албум 2018

Хуриите от Дженнета

Те и съпругите им ще си почиват върху ложета на сянка.

/36:56/

Тези занимания ще носят на праведниците само радост и удоволствие.

 Душите им ще ликуват от това, а техните очи ще се наслаждават.

Те и съпругите им.

 Правоверните ще се срещнат със своите прекрасни съпруги- хуриите от Дженнета, които притежават красива външност, удивително телосложение и благороден нрав. Заедно с тях правоверните ще си почиват върху ложета на сянка, т.е. на кревати застлани с прекрасни покривала.

Те ще лежат в най- удобно положение, получавайки удоволствие и блаженство от пълния покой.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 2064/

При тях ще има жени (хурии) с целомъдрен поглед,

с прелестни очи.

/37:48/

 Затова Аллах е споменал на Своите раби за техните съпруги и е казал:

 при тях ще има жени с целомъдрен поглед и с прелестни очи, т.е. при обитателите в дома на блаженството ще има прекрасни хурии с големи очи, които ще очакват праведниците.

Техният вид ще бъде възхитителен и очарователен. Всевишният Аллах ги е нарекъл жени с целомъдрен поглед, защото те ще запазят своето целомъдрие и ще свеждат поглед пред всички с изключение на своите съпрузи.

 Те също така ще се възхищават от красотата и съвършенството на своите мъже, и няма да се съгласят на каквато и да е промяна за друг.

Освен това, съпругите хурии също така ще свеждат очи пред останалите жени, и това свидетелства за неописуемата красота и съвършенство на съпругите в Дженнета.

Съществува мнение, че Всевишният Аллах е нарекъл хуриите с целомъдрен поглед, защото те ще обичат само своите съпрузи.

Подобно тълкувание също се явява достоверно.

 Всичко това означава, че мъжете и жените в Дженнета ще бъдат прекрасни.

Между тях ще се възцари любов и съгласие, и те няма да желаят нищо друго за себе си.

Обитателите на Дженнета ще пазят своето целомъдрие, няма да си завиждат един на друг, няма да изпитват взаимна вражда и няма да се карат - за това просто няма да има причина.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 2081/

И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

/38:52/

Около праведниците ще се намират техните съпруги- хуриите на Дженнета.

Всевишният Аллах ги е нарекъл деви с целомъдрен поглед, защото те ще гледат само своите съпрузи, а и съпрузите им не ще пожелаят да погледнат никой друг, освен тях.

Това свидетелства за необичайната красота на обитателите в Дженнета, а също така и за взаимната им любов и вярност.

Нито един от съпрузите няма да мечтае за друг спътник в живота и няма да търси за себе си по- желан партньор. Всевишният Аллах също така е нарекъл съпрузите там връстници, защото всички обитатели на Дженнета ще бъдат на една възраст.

Те ще бъдат млади и ще се наслаждават на вечния живот.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 2120/

22. [Ще бъдат под ласките] на девойки с големи прелестни очи,
23. подобни на скрити [в раковина] бисери
24. като награда за онова, което са извършили

[в земния живот].

/56:22-24/

Именно хубавите очи са признак на красотата и привлекателността на жените, и затова хуриите в Дженнета ще са с големи красиви и черни очи.

Хуриите в Дженнета ще са подобни на скрити [в раковина] бисери, т.е. подобни на влажни, чисти и прекрасни перли, скрити в раковина от чуждите погледи, от ветровете и слънчевите лъчи.

Такъв бисер запазва своя забележителен цвят и няма недостатъци.

Същото може да се каже и за хуриите в Дженнета, които притежават съвършени качества и черти.

 Колкото и да размишлява човек над благата и удоволствията на Дженнета, той ще разбере, че те са наслада за сърцата и благодат за очите.

Именно това е като награда за онова, което са извършили [в земния живот].

Те са вършили добро, и Всевишният Аллах ги е възнаградил с щастие и благодат.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 2465/

Праведниците ще са полегнали на възвишени ложи, застлани с повдигнати и меки матраци от коприна, украсени със злато, скъпоценна мъниста и много други украшения, за които е известно само и единствено на Аллах.

Ние сме ги сътворили съвършени.

Тук става дума за съпругите на обитателите в Дженнета, които Всевишният Аллах ще върне към живот в друг, съвършен вид, за да не могат те никога да познаят смъртта и старостта.

Това се отнася за всички правоверни жени, независимо от тяхната възраст, в която те са напуснали земния свят, а също така това се отнася и за дженнетските хурии.

Те никога няма да загубят своята девственост, дори независимо от близостта им със своите съпрузи, защото отредихме да са девици.

Съпругите на обитателите в Дженнета ще са любещи, и връстнички [на своите съпрузи]. 

 Те ще са очарователни и прекрасни, изпълнени с вярност и любов.

 Тяхната удивителна реч ще изумява умовете.

Всеки, който чуе тяхната прекрасна реч и чудно пеене, техните нежни и прелестни гласове, ще пожелае те никога да не замълчат.

Тяхното благонравие, женственост и нежност ще изпълват сърцата на съпрузите си с радост и щастие.

 А когато те преминат от едно място на друго те ще го изпълват с благоухание и светлина.

И разбира се, те ще бъдат чувствени и неповторими по време на интимна близост.

Всички мъже в Дженнета ще са на възраст от тридесет и три години.

Това е най-прекрасната възраст за човека, възраст на пълен разцвет на силите.

Техните съпруги ще са на една възраст със своите мъже и ще живеят с тях в любов и съгласие.

Те ще бъдат доволни от своите мъже, а и мъжете ще бъдат доволни от своите съпруги.

 Те няма да си създават нито грижи, нито мъка и печал.

Та и как може да бъде иначе, след като дженнетските съпруги са истинска радост за душата и наслада за очите?!

/Тафсир на Ибн ас-Саади стр. 2466/

Положението на правоверната жена в Дженнета ще бъде в по-добро положение, отколкото хуриите, тя ще бъде с по-висш статут и много по-красива от хуриите.

Но, ако праведната жена от хората в този свят е заслужила да влезе в Дженнета, то това се случва като награда за нейните праведни дела и Всевишният Аллах ѝ оказва чест за това, че тя се е придържала към религията и заради нейната праведност.

 Що се отнася до хуриите, които са наслаждение в Дженнета, то те са създадени в Дженнета за някой и са награда за правоверните мъже, за техните праведни дела. Съществува голяма разлика между онзи, който влиза в Дженнета, заслужавайки го за своята праведност и онзи, който е бил създаден в знак на награда за онзи, който е вършил праведни дела.

Онази [правоверна жена], която заслужава Дженнета, е принцеса и кралица, а тази, която е създадена за Дженнета, не е важно колко е красива, несъмнено е с по-нисък статус, отколкото кралицата.

Та е под подчинение на своя правоверен стопанин, за който Всевишният Аллах я е създал в качетсвото на награда.
Към шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах бил запитан:

 "В описанието на хуриите включва ли се жените от този свят?"

 Той рахимеху Аллах е дал следния отговор:
"На мен ми се струва, че жените от този свят ще бъдат много по-красиви и не само по външност, а Всевишният Аллах знае най-добре!

/Край на цитата от "Фатава Нур аля ад-Дарб.
Отправяме дуа към Всевишният Аллах да ни дари с най-хубавото от това, което Той дава на Своите праведни правоверни раби.
И Всевишният Аллах знае най-добре!

От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга

От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга.”
/Ат-Тирмизи, Ибн-и Маджа/
------
Абу Хурайра (р.а.), който е бил неотлъчно до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и възприел от него пророческия морал, ни известява за думите на Пророка (с.а.с.), който с едно кратко и смислено изречение ни пояснява онова, което обхваща най-доброто за земния живот и щастието за Задгробния.
И наистина, както казват учените, това е от многозначните хадиси на Пратеника (с.а.с.), подобни думи преди него никой не е изричал.
Това е хадис, който обхваща половината религия, защото религията е вършене на нещо и изоставяне на друго, а той ни указва какво трябва да изоставим.
Ибн Раджаб ал-Ханбли е казал:
„Този хадис е много важно начало от нравствената етика.”

Ислямът държи както на благополучието на обществото, хората да живеят в съгласие и мир, без да има конфликти между тях, нито вражди – така и на благополучието на отделния човек – да живее щастливо на този свят, да обича и да бъде обичан, да бъде уважаван, да не бъде измъчван, да напусне този свят като спечелил победител. Едно от нещата, които най-често предизвикват раздори между хората, развалят общността и водят до различни опасности, е намесата на едни в работите на други, особено що се отнася до неща, които не ги засягат. Именно поради това един от показателите за изправянето на мюсюлманина и искреността на вярата му е да се въздържа от намеса в работите на другите, които не го засягат.

Занимаването с нещо, което не засяга човека е загуба и признак на слаба вяра.

Човек живее на този свят обкръжен от много хора, от много ангажименти и най-разнообразни взаимоотношения.
А мюсюлманинът е отговорен за всичко, което върши – за всеки изминал час, за всяка изречена дума.
И ако човек се занимава с всичко, което го заобикаля и се намесва в нещата, които не го засягат, това нещо възпрепятства изпълнението на неговите задължения и отговорности, поради което той ще бъде порицаван в земния живот и наказан в Отвъдния.
Това ще е показател за неговата слаба зрелост, за неукрепването на пророческата етика в неговата душа и че неговият ислям (отдаването му на Аллах) е по-скоро ислям на думи, който не надвишава
(не отива по-далеч от) езика и устните!
-----------
В хадис, предаден от Тирмизи
с първоизточник Анас ибн Малик (р.а.) се казва, че
един мъж от сахабетата починал и някой казал:
- Нека бъде зарадван с Дженнет!
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рекъл:
- Не можеш да знаеш, може да е говорел за нещо, което не го засяга или да се е скъпял да даде нещо, което не би го ощетило!
-----------------
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Достатъчна голяма злина за човека е да не познава себе си и да се обременява с нещо, което не го засяга!”
/Ибн Хаббан в неговия достоверен сборник/
-------------------

Отвръщането от онова, което не засяга човека е пътят за благополучието и успеха.

Ако вярващият осъзнае задълженията и отговорностите си, той ще бъде зает със собствените си недостатъци и ще се стреми към онова, което ще му бъде от полза както в земния, така и в задгробния му живот.
Ще се отвръща от любопитството и глупостите, и ще насочи вниманието си към обстоятелствата и отношенията, които пряко го засягат.

А когато разберем, че въпросите, които интересуват човека в този свят са много по-малко в сравнение с онези, които не го засягат, разбираме, че този, който се ограничи с това, което го засяга, той се избавя от много злини и грехопадения и по този начин може да се посвети на онова, от което ще има полза в задгробния живот. Това ще е показател за неговия добър ислям, за укрепването на вярата му, за истинската му боязън от Аллах, за отклоняването от страстите и за спасяването му при неговия Създател – Всемогъщия, Всеславния.

Мухаммед (с.а.с.) е казал:
„Ако ислямът на някой от вас се подобри, за всяка добрина, която върши, ще му се пишат десет като нея до седемстотин пъти.
А за всяка лоша постъпка, която върши, ще му се пише по една като нея.”

Имам Малик споменава в ал-Муватта, че Лукман бил запитан:
„Кое е най-полезното нещо, което си разбрал?”
Той отговорил:
„До се говори истината, повереното да се връща на собственика и изоставянето на онова, което не ме засяга.”

Сърцето, което е заето с Всевишния се отвръща от онова, което не го засяга.

Вярващият, който служи на Всевишния сякаш Го вижда и мислено си представя, че е близо до Него, това поглъща неговото внимание и не се отклонява към онова, което не го интересува.

Предадено е от Хасан ал-Басри, че той е казал:

„Един от признаците, че Аллах се е отвърнал от човека е да стори така, че да се занимава с нещо, което не го засяга.”
-------------
Какви неща засягат човека и какви не го засягат?

Нещата, които засягат човека са:
Онова, което е свързано с необходимостите за съществуването и живота му като храната, водата, дрехите, жилището и други подобни;
онова, което е свързано с неговото благополучие в задгробния му живот.
Всичко, извън тези неща попада в групата на нещата, които не го засягат.
----------------
Неща, които не го засягат са вещите, които са над нуждите и необходимостите като прекаленото разширяване в земния живот, разнообразието на храната и питиетата, искането на ръководни постове и оглавявания, обичта да се чуват
похвали и благодарности от хората.
-----------
Признак за искреността на мюсюлманина е отдалечаването от всичко това, особено ако в тях има елементи на съмнение и учтивост за сметка на вярата му.

---------------

Позволените дела, от които човек няма полза за земния или за Отвъдния си живот, като игрите, шегите и нещата, които нарушават порядъчността спадат също към групата на нещата, които не ни засягат и по-добре е да бъдат изоставени.
Това е така, защото те са загуба на скъпоценно време за неща, за които то не е създадено и за което ще се търси сметка в Съдния ден.
-------

Излишните думи също спадат към групата на нещата, които не ни засягат, защото може да повлекат вярващия да изрече неща, които са забранени.
Поради което характерното за мюсюлманина е да не шуми, да не бърбори празни приказки и да не се впуска във всички слухове и клюки.

В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Муаз (р.а.) се казва:
„О, Пратенико на Аллах, нима ще се иска сметка за всичко, което изговаряме?!”
На което Расулюллах (с.а.с.) отговорил:
„Майка ти да се лиши от теб, ей, Муаз!
/Нима мислиш, че/ хората не ще бъдат хвърлени в огъня /на Джехеннем/ по носовете си само заради плодовете на езиците си?!”
--------------
Предал е също, че Пратеникът (с.а.с.) е казал:
„Словата на чедата на Адем са против него
/т.е. не са в негова полза/,
с изключение на повеляването на одобряваното и възбраняването на порицаваното, и споменаването на Всевишния Аллах.”

До тук става ясно, че едно от качествата н мюсюлманина е да се занимава с възвишените дейности, да стои далеч от глупостите и нищожните дела.