Ашура Постът през месец Мухарам

Първият месец в ислямския лунен календар е „Ал-Мухарам“, който е един от четирите свещени месеци. Аллах казва в Корана: „Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си.“ (Коран 9:36) В този аят Аллах предупреждава мюсюлманите да не извършват грехове през тези свещени месеци. Естествено, извършването на грехове е забранено по всяко време, но с този аят от Корана, Аллах ни обръща внимание, че през тези месеци греховете са още по-тежки и се наказват още повече, отколкото през друго време. Аллах е определил четирите месеца за свещени и е направил така, че извършените през тях грехове да са по-тежки. Той е направил също така добрите дела, които правим през това време, да се награждават повече. Относно думите на Аллах Уа Тааля в гореспоменатия айет "Не угнетявайте през тях себе си...", Ибни Аббас (р.а) казва: ”През всички месеци на годината злосторничеството е забранено, но в четири от тях забраната е по-голяма. Те са свещени месеци и грехът за извършените лоши деяния в тях се умножава, така както се умножава наградата за добрите деяния.”

Тафсир ибн Катир

******************************************

Причината за говеенето на тези дни:

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) когато се е преселил в Медина, заварил евреите да говеят десетия ден от месец Мухаррам и ги запитал: „Защо говеете?” А те му отговорили, че в този ден Всевишния Аллах е спасил Муса (а.с.) и онези, които са повярвали в Аллах от фараона, като разцепил Червено море за увярвалите. А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) им казал: „Ние сме по-близо до Муса от вас, и ние заслужаваме да говеем повече от вас.” Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.” Предаден от Ахмед

Достойнствата на месец Мухаррам и говеенето в деня Ашура

Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
Мир и благослов на благословения Пророк Мухаммед, печат на пророците и ръководител на пратениците!
Мир и благослов на неговото семейство и сподвижници!...

Свещеният месец на Аллах, Мухаррам, е благословен и важен месец.
Това е първият месец от лунния календар Хиджра, и един от четирите свещени месеца, за които Всевишният Аллах е казал:
Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет. Така е било записано в Книгата на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята.
Четири от тях са свещени.
Това е правата вяра. Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си.
/9:36/

Абу Бакр радияллаху анху, е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Годината има дванадесет месеца, от които четири са свещени, трите последователни месеца са Зу ал-Каада, Зу ал-Хиджжа и Мухаррам, и Реджеб Мудар, който се намира между Джумада и Шаабан”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 2958/.
Месец Мухаррам е наречен така, защото той е свещен (Мухаррам) месец, и за да се потвърди неговата святост.

Словата на Всевишният Аллах:
„Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си”, означават:
не си навреждайте в тези свещени месеци, защото греха извършен в тези месеци е по-лош, отколкото в другите месеци.
Предава се, че Ибн Аббас е казал, относно тези слова (Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си) се е отнасяла за всички месеци, след това тези четири месеца били отделени и сторени свещени, така че греха извършен в тези месеци е много сериозен, както и благодеянията извършени в тях носят голяма награда.

Абу Катада е казал по отношение на тези слова
(Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си),
че прегрешението през това време в свещените месеци е много по-сериозно и много по-греховно, отколкото прегрешенията във всяко друго време.
Прегрешението е сериозен въпрос през всяко време, но Всевишният Аллах, утежнява каквото Си пожелае от Своите заповеди по Собствено желание.
Всевишният Аллах е избрал някои от Своите създания. Той Аллах е избрал пратеници измежду меляикетата и пратеници измежду хората.
Той е избрал от словата за Негова възхвала и споменаване Му (зикр).
Той е избрал от земята джамиите, Той е избрал измежду месеците – месец Рамадан и свещените месеци, Той е избрал от дните – петъкът и от нощите - Лейлету ал-Кадр, затова благоговейте пред това, което Аллах е повелил да почитаме.
Хората на знанието и мъдростта почитат нещата, които Всевишният Аллах ни е повелил да почитаме.
(Сумирано от Тефсира на Ибн Касир рахимеху Аллах. Тефсир на сура ат-Тауба, айет 36).

Достойнството от спазването на голямо количество нафиле говеене през месец Мухаррам

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Най-предпочитаното за говеене (време) след месец Рамадан е говеенето през месеца на Аллах, Мухаррам.”
/Този хадис е сведен от Муслим, 1982/.

Фразата “месеца на Аллах”, е съединяваща названието на месеца с името на Аллах.
(Според граматическата структура в арабския език, родителния падеж, показва важността на месеца.
Бел на преводача.)

Ал-Кари е казал:
“Съвършено ясно е значението, че се отнася за целия месец Мухаррам”.
Но, било е доказано, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, никога не е говял цял месец, освен през месец Рамадан, така че този хадис, вероятно, е предназначен, за да се поощри и увеличи говеенето по време на месец Мухаррам, и не означава, че е нужно да се говее в течение на целия месец.
Предадено е, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, обикновено е говял повече по време на месец Шаабан. Вероятно, достойнството на месец Мухаррам не му е било низпослано до края на живота му, преди той да е могъл да говее през този месец.
(Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим).
Аллах избира времето и мястото, както Той пожелае

Ал-Изз Ибн Абдуселям рахимеху Аллах е казал:
“На времената и местата може да се даде привилегирован статус по два начина – първият земен, т.е. временен, и вторият религиозен/духовен.
По отношение на вторият привилегирован статус, то е защото Аллах дарява щедростта му на Совите раби в това време или в тези места, давайки за извършените дела огромна награда, като например, възнаграждавайки повече за говеенето през месец Рамадан, отколкото за говеенето през останалото време.
Така и за говеенето в деня Ашура, достойнството на който произтича от щедростта и добротата на Аллах към Неговите раби през този ден …”
(Каваид ал-Ахкам, 1/38).

Денят Ашура в историята

От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че: ” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Медина и видял, че юдеите постят в деня Ашура.
Той попитал:
“Какво е това?“
Те отговорили:
“Това е праведен ден, това е денят, когато Аллах е спасил бени Исраил от техните врагове, и Муса е постил в този ден “.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Ние имаме повече права от вас върху Муса”, и така той салляллаху алейхи ве селлем, говял през този ден и предписал [на мюсюлманите]
да говеят в този ден”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1865).

Словата „Това е праведен ден” са и във варианта на хадиса сведен от Муслим.
[Юдеите казали:]
“Това е велик ден, в който Аллах е спасил Муса и неговия народ и е потопил Фираун и неговите хора”.
Словата „И Муса е постил”– в хадиса сведен от Муслим има добавка:
“… като благодарност към Всевишният Аллах, затова ние ще постим този ден”.
Съгласно хадиса сведен от ал-Бухари:
“…затова ние ще постим този ден, за да го почетем”.

Във версията, сведена от имам Ахмед е добавено:
“Това е денят, в който Кораба на Нух е заседнал върху планината ал-Джуди, затова Нух е постил този ден
[в знак на] благодарност”.
Във варианта на ал-Бухари:
“Той [салляллаху алейхи ве селлем] казал на своите сподвижници:
„Вие имате повече права от тях върху Муса, затова говейте в този ден.

Практиката да се говее в деня Ашура е била известна дори в дните на Джахилията преди мисията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Предадено е за Айша радияллаху анха, че е казала: “Хората от епохата на Джахилията постиха в този ден …” Ал-Куртуби е казал:
“Възможно у корейшите да бил обичай да постят в този ден на основата на минал закон, като такъв от Ибрахим алейхисселям.”
Твърди се също така, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял през деня Ашура в Мекка, преди да се пресели в Медина.
Когато той се е преселил в Медина, е узнал, че юдеите празнуват този ден, затова ги попитал, защо и те му отговорили, така както е описано в гореспоменатия хадис. Той салляллаху алейхи ве селлем, е заповядал на мюсюлманите да говеят, за да се отличават от юдеите, които са сторили този ден празник, както е разказано в хадиса от Абу Муса радияллаху анху, който е предал: ”Юдеите сторили деня Ашура празник”
[съгласно варианта на Муслим:
денят Ашура се почитал от юдеите, които го сторили празник”.
Съгласно друго съобщение, също от Муслим:
жителите на Хайбер (юдеи) празнували този ден, и през този ден жените им, като правило, надявали своите скъпоценности и символи].
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
”Затова вие [мюсюлманите]
трябва да говеете в този ден.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/.

Очевидно е, че повод за заповедта мюсюлманите да говеят през този ден е желанието да се отличават от юдеите, защото мюсюлманите говеят а юдеите празнуват, тъй като хората не говеят по време на празник.
(Сумирано от думите на ал-Хафиз Ибн Хаджар рахимеху Аллах във „Фатх ал-Баари Шарх аля Сахих ал-Бухари).

Говеенето в деня Ашура е било наложено постепенно, като процес на въвеждане на говеенето като задължително в Исляма. Говеенето се е появило в три форми.
Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл в Медина, той повелил на мюсюлманите да говеят три дни от всеки месец и в деня Ашура, след това Всевишният Аллах сторил говеенето задължително, като е казал в Свещения Коран:
На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите.
/2:183/
(Ахкам ал-Коран ал-Джассаса, част 1).
С говеенето в деня Ашура задължението е било прехвърлено върху говеенето през месец Рамадан, и това е едно от доказателствата в областта на Усул ал-Фикх, с което е възможно да се отмени по-леко задължение в полза на по-обременително задължение.

Преди задължението за говеене в деня Ашура да бъде отменено, говеенето в този ден е било обезателно, както може да се види от ясната заповед да се говее.
По-късно, това е било потвърдено допълнително, след това отново потвърдено във вид на обща заповед, насочена към всеки, и още веднъж е било повелено на майките да не кърмят бебетата по време на говеенето. Предадено е от Ибн Месуд, че когато говеенето през месец Рамадан е станало задължително, то задължението за говеенето в деня Ашура е била отменена, това означава, че говеенето през този ден повече не е било задължително, но все пак е било желателно (мустехаб).

Достойнствата на говеенето в деня Ашура

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава:
“Никога не съм виждал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, толкова силно да желае говеенето в някой ден и да му отдава предпочитание пред всеки друг ден, както в този ден, денят Ашура, и в този месец, подразбирайки месец Рамадан”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1867/.
Неговото силно желание означавало, че той салляллаху алейхи ве селлем, е имал намерение да говее през този ден с надеждата да получи награда за това изпълнение. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“За говеенето в деня Ашура аз се надявам, че Аллах ще приеме това като изкупление за предходната година (изминалата година)”.
/Този хадис е сведен от Муслим, 1976/.
Това е от милостта на Аллах към нас; за говеене в течение на един ден Той ни дава изкупление на греховете от една цяла година.
Наистина,
Аллах е Владетелят на великата благодат.
/3:74/

Кога се пада денят Ашура?

Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
“Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия
[гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език.
Нашите сподвижници са казали:
”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, и Тасу’а’ – това е деветия ден.
Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените.
Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка.
Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”
(ал-Маджмуа)
Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.
(Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам).
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:
“Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам.
Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки: ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.
Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (
деветият ден) и Ашура (десетият ден)

Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:
„О, Пратенико на Аллах!
Това ден, който се чества от юдеите и християните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден.
Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.”
/Този хадис е сведен от Муслим 1916/

Имам аш-Шафий, неговите съратници, и Ахмед и Исхак и други са предали:
„Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.

На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам, е толкова по-добре и за предпочитане.
Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)

Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:
1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.
2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура.
То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.

3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”

Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”
/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.

Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”:
“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно.
Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”
(Фатх, 4/245).

Постановление за говеенето само в деня Ашура

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал:
“Говеенето в деня Ашура, се явява като изкупление (кефарет) за една година, и не е лошо (мекрух) ако се говее само през този ден…”
[ал-Фатава ал-Кубра, част 5].
В „Тухфат ал-Мухтаадж ли Ибн Хаджар ал-Хайтами” се казва:
“Няма нищо неправилно в говеенето само през деня Ашура.”
[част 3, Бааб Саум ал-Татау].

Говеенето в Ашура, дори ако този ден се пада събота или петък

Ат-Тахави рахимеху Аллах е предал:
„ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е позволил да говеем в деня Ашура и ни е убеждавал да постъпваме по този начин.
Той не е казал, че ако този ден се падне в събота, то не трябва да говеем.
Това свидетелства, че тук са включени всички дни от седмицата.
Според нас – и Аллах знае най-добре – може и да се случи така, дори това да е вярно
(че не трябва да се говее в събота), то ние не почитаме този ден и се въздържаме от храна, напитки и полови сношения, което правят юдеите.
Що се отнася до онзи, който говее в събота, без намерение да се почита този ден, и не постъпва така, защото смятат събота за благословен ден, то в този случай няма нищо лошо [мекрух] …”
[Тухфат ал-Мухтаадж, част 3, Бааб Саум ал-Татау, Мушкил ал-Асаар, част 2, Бааб Саум Йeум ас-Себт].

Авторът на ал-Минхадж е казал:
“Осъдително е (мекрух) да се говее само в петък …’.
Но не е мекрух ако се добави към него и друг ден (четвъртък), както е съобщено в достоверните хадиси. Човек може да говее в петък, ако това съвпада с неговото задължително говеене (месец Рамадан), или когато се говее за изпълнение на клетва, или ако отговява пропуснато задължително говеене, както е указано в достоверните съобщения.”

Ал-Бахути рахимеху Аллах е казал:
“Осъдително е преднамерено да се отделя съботата за да се говее, от хадиса на Абдуллах Ибн Бишр, който е предал от своята сестра:
“Не говейте в събота, освен в случаите на задължителното говеене.”
/Този хадис е сведен от Ахмед с добър джейид иснад, както и от ал-Хаким, който е казал:
„Съгласно условието на ал-Бухари/, и защото този ден се почита от юдеите, затова да се отделя този ден за говеене, означава да им се подражава… освен в тези случаи, когато петък или събота съвпадат с деня Арафа или деня Ашура, и когато човек има навика да говее в тези дни, то в такъв случай това не е мекрух, защото навика на човека има определено значение”.
(Кашшааф ал-Кинаа, част 2, Бааб Саум ал-Татау).

Какво е нужно да се направи, ако има съмнение при определяне на началото на месеца?
Имам Ахмед е казал:
“Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден
(Тасу’а’ и Ашура)”.
/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/.
Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден
(тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).
Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид

Какво е нужно да се направи, ако има съмнение при определяне на началото на месеца?
Имам Ахмед е казал:
“Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден
(Тасу’а’ и Ашура)”.
/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/. ...
Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден
(тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).
Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.

Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид

Кога се пада денят Ашура?

Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
“Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия
[гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език. ...
Нашите сподвижници са казали:
”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, и Тасу’а’ – това е деветия ден.
Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените.
Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка.
Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”
(ал-Маджмуа)
Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.
(Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам).
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:
“Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам.
Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки: ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.
Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (
деветият ден) и Ашура (десетият ден)

Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:
„О, Пратенико на Аллах!
Това ден, който се чества от юдеите и християните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден.
Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.”
/Този хадис е сведен от Муслим 1916/

Имам аш-Шафий, неговите съратници, и Ахмед и Исхак и други са предали:
„Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.

На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам, е толкова по-добре и за предпочитане.
Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)

Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:
1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.
2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура.
То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.

3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”

Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”
/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.

Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”:
“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно.
Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”
(Фатх, 4/245).

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.”
Предаден от Ахмед

Пратеникът на Аллах ( с.а.с.) е казал:
“Годината е дванадесет месеца.
От тях четири са свещени.
Три са последователни-зул кайда, зул хиджа и мухаррам.
Раджаб е самостоятелен между Джумада и Шабан.”
/Бухари./

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.”
Предаден от Ахмед

Ибн Абас предава:
„Когато пророкът (с.а.с.) пристигнал в Медина, видял как евреите постят на деня Ашура.
След това казал:
„Какъв е този ден, който изкарвате в пости?“
Те (евреите) казали:...

„Това е един велик ден, на който Аллах спаси Муса и народа му, и удави фараона и народа му.
Затова Муса постел на този ден от благодарност, така че и ние постим на него.“
Пророкът (с.а.с.) казал:
„Ние имаме по-голямо право на Муса и сме му по-близки от вас.“
След това пратеникът на Аллах (с.а.с.) постел на този ден и казвал, да се пости на него.“
(Предадено от Муслим)

Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казал:
“В денят Ашура са говели Пратениците , затова и вие говейте.
”/Бекий бин Мехлед./

--------------

Ибн Аббас (р.а) казва:
“Не съм забелязал Пратеника (с.а.с) да говее ден и да съблюдава ползата от превъзходството му спрямо останалите дни, както на деня Ашура и месец Рамадан.
”/Муслимч:2657/

--------------

Абу Хурайра предава:
Един мъж дошъл при пророка (с.а.с.) и казал:
„Кой пост е най-добър след постът през рамадан?“
Той (с.а.с.) казал:
„Постът през месеца на Аллах, който наричате Мухарам.“
(Предадено от Абу Дауд)

--------------------

Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казал:
“В денят Ашура са говели Пратениците , затова и вие говейте.
”/Бекий бин Мехлед./

---------------

Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казал:
“ Говейте ден преди Ашура или ден след него.”
/Ахмед./

----------------

Дъщерята на Муаввиз (р.а) казва:
”При зазоряване в деня Ашура Пратеникът на Аллах (с.а.с) изпратил хора до околните села на Медина да известят, че който е осъмнал и говее, да продължи, а който е осъмнал и не говее, да говее останалата част от деня.
Ние винаги говеехме в този ден, възпитавахме и децаета на това и ги водехме с нас към джамиите.
Правехме им играчки от вълна и когато някое от тях заплачеше за храна, даваха му играчка,за да се занимава, докато настъпи времето за разговяване”
/Муслим/

------------------

Ибн Аббас (р.а) казва:
“Не съм забелязал Пратеника (с.а.с) да говее ден и да съблюдава ползата от превъзходството му спрямо останалите дни, както на деня Ашура и месец Рамадан.
”/Муслимч:2657/

---------------

Един човек попитал Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ):”О, Пратенико на Аллах! След Рамазана през кой месец да говея?
Той (с.а.с) му казал:
“Ако желаеш да говееш след Рамазана, говей месец Мухаррам, защото той е месец на Аллах.
В него е денят (Ашура), в който Аллах е приел покаянието на много народи и ще приема на много други.
(Предаден от Тирмизи.)

-------------------

Пратеникът на Аллах ( с.а.с.) е казал:
“Годината е дванадесет месеца.
От тях четири са свещени.
Три са последователни-зул кайда, зул хиджа и мухаррам.
Раджаб е самостоятелен между Джумада и Шабан.”
/Бухари./

----------------

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„ Наистина шейтанът се движи във вените на потомството на Адем (а.с.), затова го притиснете с глад.”
Бухари 4 / 282
Говеенето в деня Ашура
Говеенето в деветия и десетия ден от месец Мухаррам
или десетия и единайсетия ден

--------------

„Който говее този ден, то Аллах му опрощава греховете една година назад.”
Предаден от Муслим 2/ 819
В този месец е бил и потопът по времето на Нух (а.с.)

--------------------

Пратеникът на Аллах е казал:
„Наистина Ашура е един от дните на Аллах.
Който иска, може да пости на този ден, и който не иска, да не го прави.“
(Предадено от Муслим)

Постенето на Ашура е една много важна сунна
(традиция на пророка Мухаммед с.а.с.).

----------------

Айша (р.а.) предава:
„Ашура беше един ден, на който племето Курайш постеше в пред-ислямския период.
Пророкът (с.а.с.) също постеше на този ден.
Когато пристигна в Медина,
той постеше на този ден и повели постенето на него.
След като по-късно беше повелено да се пости през месец рамадан, беше така, че ако някой искаше, постеше през Ашура, ако не искаше, не постеше.“
(Предадено от Бухари)

------------------

Пророкът (с.а.с.) е повелил постенето на деня Ашура на мюсюлманите, като благодарност за спасението на пророка Муса (а.с.) и народа му.
След като обаче било повелено постенето през месец рамадан, било премахнато задължението да се пости на деня Ашура.

---------------

Ибн Абас предава:
„Когато пророкът (с.а.с.) пристигнал в Медина, видял как евреите постят на деня Ашура.
След това казал:
„Какъв е този ден, който изкарвате в пости?“
Те (евреите) казали:...
„Това е един велик ден, на който Аллах спаси Муса и народа му, и удави фараона и народа му.
Затова Муса постел на този ден от благодарност, така че и ние постим на него.“
Пророкът (с.а.с.) казал:
„Ние имаме по-голямо право на Муса и сме му по-близки от вас.“
След това пратеникът на Аллах (с.а.с.) постел на този ден и казвал, да се пости на него.“
(Предадено от Муслим)

---------------

Според сунната се пости и на деветия ден от Мухарам, както казва пратеникът на Аллах (с.а.с.):

„Ако съм жив още през идната година, ще постя на деветия ден от мухарам.“

(Предадено от Муслим)

--------------

Пратеникът на Аллах никога не пропускал да пости на деня Ашура.
Той казвал:
„Що се отнася до постенето на Ашура, се надявам Аллах да опрости греховете от отминалата година.“
(Предадено от Муслим)

---------------

Ибн Аббас предава:
„Никога не съм видял пратеникът на Аллах (с.а.с.) да полага толкова усилия да пости на един ден, който предпочиташе пред другите дни, както на деня Ашура.“
(Предадено от Бухари)

---------------

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Най-изгодното постене след рамадан е през месеца на Аллах, месец ал-Мухарам.“
(Предадено от Муслим)

--------------------

Абу Хурайра предава:
Един мъж дошъл при пророка (с.а.с.) и казал:
„Кой пост е най-добър след постът през рамадан?“
Той (с.а.с.) казал:
„Постът през месеца на Аллах, който наричате Мухарам.“
(Предадено от Абу Дауд)

------------

Идолите в предислямска Арабия, от Алевтина Плочева

По време на предислямската епоха в земите на Арабия широко разпространение получава политеизмът като основна форма на вярване. Арабите вярват в множество богове и се покланят на многобройни идоли. Постепенно в Южна Арабия се наблюдава преминаване към монотеизъм, градските божества се превръщат в обощойеменски, а мястото на върховния бог заема богът на Луната ал-Маках, когото наричат също така рахман (милостив). Успоредно с преобразуването на многобожието в монотеизъм се наблюдава и навлизането на арабския полуостров на юдаизма и християнството, които също така получават широко разпространение, но нито едната от тях не успява да се наложи като преобладаваща рилигия. Християнски характер има Етиопия, а юдаизмът е приет от управника на Йемен през VI в. Зу- Нуас. В Северна Арабия близо до визинатийските граници се изповядва християнския монофизизъм, а близо до границите със сасанидите се рапространява несторианството, донесено от изгнаниците от Византийската империя. В Централна Арабия също проникват християнски проповедници, които способстват за разпространението и запознаването на местното население с принципите на тази религия. В сравнение с нея, обаче юдаизмът получава възможост за по-дълбоко проникване в тези земи. В много оазиси на Хиджаз и Неджд съществуват юдейски колонии.

Преобладаващо обаче е многобожието. Корените му можем да потърсим още в древността. Пантеонът е смесица от общосемитски остатътчни митове и божества, чиито имена са фиксирани още в Стария завет. Начело стои богът Ел, той има няколко имена като Ил, ал-Илах, ал-Лах. Другите важни божества са ал-Лат, ал- Узза и ал-Манат. Култът към тях се наблюдава от крайните северни поселения до южните части на древна Арабия. Обект на почитане също са камъни, скали и дървета, често пъти те се явяват като въплъщение на божествата. Освен това всеки род има божество-покровител. Около храмовете и светилищата се отделя свещена територия, която се нарича хима или харам, където всичко се смята за неприкосновено (хорат, животните и растенията). На същото място е ситуиран и олтарът за жертвоприношения. Към VII в. човешките жертвоприношения вече не са лице. Но е възможно такива да се извършват с цел да се облегчи изхранването на семейството. В Корана се осъждат случаи на убийства от бедуините на момичета, които се смятат за тежест на семейството в годините на глад и немотия.

За посредници между човешкия и божествения свят се смятат джиновете и шейтаните. Те са добри и лоши и внушават на хората мисли и подбуди за действия. Хората не могат да имат пряк конткат с тях, той се осъществява посредством аррафите или кахините (предсказатели и прорицатели), които предсказват бъдещето, търсят изчезналото и разгадават скритото. Всяко племе притежава свой ариф или кахин, който помага на хората от племето, а също и на дошлите от далеч. Смята се, че поетите са вдъхновявани от джиновете[1].

Преходът към монотеизъм е обвързан с термина ширк, обстойно изследване по тази тема намираме в труда на Павел Павлович[2]. Този термин придобива отрицателна окраска и служи като опозиция на единобожието (таухид). Самият термин е употребен в Корана само четири пъти, но неговите многобройни производни се срещат в голямо количество стихове-знамения. Терминът ширк е определящ за арабския светоглед в епохата на джахилията преди появата на исляма. Така за шурака се смятат съдружаващите главния бог Аллах идоли. Неговото върховенство обаче се оспорва, пример за това е обичаят на арабите да отреждат част от реколтата и добитъка си за Аллах, който отивал за прехрана на бедняците, и част, която отивала за идолите. Ако частта за Аллах се получавала богата, джахилийските араби отнемали дял от нея и го прехвърляли за идолите. При обратната ситуация (голяма част от реколтата за идолите), те не прехвърляли нищо на Аллах, а всичко си оставало за идолите.

В труда си „Книга за идолите” Хишам Ибн ал-Калби[3] ни съобщава, че всяка къща в Мека има свой идол, на когото се покланят. Последното нещо, което правят преди да тръгнат на път, е да доконат идола си. А завърналият се от път при влизане в дома си първо се докосва до идола. Арабите от джахилийската епоха обичат да се покланят на идоли. Някои от тях изграждат свои капища, други взимат идол. Хората, които нямат възможност да построят капище или да вземат идол, слагат камък пред светилище или на друго място, което им харесва и извършват ритуални обиколки (дауар) около камъка, подобни на обиколките около светилището. Тези камъни носят името ансаб (единствено число насаб). В случай, че камъкът има вид на статуя, той се нарича санам или уасаб (множествено число аснам и аусаб). В „Книга за идолите” се съдържа сведение, че те могат да бъдат направени от дърво, злато или сребро.

Пътуващият човек, обикновено взима със себе си четири камъка като нарича единия свой Бог, а останалите три използва като поставка за котел по време на почивка. След почивката оставя камъка, при следващата извършва същото. Джахилийските араби извършват жертвоприношения за всеки от своите идоли, за да ги умилостивят. Но въпреки това признават превъзходството на Каабата, където извършават поклонението хадж и умра. Животните, които принасят в жертва за своите идоли са наричани ал-атаир, а мястото, където се провежда самия ритуал се нарича ал-итр.

Хишам Ибн ал-Калби посочва, че първият идол е на богинята Манат. Той се намира на брега на морето около планината ал-Мушаллал в местността Кудайд близо до Мека. В книгата си Джауад Али[4] споделя, че сред авторите говорещи за идола, не намира подробни сведения за самия него, единствено ат-Табари прави заключение, че вероятно идолът е капище. Според него не е разумно идолът да бъде просто скала или да стои сам в пустошта, изложен на слънце и вятър. Но също така той посочва и друго сведение, че Манат е скала, смятана за свещено място, на което поклониците проливат сълзи. Тези сълзи се явяват самото жертвоприношение. Те плачат като че ли се изсипва пороен дъжд, тъй като Манат е богинята на ветровете и дъждовете. Женските сълзи се смятат за жертвоприношение в предислямската култура, като еквивалент на проливане на кръв от страна на мъжете[5].

Около идола се извършват жертвоприношения и му се поднасят дарове, а почитащите го дават на децата си имена като Абд Манат, Зайд Манат, Саад Манат, Уз Манат и Аус Манат- различини при различините племена. Присъствието на идола в името на човека е от голямо значение, защото така се смята, че идолът му помага и му носи късмет. Почитането на Манат е широко разпространено сред много различни племена. Ибн ал-Калби споменава, че му се прикланят живеещите в Мека и Медина и наоколо племена, но най-силно го почитат племената ал-Аус и ал-Хазрадж.

В книгата на Ибн ал-Калби се съдържа сведение за тези две племена, че по време на поклонението заедно с останалите хора те спират на всички места от обичая, но не бръснат главите си. Тази част извършват на тръгване от долината Мина, като спират пред идола на Манат, обръсват главите си и остават там известно време. Без тази част те не смятат поклонението си за завършено. За наличието на идола се споменава и в Корана. Идолът е разрушен по заповед на пророка Мухаммад от Али.

Ибн ал-Калби посочва, че след Манат се появява идолът на богинята ал-Лат. Смята се, че тя е женският вариант на името на бога Аллах. Името й е геминирано „الالاهت“ подобно на „الالاه“ , което се превръща в „الله“ .

Идолът се намира в град ат-Таиф (разположен югоизточно от Мека, населяват го племената сакиф). Камъкът има четириъгълна форма и до него седи един юдеин, който непрекъснато вари савик (каша от ечемичено брашно с вода и масло). Авторът посочва, че ал-Лат е почитана от курайшитите и всички араби.А Джауад Али посочва, че името на ал-Лат се среща и в набатейски и сефеуитски текстове, което означава, че тя е почитана още от тяхното време. Тя е първото арабско божество, споменато от гръцки истроик- Херодот. Където се споменава като еквивалент на богината Минерва или Атина. Някои ориенталисти смятат, че ал-Лат е олицетворение на слънцето, други, че тя е богинята на планетата Венера.

Неин пазител е родът на Аттаб ибн Малик в племето сакиф, който въздига постройка над идола. Аарабите дават имена в чест на богинята като Зайд ал-Лат и Тайм ал-Лат, Ааид ал-Лат, Шии ал-Лат, Шакам ал-Лат, Уахаб ал-Лат, но това, което прави впечатление на иракския историк Джауад Али, е че никъде не се среща името Абд ал-Лат. За точното местонахождение на идола се посочва мястото на лявото минаре на джамията в ат-Таиф. Какви са причините за издигане на джамията на мястото на езическия храм не е известно- дали е символ на това, че ислямът заема мястото на езичеството и храмът на богинята отстъпва място на храма на Аллах. Или причиата е по-проста- наличието на вече съградени основи улеснява значително работата по посторяването на джамия. Някои смятат, че изграждането на джамията на това място е разчетена стъпка, за да остане спомен за тези, които приемат исляма, но остават верни на старите си божества.

Ибн ал-Калби посочва няколко предислямски поети, които споменават за ал-Лат, както и Корана. Сакифитите почитат идола до появата на исляма, когато пророкът изпраща единия от сподвижниците си ал-Мигура ибн Шууб да разруши и да изгори идола.

Третият женски идол е този на богинята ал-Узза. Името й означава „всемогъща”, а в епохата на джахилията култът към тази богиня е широко разпростронен по целия арабски полуостров. Еквивалентът й е гръцката богиня Афродита. Ал-Узза, както и друга богиня Руда е женското съответсвие на общосемитското божество Астар. Съществуват сведения, че идолът на ал-Узза са три акации, за доказателство на което ат-Табари ни посочва доста разкази. В същото време той ни дава множество други сведения, че идолът всъщност е бял камък[6].

Ибн ал-Калби ни представя верига на имена като доказателство за по-късното появяване на ал-Узза: баща – Тамим ибн Мурр, който назовава сина си Зайд Манат ибн Тамим ибн Мурр ибн Удд ибн Табиха, наричан още Абд Манат ибн Удд. Салаба ибн Укаба назовава сина си Тайм ал-Лат. Тайм ал-Лат ибн Руфайда ибн Саур и Зайд ал-Лат ибн Руфайда ибн Саур са ибн Уабра ибн Мурр ибн Удд ибн Табиха. Ибн ал-Калби посочва и името Тайм ал-Лат ибн ан-Намир ибн Касит, както Абд ал-Узза ибн Кааб ибн Сад ибн Зайд Манат ибн Тамим. Като проследим разположението на Манат, ал-Лат и ал-Узза в имената на тези откриваме, че ал-Узза се появява най-късно в тези вериги, което може да ни послужи като доказателство за наистина по-късната му поява спрямо другите два идола. Но както посочва Джауад Али, това могат да бъдат само догадки, защото времето е прекалено отдалечено от нас и трудно може да се определи с точност появата на идолите.

Средновековният автор посочва личността Абд ал-Узза ибн Кааб като първи назован с името на идола. Джауад Али пише за назованите от Ибн Дурейд имена сред курайшитите, които съдържат Абд ал-Узза: Абд ал-Узза ибн Каси, Абд ал-Узза Ибн Абд Манаф, Абд ал-Узза ибн Абд ал-Мутлиб.

Ал-Узза е почитана сред арабското население на Ирак, Шам, а също и сред набатейците и сефевидите. Исхак от Антиохия (V в.) в разказа си за бейт хур посочва името на ал-Узза, като я назовава Каукабта т.е. женска планета, която се появява сутринта, която при арабите от джахилията е точно ал-Узза. Набатейците с нея имат предвид Венера. Прокопий смята, че тя е Афродита. А според други тя е символ на луната.

За местонахождението на идола се посочва Нахлат аш-Шамийа във уади Хурад намиращ се срещу ал-Гумайр. Там е построено капище. Името давано от арабите в нейна чест е Абд ал-Узза, тя се смята за най-почитаната сред курайштите, които при посещенията си на идола му носят дарове и жертвоприношения, за да се смили над тях. При курайшитите се наблюдава обичай, при който обикалят около Каабата и повтарят клетва във вярност към трите идола ал-Лат, ал-Узза и ал-Манат. Ибн ал-Калби посочва няколко човека, които споменават ал-Узза, повечето от тях са предислямски поети. Като например Абу Джун-дуба ал-Хузали ал-Кирди, който казва, че жената, която той обича се кълне в ал-Узза. В нея се кълне и поетът на преходния период от племето ал-Аус Дирхам ибн Зайд ал-Ауси. За нейния жертвен одър наречен ал-Габгаб споменават поетът от племето хузайл Абу Хираш ал-Хузали, поетът Нухайка ал-Фазари и Кайс ибн Мункиз ибн ‘Убайд нбн Датир ибн Хабашийа ибн Салул ал-Хузаи.

За пазители на идола са посочени бану шайбан ибн джабир ибн мурра ибн абс ибн рифаа ибн ал-харис ибн утба ибн сулайм ибн мансур от живещото на границата между Неджд и Хиджаз северноарабско племе сулайм. Арабите продължават да се покланят на идола до появата на исляма. В „Книга за идолите” намираме интересна история, която разказва, как Абу Лахаб отишъл да види Абу Ухайха Саид ибн ал-Аса ибн Умаййа ибн Абд Шамс ибн Абд Манаф, който бил поразен от сериозна болест. Абу Лахаб видял, че Абу Ухайха плаче, и го попитал дали не плаче заради неизбежната смърт. Абу Ухайха му отговорил, че се страхува хората да спрат да почитат ал-Узза след смъртта му. Абу Лахаб го успокоил, че хората почитат ал-Узза не заради Абу Ухайха, а заради самия идол и няма да спрат да му се покланят след смъртта на пазителя. Тогава Абу Ухайха се успокоил, а Абу Лахаб останал много учуден.

А ето друга история за ал-Узза, която научаваме от книгата. Тази история бележи края на култа към идола. Името на последния разказвач в иснада е Абу Бакр Ахмад ибн Мухаммад ал-Джаухари, който разказва, че ал-Узза е била зъл дух, който обитавал три акации в долината Нахла. Когато пророкът влязъл в Мека, изпратил Халед ибн Уалид в долината Нахла да намери трите акации и да отсече първата от тях. Халед ибн Уалид сторил това, но не видял нищо. Тогава пророкът го изпратил да отсече и втората, но отново не видял нищо. Когато се върнал да отсече третата акация, видял етиопка с разрошени коси, положила ръце на шията си и скърцаща със зъби. Зад нея видял пазителя й Дубаййа ибн Харами аш-Шайбани ас-Сулами, който призовал ал-Узза да се защити и да убие Халед. Но тя не сторила нищо, а Халед я ударил и й разцепил главата, тогава тя се превърнала в пепел. След това убил Дубаййа, а после се върнал при пророка и му докладвал стореното.

Павел Павлович посочва[7], че в Палмира съществува култът към божествата Азизос и Мунимос. Смята се, че Азизос е едно от имената на Зорницата, която при северните араби е ал-Узза. Някои от настенните рисунки представят първия бог пред колесницата на слънцето, втория след нея. Тези имена в последствие влизат като едни от прекрасните имена на Аллах като азиз – всесилен и муним – всеблагодатен. Съществува предполжение, че Ал-Лат и Ал-Узза са идентични и Ал-Узза (весмогъща) е название на висше женско божество и най-вароятно майката на всички божества. Ал-Лат и Ал-Узза се приемат за майка на боговете, а в някои райони се смята за жена на Аллах.

Освен трите женски идола арабите почитат и много други, които обаче нямат такава стойност като ал-Лат, ал-Узза и Манат. Както казва Ибн ал-Калби, идолите на курайшитите са разположени както в самата Кааба, така и пред нея. Един от тях е Хубал. Имал форма на човек с отчупена дясна ръка, която в последствие курайшитите заменили със златна. Идолът придобива името Хубал на Хузайма, тъй като Хузайма ибн Мудрик ибн ал-Йас ибн Мудар пръв поставил идола в Каабата. Интересен е факта, че пред идола са били поставени седем стрели, на едната стрела имало надпис „чистокръвен”, а на другата „чужд”. При съмнение в бащинство на дете, донасяли жертва на Хубал и хвърляли стрелите. Така се определяло дали детето е чуждо или не. Имало е стрела за сключване на брак и за мъртъвци. Често се обръщали към Хубал за решаване на някакъв въпрос, хвърляли стрели и се съобразявали с „подсказаното” от него решение. Спрямо една от легендите стрели по идола хвърлял и Абд ал-Мутталиб – бащата на Абдаллах (бащата на пророка Мухаммад). Абд ал-Мутталиб се заклел, че ако му се родят 10 сина, ще жертва единия за Хубал. Когато му се родил последният син, дядото на пророка започнал да хвърля стрели по идола и да гадае кой от синовете да жертва. Изборът паднал върху Абдаллах, но нежелаейки да губи сина си, Абд ал-Мутталиб хвърлил стрели с въпроса дали да жертва сина си или сто камили. Изборът паднал върху стоте камили.

Други два идола според Ибн ал-Калби са Исаф и Наила, които били превърнати в камъни и поставени сред другите идоли, за да служат за назидание на хората. Но с течение на времето хората започнали да се покланят и на Исаф и Наила, като на останалите идоли. След това пред тях започнали да извършват жертвопринашения на животни.

В „Книга за идолите” се споменава и Руда(една от най-древните и почитани богини на Централна и Северна Арабия) – капището на племето рабиа ибн кааб ибн сад ибн зайд манат, което е разрушено от поета от пелемето тамим ал-Мустаугир. Друг идол е Манаф, за който има малко сведения. Зу-л-Халаса вероятно е божеството на войната, той също е от почитаните идоли – изписан камък с подобие на венец. Бил е разположен в Табала (град по пътя от Йемен към Мека). Пазителите му са бану умама от племето бахил ибн асур. Почитали го и южните племена баджила, хасам и азд ас-сарат, както и живеещите наблизо родове от северноарабското племе хавазин.

Идолът Саад е почитан от потомците на Кинана Малик и Милкана. Името „саад” означава „щастие, благоденствие”- дълъг камък. Бану мунхиб ибн даус от племето даус почита идола Зу-л-кафейн („ с две ръце”). Идолът Зу-ш-шара е почитан от бану ал-харис ибн йашкур ибн мубашшир от племето ал-азд (това е върховното божество на набатейския пантеон Душар). Племената кудаа, лахм, джузам, амила и гатафан почитали идола ал-Укайсир. Племето музайна почита идола Нухм. Племето азд ас-сарат почитало идола Аил, племето аназа- идола Суайр, племето хаулан- идола Умйанис. Джауад Али говори за идол, който отсъства в „Книга за идолите”- Джалсад, почитан от киндитите.

Идоли останали от времето на Ной са Уадд, Суаа, Йагус, Йаук и Наср. За тях Ибн ал-Калби споделя история донесена от миналото” Уадд, Суаа, Йагус, Йаук и Наср са били праведни хора и починали в един и същи месец. Техните роднини скърбяли по тях и тогава един от потомците на Кабила казал: „О, хора, искате ли да ви направя пет идола по тяхно подобие, но душа в тях няма да мога вдъхна?” -„Да”- казали те, и той изсякъл за тях пет идола по подобие на тези хора и ги поставил за тях.” В тази история проследяваме една възможна поява на идолопоклоничеството.

Ибн ал-Калби споделя, че то идва още от времето на Адам. Ето друга история предадена чрез дълъг иснад в „Книга за идолите” . Поклонението на идоли започнало от това, че, когато Адам починал, синовете на Шис Ибн Адам го погребали в една пещера в една планина в държавата Хинд (Индия). Тази планина се наричала Науз и била най-плодородната планина на земята. Потомците на Шис са посещавали тялото на Адам в пещерата, покланяли му се и призовавали за милост божия за него. Един от потомците на Кабила (Каин), син на Адам казал : „О деца на Кабила! Потомците на Шиса имат нещо, около което обикалят и, на което се покланят, а вие нямате нищо”. После изсякъл за тях идол и бил първия, който сторил това.

Арабският езически пантеон по време на джахилията е многолик и разнообразен. В източниците присъстват множество имена, за някои от тях съществуват многобройни сведения, а някои се споменават мимолетно. За много от фактите е трудно да съдим обективно от толкова дълго времево разстояние и някои от тях остават само предположения.

Библиогрофия:

Павлович, П. История и култура на древна Арабия. София, 2001
Павлович, П. „Космогонични и есхатологични представи в епохата на Джахилията”. В: Арабистика и ислямознание. Студии по случай 60-годишнината на проф. д.и.н. Йордан Пеев. София, 2001.
Теофанов, Цв. Арабската средновековна култура. Т.1, София, 2001, Т.2, София, 2002.
Хишам ибн Мухаммад ал-Калби. Книга об идолах (китаб ал-аснам). М. Восточная литература. 1984
Большаков, О.Г. История халифата, т.1
جواد علي، تاريخ العرب قبل الإسلام، ج6

--------------------------------------------------------------------------------
[1] Большаков, О.Г. История халифата, т.1

[2] Павлович, П. История и култура на древна Арабия. София, 2001

[3] Хишам ибн Мухаммад ал-Калби. Книга об идолах (китаб ал-аснам). М. Восточная литература. 1984

[4] جواد علي، تاريخ العرب قبل الإسلام، ج

[5] Теофанов, Цв. Арабската средновековна култура. Т.1, София, 2001, Т.2, София, 2002.

[6] جواد علي، تاريخ العرب قبل الإسلام، ج

[7] Павлович, П. „Космогонични и есхатологични представи в епохата на Джахилията”. В: Арабистика и ислямознание. Студии по случай 60-годишнината на проф. д.и.н. Йордан Пеев. София, 2001.

Алевтина Плочева