята мощ, и прося да ми дадеш от великата Си благодат!
Ти можеш, аз не мога.
Ти знаеш, аз не знам.
Ти си Всезнаещия тайните. О, Аллах, ако знаеш, че това нещо е по-доброто за мен относно вярата ми, препитанието ми и крайния резултат на делото ми
(скоро или подир време),
отсъди го за мен и го облекчи, и ме благослови за него!
А ако знаеш, че това нещо е по-лошото за мен относно вярата ми, препитането и крайния резултато на делото ми (скоро или подир време), отклони го от мен и мен отклони от него, и отсъди за мен най-доброто, където би могло да се намира, сетне ме задоволи с него!“
И тогава човек назовава желанието си“
12. Изобилно да благодариш на Аллах
Аллах казва в Корана:
“Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя.”
Един учен ми каза, че ако се вгледам в тази ая, арабската дума, която се използува да се потвърди, че Аллах ще надбави на човека, който Му благодари, е всъщност форма на клетвеното "La azidannakum” - така че Аллах обещава на човек, който Му благодари, че ще му надбави, увеличи, а Аллах никога не нарушава обещанието Си!
13. Милостиня
В хадис-кудси Аллах казва:
“О, сине на Адам, харчи (за милостиня) и Аз ще харча за теб".
Винаги, когато се чувствате напрегнат, пропадна, или смятате, че Барака е изчезнала от вашия живот и трябва бързо да я върнете обратно, най-бързия начин да сторите това, е да дадете садака (милостиня)!
Не само, защото в горния хадис се говори за това, но нека кажем, че най-вероятно браката се е махнала от вашия живот, заради извършени грехове - милостинята изчиства греховете и добавя добрини, а това е истински извор на Барака!
Не мога да опиша истинското великолепие на даването на милостиня и Бараката, която следва!
Така че - опитайте още сега!
14. Да пазиш роднинските връзки
Предава се от Абу Хурайра:
Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, каза:
Когато Аллах създаде Своето творение и го завърши, утробата застана до Аллах и Той попита:
"Какво се е случило?"
Отговори:
"Търся убежище при Теб от тези, които ще разкъсват връзките си с близки и роднини".
Тогава Аллах каза:
"Ще те удовлетвори ли ако даря с Моята благодат онези, които ги пазят и въздържа благодатта си от онези, които прекъснат твоите връзки?"
Отговори:
"Да, Господи мой!"
Тогава Аллах каза:
"Това ще е за теб!"
15. Ставайте рано
Пророкът, салаллаху алейхи уа салллам, е казал:
“Аллах благослови ранните часове за моята Умма.”
Този хадис е причината да започна да правя списъка на подобни и истински източници на благослов, които трябва да търсим в живота си, за да сме продуктивни.
Ставането сутрин рано, е важна част от това да сме благословени и да се чувстваме благословени през целия ден.
Опитвайте се да ставате за Тахаджуд и след това работете в часовете до Фаджр. Ако не можете, тогава станете най-късно за Фаджр и останете буден до изгрева.
Тези часове са благословени.
16. Женитбата
Аллах казва в Корана:
И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от вас, мъже или жени!
Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ.
17. Молитвата
Аллах казва в Корана: “Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
За да илюстрирам по-добре важността на молитвата, ще ви помоля да си представите живота без нея - откъде ще дойде тогава Барака?
За тези, които не са постоянни в молитвата - моля, върнете "записа" назад, това е вашата писта за този живот и отвъдния, дневната храна за вашата душа!
18. Искайте прошка от Аллах
В хадис кудси се казва:
От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва:
„Аллах Всевишния каза:
„Сине на Адам, всякога, щом си Ме призовавал и си се надявал на Мен, Аз съм ти опрощавал стореното, без да обръщам внимание.
Сине на Адам, дори ако греховете ти стигнат до облаците на небето, щом после Ме помолиш за прошка,
Аз те опрощавам, без да обръщам внимание. Сине на Адам, дори ако дойдеш при Мен с цяла земя провинения, а после Ме срещнеш, без да съдружаваш нищо с Мен,
Аз ще дойда при теб също с толкова опрощение“

Тaбиб ал–набауи: Лечение на стомашно разстройство



 Тибб ал–набауи:

Лечение на стомашно разстройство

Ибн ал-Кайим ал-Джаузия
Предава се в Сахихайн, че Абу Саид ал-Худри е казал:
„Един мъж дойде при Пророка саллаллаху алейх уа саллам и му каза:
‚Брат ми се оплаква от стомаха, или се оплаква от диария‘. Пророка саллаллаху алейх уа саллам му каза:
‚Дай му малко мед.‘
Мъжът си отиде и дойде по-късно, казвайки:
‚Дадох му малко мед, но той не му помогна‘
или каза ‚влоши го‘.
Той повторил това два или три пъти и Пророка саллаллаху алейх уа саллам продължавал да му казва:
‚Дай му малко мед‘
На третия или четвъртия път
Пророка саллаллаху алейх уа саллам казал:
‚Аллах е казал истината,
докато стомахът на брат ти е излъгал.‘“
В меда има огромна медицинска полза, защото той отмива вредните субстанции,
които могат да се съберат във вените и червата.
Освен това, медът отстранява постепенно излишните течности и е полезен като питие и като мехлем.
Особено полезен е за възрастни;
за тези, които страдат от храчки и за тези,
които са склонни към простуди и втрисане.
Медът е хранителна добавка и улеснява ходенето по голяма нужда, и е добър предпазващ агент.
Освен това медът намаля горчивия вкус на други лекарства, прочиства черния дроб и гръдния кош, спомага за производството на урина и постепенно изчезването на храчките, съпроводени с кашлица.
Когато медът се консумира горещ и смесен с розово масло, лекува ухапвания от животни и има ефект на опиум. Вземането на мед, смесен с вода, помага срещу ухапване от бясно куче и срещу ефекта от яденето на отровни гъби. Ако прясно месо се съхранява в мед, то се запазва без да се развали за три месеца.
Също и ако кратуни, краставички или патладжани се съхраняват в мед, няма да се развалят.
Още повече, медът ще запази някои видове плодове свежи до шест месеца.
Когато медът се приложи на някой, който е заразен от въшки, той ще убие въшките, заедно с техните яйца. Приложен върху коса й придава блясък и красота и я кара да расте по-бързо.
Когато се приложи върху очи като кухл, ще усили отслабеното зрение.
Медът прочиства стомаха от вредни субстанции и разширява порите.
Има подобен ефект и върху бъбреците, черния дроб и простатата.
Да добавим към всички тези ползи, които споменахме, че медът няма никакви странични ефекти.
Няма друга субстанция, която да е толкова полезна, колкото меда.
Ето защо древните хора разчитали много на меда и в старите книги никъде не се среща думата „захар“,
която виждаме вече в днешно време.
Пророка саллаллаху алейх уа саллам е пил мед смесен с вода на гладен стомах.
Зад тази практика има страхотна тайна относно опазването на здравето.
Нея ще я обсъдим когато говорим за пророческите наставления относно опазването на здравето.
В хадис от ибн Маджах (и други) се предава, че Пророка саллаллаху алейх уа саллам е казал:
„Възползвайте се от два лека – медът и Курана“.
Разбирайки тези факти, нека се върнем към мъжа, на когото Пророка саллаллаху алейх уа саллам е предписал мед, за да излекува диарията, причинена от преяждане. Пророкът саллаллаху алейх уа саллам му предписал мед, за да прочисти червата и стомаха му от натрупване на вредни субстанции или екскреции, които предотвратяват храната в стомаха да бъде усвоена, защото медът има пречистващ ефект.
Вредните съставки полепват по станите на стомаха, замърсявайки и стомаха, и храната.
Медът премахва тези съставки и е най-добрия лек за това състояние.
Медът е силен „препарат за почистване“ и е ефективен при случаи на диария, особено когато се смеси с тола вода.
Пророкът саллаллаху алейх уа саллам повторил на човека няколко пъти да даде мед на брат си поради следната причина:
предписаното лекарство трябва да бъде в достатъчна доза, за да излекува заболяването, иначе то няма да бъде напълно премахнато.
Ако дозата е по-силна пък, тя ще отслаби тялото и ще причини странични ефекти.
Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам казал на мъжа първия път да даде мед, той не дал достатъчно количество на брат си.
Когато се върнал и казал, че не е излекуван, Пророкът саллаллаху алейх уа саллам знаел, че количеството не било достатъчно и казал да даде още. Когато болния човек получил достатъчно количество дози, с позволението на Аллах, той оздравял.
Даването на правилната доза от правилното л-во е основно правило в медицинската наука.
Когато Пророкът саллаллаху алейх уа саллам казал:
„Аллах е казал истината, а стомахът на брат ти е излъгал“ , това свидетелствува за лечебността на меда.
Това означава и че болестта не е останала, защото предписаното л-во не е ефективно, а защото в стомаха на болния имало твърде голямо количество развалени субстанции.
Затова и Пророка саллаллаху алейх уа саллам заръчал на мъжа да вземе още от лекарството.
Пророческата медицина не е като тази, представена от докторите и физиците.
Пророческата медицина е наистина ефективно лечение, базирано на откровения и пророчески наставления.
Факт е, че много хора не усещат полза от нея,
защото тя помага само на тези, които имат вяра в нея.
Тя е подходяща само за добри и чисти тела,
също както oт Куранът се възползват само
праведни души и чисти сърца...