Правата на мъжа над жената

Правата на мъжа над жената
Аллах Всевишния е кзал: „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил…“ (4: 34)

1. От Амр ибн ал-Ахуас ал-Джушами (р.а.) се предава, че чул Пророка (с.а.с.) да казва при Прощалното поклонение хадж, след като отправил прослава и възхвала към Аллах Всевишния, и напомнил, и дал наставление: „Внимавайте! Завещавам ви да се отнасяте добре към жените! Те са [сякаш] пленички при вас. И изключение на облагодетелстването вие нямате власт над тях, освен ако извършат явна непристойност. Ако го сторят, отхвърляйте ги в постелите, удряйте ги леко, без да ги мъчите. Ако се подчинят, не търсете път против тях. Внимавайте, и вие имате задължения към тях, и те имат задължения към вас. Тяхното задължение към вас е да не допускат някого, когото не одобрявате, да тъпче постелята ви, и да не разрешават на някого, когото не одобрявате, да влиза в дома ви. Внимавайте, вашето задължение към тях е да ги обличате и храните добре.“

(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис)

2. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Когато мъж покани жена си в постелята и тя не дойде, а мъжът прекара нощта разгневен от нея, ангелите я проклинат до сутринта.“

(всепризнат хадис)

В друг вариант се казва: „Ако жена прекара нощта, като напусне постелята на съпруга си, ангелите я проклинат до сутринта.“

В трети вариант думите на Пратеника на Аллах (с.а.с.) се предават така: „Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата ми, винаги, щом някой мъж покани жена си в постелята и тя му откаже, Онзи, който е на небето, й се гневи, докато [съпругът й] остане доволен от нея.“

3. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „На жена не се позволява да говее [доброволно], когато съпругът й присъства [вкъщи], освен с негово разрешение. И нека не допуска никого в дома му освен с негово разрешение.“

(всепризнат хадис)

4. От сина на Омар, Аллах да е доволен и то двамата, се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Всеки от вас е пастир. Всеки един е отговорен за стадото си. И водачът е пастир. И мъжът е пастир за семейството си. И жената е пастирка за дома на съпруга си и за децата си. Всеки от вас е пастир. Всички сте отговорни за своето стадо.“

(всепризнат хадис)

5. От Абу Али Талк ибн Али (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Когато мъж покани съпругата си за своя потребност, нека тя отиде при него, дори ако е край печката.“

(разказан от ат-Тирмизи и ан-Насаи, първият от които го е определил като достоверен и добър хадис)

6. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Ако можех да повеля на някого да се поклони на някого доземи, бих повелил на жената да се поклони на съпруга си.“

(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис)

7. От Ум Салама (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Която и жена да почине, след като съпругът й е доволен от нея, тя ще влезе в Рая.“

(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)

8. От Муаз ибн Джабал (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Всякога, щом жена тормози съпруга си в земния живот, неговата съпруга сред чернооките райски деви казва: „Не го тормози, Аллах да те убие! При теб той временно е приютен и скоро ще те напусне, за да дойде при нас.“

(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

9. От Усама ибн Зайд (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Подир себе си не оставям друго изпитание, така вредно за мъжете, както са жените.“

(всепризнат хадис)

Семейните разходи

Семейните разходи
Аллах Всевишния е казал: „…онзи, чието е новороденото, е длъжен да го храни и облича според обичая.“ (2: 233)

И е казал още: „Заможният да даде [за жената и детето] според своите възможности! И комуто препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дарил! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал.“ (65: 7)

И е казал също: „…и каквото нещо раздадете [за милостиня], той го връща.“ (34: 39)

1. От Абу Хурайра (р.а.) се предача, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „От динар, похарчен по пътя на Аллах, динар, похарчен зарадин роб1, динар, даден като милостиня за бедняк и динар, похарчен за твоето семейство, най-голямо е въздаянието за онова, което си похарчил за семейството си.“

(разказан от Муслим)

2. От Абу Абдуллах, наричан също Абдуррахман Саубан, син на Буджуд, освободен роб на Пратеника на Аллах (с.а.с), се предава, че той е казал: „Най-добрият динар е онзи, който мъжът похарчва за своето семейство, и динарът, който похарчва за добичето си по пътя на Аллах2, и динарът, който похарчва за другарите си по пътя на Аллах.“

(разказан от Муслим)

3. От Ум Салама (р.а.) се предава, че казала: „Пратенико на Аллах, полага ли ми се възнаграждение за децата на Абу Салама, ако изразходвам средства за тях? Аз не мога да ги оставя [да се скитат] насам-натам3. Та те са мои деца“. Отговорил: „Да, полага ти се отплата за средствата, които си изразходила за тях.“

(всепризнат хадис)

4. От Саад ибн Аби Уаккас (р.а.) се предава в рамките на дълъг, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „За всеки разход в стремеж към Лика на Аллах непременно получаваш въздаяние, дори когато слагаш хапка в устата на жена си.“

(всепризнат хадис)

5. От Абу Масуд ал-Бадри (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Когато някой човек изразходва за близките си средства [с намерение] за равносметка, те за него са подаяние.“

(всепризнат хадис)

6. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Достатъчен грях за човек е да погуби онзи, когото той издържа.“

(достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и други)

Муслим го разказва в своя сборник Сахих по следния начин: „Достатъчен грях за човек е да прекрати издръжката за някой, който зависи от него.“

7. От Абу Хурайра (р.а.) се предача, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Всеки ден, щом Божиите раби станат сутрин, два ангела слизат на земята и единият казва: „О, Аллах, прати въздаяние за раздаващия!“ А другият казва: „О, Аллах, прати гибел за стиснатия!“

(всепризнат хадис)

8. Пак от него се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Ръката, която дава, е по-добра от ръката, която взима. Първо дай на онези, които са под твоя издръжка. Най-добрата милостиня е даваната от излишъка на богатството. Който се въздържа [да протегне ръка за милостиня], Аллах го предпазва от просия. Който се задоволява с малко, Аллах го обогатява.“

(разказан от ал-Бухари)

1 За освобождаване на роб.

2 Средствата, похарчени за ездитното животно при водене на Свещена борба.

3 Става дума за децата от първия й съпруг. Тя не може да ги остави „насам-натам“, т.е. да скитат нагоре-надолу в търсене на прехрана.

Раздаването на любимото и доброто

Раздаването на любимото и доброто
Аллах Всевишния е казал: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…“ (3: 92)

И е казал Всевишния: „О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели!…“ (2: 267)
1. От Анас (р.а.) се предават думите: „Абу Талха (р.а.) бе най-богатият от ансарите в ал-Медина притежател на палмови насаждения. Най-любимият му имот бе [градината] Байраха. Тя се простираше пред Джамията [на Пророка]. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) влизаше там и пиеше блага вода. Когато бе низпослано знамението: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…“, Абу Талха отиде при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и каза:

„Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ти низпосла знамението: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…“. Най-любимият за мен имот е Байраха. Нека той бъде милостиня [от мен] заради Аллах Всевишния. Моля за тази праведност и за това, тя да бъде възнаградена при Аллах Всевишния. Положи я, Пратенико на Аллах, там, където Аллах ти посочи!“

Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза: „О, това е печеливш имот, това е печеливш имот! Чух думите ти и смятам, че той може да бъде даден на най-близките [ти] роднини.“

Абу Талха каза: „Така и ще направя, Пратенико на Аллах!“ И я подели [градината] сред своите близки и братовчеди.“

(всепризнат хадис)

Задължението човек да повелява послушание пред Аллах на семейството си, на порасналите си деца, на всички под негово попечителство

Задължението човек да повелява послушание пред Аллах на семейството си, на порасналите си деца, на всички под негово попечителство
И да им възбранява неподчинението, да ги възпитава и да ги възпира от извършване на непозволени деяния

Аллах Всевишния е казал:

 „И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея!…“

 (20: 132)

И е казал Всевишния: „О, вярващи, пазете себе си и своите семейства от Огъня…“

 (66: 6)

1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите:

„Ал-Хасан, синът на Али (р.а.) взе фурма от дадените за милостиня фурми, и я сложи в устата си. Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза:

„Недей! Недей! Изплюй я!

Не знаеш ли, че ние не ядем от милостинята!“

(всепризнат хадис)

В друг вариант се казва: „…че на нас не ни е позволена милостинята!“

По онова време ал-Хасан бил малко момче.

2. От Абу Хафс Омар, син на Абу Салама Абдуллах, син на Абдуласад, доведен син на Пратеника на Аллах (с.а.с.), се предават думите:

 „Когато бях момче под попечителството на Пратеника на Аллах (с.а.с.), ръката ми бъркаше в блюдото отвсякъде.

 Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза:

 „Момче, спомени Аллах Всевишния, яж с дясната си ръка и се храни от своята страна!“

Това стана постоянният ми начин на хранене.“

(всепризнат хадис)

3. От сина на Омар (р.а.) се предават думите:

 „Чух Пратеника на Аллах (р.а.) да казва:

 „Всеки от вас е пастир.

Всеки е отговорен за стадото си.

И имамът е пастир, отговорен за стадото си.

 И мъжът е пастир за семейството си, и е отговорен за стадото си.

И жената е пастирка в дома на съпруга си, и е отговорна за стадото си.

 И слугата е пастир за имота на господава си, и е отговорен за стадото си.

Всеки от вас е пастир и е отговорен за стадото си.“

(всепризнат хадис)

4. От Амр ибн Шуайб, от баща му, от дядо му (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:

 „Карайте децата да отслужват молитвите, след като станат на седем години. Понатупвайте ги заради това1, след като станат на десет години и ги отделете в постелите.“

(добър хадис, разказан от Абу Дауд с добър свод от разказвачи.)

5. От Абу Сурайя Сабра ибн Маабад ал-Джухани (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Учете момчето да отслужва молитвите, след като стане на седем години.

 Понатупвайте го заради това, след като стане на десет години.“

(разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)

Правата на съседа и за доброто отношение към него

Правата на съседа и за доброто отношение към него
Аллах Всевишния е казал: „И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите – добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещия се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към подвластните ви!“ (4: 36)

1. От Аиша и сина на Омар (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Джибрил не преставаше да ми дава наставления за съседа дотолкова, че си помислих да не би да го стори наследник.“

(всепризнат хадис)

2. От Абу Зар (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Абу Зар, когато готвиш яхния, сложи й повече вода и уважи съседите си.“

(разказан от Муслим)

В друг вариант, предаден от Абу Зар, се казва: „Моят другар ми завеща: „Когато готвиш яхния, сложи й повече вода, после виж някое съседско семейство и любезно им дай част от нея.“

3. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Кълна се в Аллах, той не е повярвал! Кълна се в Аллах, той не е повярвал! Кълна се в Аллах, той не е повярвал!“

Попитали го: „Но, Пратенико на Аллах, кой е той?“

Отговорил: „Онзи, чийто съсед не е в безопастност от злините му.“

(всепризнат хадис)

Във варианта на Муслим се казва: „Не ще влезе в Рая онзи, чийто съсед не е в безопастност от злините му.“

4. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Мюслюмански жени, нека никоя съседка не се отнася пренебрежително към друга, дори ако й прати само джолан от овца!“

(всепризнат хадис)

5. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Нека съсед не възпира съседа си да забива греда в стената му.“ После Абу Хурайра казал: „Виждам ви сега да се отклонявате от това [наставление], но аз ще продължа да ви го известявам.“

(всепризнат хадис)

6. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека не огорчава съседа си. Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека почита госта си. Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека или да изрича добро1, или да мълчи.“

(всепризнат хадис)

7. От Абу Шурайх ал-Хузаи (р.а.) се предава, че Пророка на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека се отнася добре към съседа си. Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека почита госта си. Който вярва в Аллах и в Сетния ден, нека или да изрича добро, или да мълчи.“

(разказан от Муслим по този начин, а част от неговия вариант е разказана и от ал-Бухари)

8. От Аиша (р.а) се предават думите: „Попитах:

„Пратенико на Аллах, аз имам двама съседи. На кого от тях да направя подарък?“

Той отговори: „На онзи, чиято врата е по-близо до твоята.“

(разказан от ал-Бухари)

9. От Абдуллах, сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Най-добрите приятели при Аллах Всевишния са най-добрите спрямо другарите си. Най-добрите съседи при Аллах Всевишния са най-добрите спрямо съседите си.“

(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)

1 Аш-Шафаии (р.а.) е казал: „Но след като размисли над онова, което иска да каже, и то му се стори проверено добро, от което не произтича недоразумение и което не води до възбранени или нежелателни слова, чак тогава да го изрече.“

Раздаването на любимото и доброто

Раздаването на любимото и доброто
Аллах Всевишния е казал: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…“ (3: 92)

И е казал Всевишния: „О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели!…“ (2: 267)
1. От Анас (р.а.) се предават думите:
„Абу Талха (р.а.) бе най-богатият от ансарите в ал-Медина притежател на палмови насаждения.
Най-любимият му имот бе [градината] Байраха.
Тя се простираше пред Джамията [на Пророка]. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) влизаше там и пиеше блага вода.
Когато бе низпослано знамението:
„Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…“, Абу Талха отиде при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и каза:

„Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ти низпосла знамението:
„Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате…“.
Най-любимият за мен имот е Байраха.
Нека той бъде милостиня [от мен] заради Аллах Всевишния.
Моля за тази праведност и за това, тя да бъде възнаградена при Аллах Всевишния.
Положи я, Пратенико на Аллах, там, където Аллах ти посочи!“

Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза:
„О, това е печеливш имот, това е печеливш имот!
Чух думите ти и смятам, че той може да бъде даден на най-близките [ти] роднини.“

Абу Талха каза:
„Така и ще направя, Пратенико на Аллах!“
И я подели [градината] сред своите близки и братовчеди.“

(всепризнат хадис)

Значението на Истиаза

Истиаза е съкращение на „Еузу билляхи минешшейтанирраджим!“,

което означава

 „О, Аллах, търся убежище от прокудения сатана!“

Истиаза пречиства езика от непристойната реч, на която се отдава човек.

Също така пречиства и подготвя устата да рецитира словото на Аллах (С.Т.). Освен това изричаненто на Истиаза води до търсене на помощ от Аллах и признава Неговата способност да прави всичко.

Истиаза потвърждава смиреността на раба, слабостта и неспособността му да се изправи срещу своя вътрешен дявол, който само Аллах – създателя на този дявол, е способен да отблъсне и победи.

 Този враг не приема доброта, за разлика от човешкия враг. Има три айета в Корана, които потвърждават това.

Аллах (С.Т.) също казва:

“Над Моите раби ти нямаш власт.

 И достатъчен е твоят Господ за покровител.”

 (17:65)

Трябва да кажем, че вярващите, които са убити от хора стават шехиди, а тези, които са станали жертва на вътрешния си враг-Сатаната стават престъпници.

 Още вярващите, които са победени от явен враг-неверник печелят награда, а тези, които са победени от вътрешния си враг извършват грях и стават заблудени.

След като Сатаната може да види човека, а човека не може да го види, тогава би следвало вярващите да търсят спасение при Този, когото Сатаната не може да види.

Истиаза е форма на приближаване до Аллах и търсене на закрила при Него от злото на всяко създание.

(Извадка от Тефсир Ибн Кесир, Том 1)