Салах Рашид

значението на такуа (страхопочитанието)?

Омар (р.а.) попитал Убай Ибн Кааб (р.а.) за значението на такуа (страхопочитанието)?
А той отговорил: “О, Амирът на вярващите, ходил ли си по път изпълнен с тръни?”
А той казал: “Да.”
 “Тогава, какво направи?”
 А той отговорил: “Предпазвах се да не се убода и избягвах тръните.”
 А Убай казал: “Ето това е такуа.”
Чуй словата на Али (р.а.), който описва страхопочитанието като казва:
Страх от Всевишния
Дела според Корана
Задоволяване с малкото
И подготовка за последното пътуване. 

Намаз при пътуване (салaту-сaфaр)

Муктам ибн ал-Микдам (ра) предава,
че Пратеника на Аллах (саc) е казал:
„Никой не оставя със семейството си нещо по-добро от два ракята,
кланяни вкъщи, преди да тръгне на път.”
[aт-Табaрани]


предава ce от Кaaб ибн Малик (ра)
 „Пратеникът на Аллах (с.а.с) винаги се връщаше от пътуване
 през деня преди обяд и започваше от джамията,
кланяйки два рекята в нея, след което сядаше.”
 [Муслим]

Който има намерение да пътува, трябва да кланя два ракята намаз в дома си преди да замине,
 и когато се върне от пътуването, трябва да отиде в джамията и да кланя два ракята в нея.
 

Обожаването на гроб (или тюрбе)

Трябва да кажем, че обожаването на гроб (или тюрбе), за който се предполага, че той принадлежи на Пратеник или на запомнен с добротата си мюсюлманин , е по-въздействащ път от обожаването на идол, направен от камък или дърво.
Ето защо се наблюдава как множество хора с по-голяма отдаденост дори по-голяма отколкото в джамиите по време на намаз, отправят дуа там с плач и умоление.
Една част от тези хора открито извършват ибадет във въпросните места, а други освен намаза, който отслужват там, и дуите, които отправят, организират специални пътувания и посещения (както посещенията в месджиди Акса и месджиди Нaбaуи) и се надяват на по-голяма награда отколкото за намаза и дуата, извършени в джамиите.
По-ясно казано, те си мислят, че тези места са много ценни и ги превръщат в свещени.
 И след като те са повярвали по този начин в тях, започват да се надяват на помощ оттам и да хранят надежди, че дуата, отправена там, непременно ще бъде приета и започват да се стичат натам в надпревара, за да отправят дуа по тези места.
Тези неща, разбира се, са в противоречие с Исляма – религията на единобожието (динул Таухид).
Пратеникът на Аллах (c.a.c) се е борил, за да премахне тези неща.
Предизвикателната и опасна страна на въпроса се състои в това, че тези жалки хорица, които с устите си винаги повтарят, че ползата и вредата са от Аллах, с действията си опровергават това, в което вярват, т.е. това, в което вярват, и това, което вършат, е в противоречие.
Аллах Теаля, отхвърляйки тези неща, в които вярват, и това, което вършат, повелява:
Онези, които ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а самите те са сътворени – безжизнени мъртъвци.
 И не ще усетят кога ще бъдат възкресени.
(20-21)
И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди!
А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.
(10:106)
Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас.
Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!
(7:194)
В хадис Пратеникът (c.a.c) e казал:
„Кой може да бъде по-заблуден от онзи, който се моли за помощ,от неща, които до Съдния ден не ще му отговорят?
Всъщност те (лежащите в гробовете) нямат никаква представа за това, което ги умоляват."
(Тирмизи)

Източникът на това поведение сред хората са мислите на някои,
че дуата, отправена до гробовете на праведници, ще бъде приета.
 В тази насока не съществува никаква вест нито в Свещения Коран, нито в хадисите на Мухаммед (c.a.c), освен това никой от сподвижниците на Пратеника (c.a.c) и техните последователи не е отразил или подкрепил и в допълнение не съществува нищо състоятелно, дошло от известните имами по въпроса.
Не съществува никакво гледище от имам Малик, Шафии, Абу Ханифa, Ахмед ибни Ханбaл, Сaури, Аузаи, Лейс б. Сад, Исхак бин Рахуиa, Абу Убайда, нито пък от техните учители Фадл б. Ияд, Ибрахим б. Aдхем, Абу Сулейман б. Ад-Дар и други учени като тях, което да казва, че съществуват свещени гробове и че дуата там непременно ще бъде приета.
Нито сред сподвижниците, нито сред техните последователи не ще срещнем човек, който да казва, че дуата, отправена при гробовете на пратеници и праведници, непременно ще бъде приета.
Нито пък ще станем свидетели на становище от тях, че дуата, отправена при гробовете на  пратеници и праведници е по-благодатна и превъзходна от намаза, който се изпълнява независимо къде.
Щом като е така, кои са тези, които разпространяват и защитават подобни претенции?
Собственици на подобни претенции са последователите на нововъведения в религията като защитници на вярването „Хулюл" и последователите на схващането за „Уахдaт ул-уджуд" - суфити, сеещи нечистоти и обърканост сред мюсюлманите.
Ние пък при посещенията на гробищата отправяме дуа към Аллах, за да им опрости.
 Защото нашият пример и водач е Пратеникът на Аллах (c.a.c.)
 и онези, които са го последвали по най-прекрасния начин.
Когато Пратеникът на Аллах (c.a.c) минавал покрай място с гробове (мюсюлмански) се обръщал към тях така:
„Селям върху ви, о, вие покойници в тази обител.
Несъмнено и ние ще се присъединим към вас.
 Молим опрощение от Аллах и за нас, и за вас."
(Муслим)

Осман б. Ауфан (ра) е казал:
Когато мъртвец се поставеше в гроба, Пратеникът (c.a.c) казваше:
„Молете опрощение от Аллах за вашия брат.
 Молете да му бъде дадена устойчивост и издръжливост.
В момента сега той очаква нещо от вас."
 (Абу Дауд,  ).

 

Дуа

Камилата

„И нима не виждат как бяха създадени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята?
И напомняй! Ти си само за да напомняш."
(Сура Ал-Гашийа: 17-21)
Без съмнение всички същества доказват неограничената сила на Създателя си посредством качествата, които притежават.
Аллах изразява това в редица аети от Свещения Коран, в който Той казва, че всичко, създадено от Него, е всъщност знак и предупреждение.
В 17-ия ает от сура „Ал-Гашийа" Аллах споменава животно, за което ние ще ви разкажем тук – Камилата.
Това, което отличава камилата от другите животни е телесната й структура, която не се повлиява дори и от най-суровите климатични условия.
Тялото й притежава приспособления, които й позволяват да оцелее с дни без вода или храна като пътува със стотици килограми на гърба си.
Отличителните черти на камилата, които ще научите в следващите страници, доказват, че това животно е създадено предимно за сух климат и всичко това, за да служи на човечеството.
Това е убедителен знак за хора размишляващи.
„Наистина в промяната на нощта и деня, и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи".
 (Сура Юнус: 6)
НЕОБИКНОВЕНА УСТОЙЧИВОСТ НА ЖАЖДА И ГЛАД
Камилата е способна да оцелее без храна и вода в продължение на 8 дни при температура 50° С.
През този период тя губи 22% от общото си телесно тегло.
Ако човек изгуби вода, равняваща се на 12% от теглото му, ще е почти мъртъв.
 Камилата обаче може да се съхрани, дори да изгуби вода, равняваща се на 40% от нейното тегло.
 Друга причина, поради която тя издържа на жажда, е механизъм, който й позволява да повишава вътрешната си температура до 41 С. Животното снижава водната загуба до минимум през прекалено горещите дни в пустинята.
То също намалява вътрешната си температура до 30°С през студените пустинни нощи.
Едно-гърбата камила издържа до -52 ‘С в най-високите места на Средна Азия.
ОГРОМНИ ЗАПАСИ ОТ ВОДА
Камилата може да поеме за 10 минути 130 литра вода, които са 1/3 от теглото й.
Освен това тя притежава специфичен нос, който е 100 пъти по-голям от човешкия.
Със своя голям и извит овално нос тя задържа 66% от влажността във въздуха.
МАКСИМАЛНА ПОЛЗА ОТ ХРАНАТА И ВОДАТА
Много животни умират поради навлизането в кръвта на насъбралата се в бъбреците урея.
Камилите обаче използват водата и храната максимално, като уреята преминава през черния дроб.
Както кръвта, така и телесните й клетки са устроени така, че да издържат дълги периоди без вода в пустинни климатични условия. Клетъчните стени са изградени по специален начин и предотвратяват допълнителната водна загуба.
Нещо повече, съставът на кръвта е такъв, че не позволява забавяне на кръвообращението, дори когато нивото на водата в тялото е сведено до минимум.
Като допълнение, ензимът албумин (ензим, засилващ устойчивостта към жажда) се съдържа в кръвта на камилата в по-големи количества в сравнение с други животни.
Гърбицата е другото предимство на камилата.
 Една пета от общото й телесно тегло е съсредоточено във вид на мазнини в гърбицата й.
Запасите от телесни мазнини само от една част на тялото предотвратяват загубата на вода от цялото тяло.
Това позволява на камилата да използва минимум количество вода.
Въпреки че едногърбата камила може да поеме от 30 до 50 кг храна на ден, в по-сурови условия тя може да оцелее само с 2 кг на ден. Камилите имат здрави гумо-подобни устни, които им позволяват да ядат толкова остри бодили, с лекота пробиващи дебела обработена кожа.
Камилата има четириделен стомах и много добра храносмилателна система, така че може да храносмила всичко, което погълне.
Тя дори може да се храни с материали като естествен каучук, които по принцип не се възприемат като храна.
Колко ценно качество би било това в сурови климатични условия!
ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ СРЕЩУ БУРИ И ТОРНАДА
Очите на камилата притежават 2 слоя мигли.
 Те се събират, наподобявайки клопка, и защитават очите от жестоките пясъчни бури.
В допълнение, камилите могат да затварят ноздрите си така, че и песъчинка не може да проникне.
ЗАЩИТА СРЕЩУ ЖАРКОТО СЛЪНЦЕ И СМРАЗЯВАЩИЯ СТУД
Дебелата и гъста козина не позволява на изгарящото слънце да достигне кожата на животното.
Тя също го предпазва от замръзване.
 Пустинните камили не се влияят от високи температури до 50 ‘С, а двугърбите издържат до -50°С.
ЗАЩИТА СРЕЩУ НАГОРЕЩЕНИТЕ ПЯСЪЦИ
Стъпалата на камилата са специално конструирани така, че да са по-големи от нормалното за този вид крайници.
Те са уголемени и разширени, за да може камилата да върви върху пясъка, без да потъва.
Стъпалата са дебели и се разстилат максимално върху земната повърхност.
Дебелата кожа под стъпалото е предпазно средство срещу изгарящия пустинен пясък.
Нека помислим върху това.
Способна ли е камилата сама да се приспособи към пустинните условия?
Сама ли е създала слузта в носа си или гърбицата си?
Сама ли е създала образуванията в окото и носа си, за да се предпази от торнадата и бурите?
 Сама ли е конструирала кръвта и телесните си клетки, за да съхранява водата? Сама ли е избрала вида на козината си?
Сама ли се е превърнала в „кораб на пустинята"?
Както всяко друго същество камилата със сигурност не би могла да създаде нито едно от тези неща и да се превърне сама в полезно за човечеството животно.
Знамението в Свещения Коран казва:
 „И нима не виждат как бяха създадени камилите.”
И довежда мисълта ни до заключението за създаденото животно по най-добрия начин.
Както всички други същества, така и камилата е дарена с отличителни качества и свидетелства на Земята като отличителен знак на Създателя в създанието.
Тя е създадена с толкова големи предимства и й е заповядано да служи на човешкия род.
Що се отнася до хората – на тях им е заповядано да откриват чудесата из Вселената и да почитат Създателя на всички живи твари – Аллах.
„Не виждате ли, че Аллах подчинява за вас всичко на небесата и всичко на земята, и щедро ви дава Своята благодат – и явна, и скрита?
 А някои от хората спорят за Аллах, без да имат нито знание, нито напътствие, нито просветляващо писание."
(Сура Лукман: 20)

тийнейджърската възраст

„Никога не съм ви молил да ме раждате!
Престанете да контролирате живота ми! Мразя ви!„
Мислите, че сте преминали трудната част да сменяте пелените и да се будите посред нощ от плача на бебето.
Смятате, че най-тежко е човек да се занимава с неудържимо двегодишно „чудовище".
Убедени сте, че сериозният проблем е да се справите с непослушно дете, което винаги се забърква в неприятности в училище?
Е, сега идва наистина трудната част – да се справите с непокорен, често груб и невъзпитан тийнейджър.
РОДИТЕЛИ МЮСЮЛМАНИ, НЯМА ИМУНИТЕТ СРЕЩУ ТИЙНЕЙДЖЪРСКИ ЗАЛИТАНИЯ!
Тийнейджърските години, включващи периода от 13 до 19-годишна възраст, винаги са били труден период за родителите, с малко изключения.
Борейки се да намерят своето място в света, тийнейджърите често въстават срещу начина на живот на родителите си.
Те искат да опитват, за да открият кое е най-добро за тях. Родителите мюсюлмани също се сблъскват с много от проблемите, пред които се изправят немюсюлманските семейства.
 И децата мюсюлмани се изкушават да употребят алкохол или наркотици, да бъдат физически привлечени от представител на противоположния пол в класа, да бягат от училище или да се съберат с неподходяща компания.
Няма съмнение, че ще бъде болезнено за едно мюсюлманско семейство да открие, че синът или дъщеря им взема наркотици, че тайно излиза с приятели от противоположния пол или има проблеми с полицията, но това може да се случи.
Какво ще стане, ако те се превърнат в наркомани, ако се заразят със СПИН като правят извънбрачен секс или станат майки и бащи преди да са сключили брак?
Големите мечти за децата ни може внезапно да рухнат и да се превърнат в кошмар.
 Случвало се е на някои мюсюлмански семейства.
 И безспорно е ужасяваща мисъл за повечето родители.
 Някои просто ще кажат, че няма да се случи на тяхното дете.
Други ще предприемат действия и ще търсят начини да предотвратят опасностите.
 А ако се появят – да се справят с тях.
Няма две семейства с абсолютно еднакво положение.
Въпреки това има няколко полезни насоки за това как да се справим с тийнейджърските залитания.
 Още от ранна възраст трябва да започнем да им говорим за Аллах, пророците, сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и големите герои в Исляма.
 Ако изградим у тях любов към Исляма и им дадем добри примери с техните герои, ще има по-малка вероятност да се отклонят.
Човек иска да прилича на своите герои.
Ако детето се възхищава на Пророка Мухаммед, Абу Бакр и Али, ще се опита да последва примера им.
Ако се възхищава на рок- и поп-фолк звезди, то ще иска да е като тях.
 Ако въодушевим децата си с добри примери, когато се изкушат да извършат нещо лошо, ще си ги спомнят и ще останат непоколебими.
ТРЯБВА ДА СМЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНИ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА НИ
Между 13 и 19 години децата се интересуват по-често от това какво казват приятелите им, отколкото от това какво казват родителите или по-възрастните.
Според едно предание от Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем):
„Човек е според морала на приятеля си.
 Така, че всеки от вас да гледа кого взема за приятел."
Ако децата ни имат добри приятели, искрени и честни, има голям шанс и те да станат като тях.
От друга страна, ако децата ни се движат с такива, които вземат наркотици и се забъркват в неприятности, то вероятно и нашите деца ще започнат да правят същото.
Необходимо е от ранна възраст да се опитваме да намерим добри приятели за децата си.
 Добре е периодично да ги водим на джамия или да ги изпращаме в ислямски училища, където ще се запознаят с деца мюсюлмани.
 Ако все пак се сприятелят с немюсюлмани, не трябва да се тревожим твърде много. Стига тези деца немюсюлмани да не им оказват отрицателно влияние.
Може пък нашите да ги тласнат към Исляма.
 Трябва да се тревожим, ако децата ни започнат да се движат с непочтителни и невъзпитани деца.
ДА НАСЪРЧИМ ДЕЦАТА СИ ДА УЧАСТВАТ В ПОЛЕЗНИ РЕЛИГИОЗНИ, СПОРТНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ
Много вероятно е отегчените тийнейджъри да потърсят развлечение и вълнение на погрешното място.
 „Ръце без работа са работилница на дявола“– беше казал някой.
Ако животът на подрастващите е изпълнен с добри и вълнуващи занимания, те няма да имат нито време, нито желание да излизат от „правия път".
Ако още не сме направили това, сега е моментът да позволим на децата си да участват във вземането на решения в семейството.
ТРЯБВА ДА ПОДКРЕПИМ ТЕХНИЯ СТРЕМЕЖ ЗА ТВОРЧЕСТВО
Понякога подрастващите започват да критикуват начина на живот на своите родители и обществото и родителите се дразнят от това. Трябва да имаме предвид, че може и те да са прави.
 Животът и обществото ни не са съвършени, а децата твърде често имат свежи идеи как да ги подобрим.
В книгата „Как да живеем с тийнейджърите – наръчник за родителите мюсюлмани" Рукаийа Уарис Мексуд пише:
 „Тийнейджърите са идеалисти – те искат да променят света и да го направят по-добро място.
Това не са лоши стремежи и е много жалко, че възрастните са забравили собствените си идеали в ежедневен кариеризъм"
Ти, родителю, може да си просто един усърден работник с някаква скромна професия, а наследникът ти, който сега е истински идеалист, може да стане известна личност, реформатор, политик или хуманитарен деец. Кой би могъл да знае, освен Аллах?
Ако има стремежи и иска да по-добри света, трябва да го окуражим и да му помогнем.
Ако е изпълнен с устрем, но му липсва правилна посока, трябва да му помогнем да използва усърдието си положително.
 Ако се захване да помага на хората в нужда и да работи за важни каузи, този стремеж може да окаже огромно влияние за по-нататъшното му развитие.
ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ТОВА, КОЕТО КАЗВАМЕ
Тийнейджърите мразят лицемерието и много от тях сякаш имат вграден радар, за да го улавят.
Ако искаме те да се вслушват в нас и да приемат съвета ни, трябва да ни имат доверие.
Ако им казваме да не пият, а ние самите го правим, те няма да ни уважават.
 Ако гледаме програми по телевизията, които не желаем да бъдат гледани от децата, как може да очакваме те да ги избягват?
Младежките години обикновено са трудни и е необходимо родителите да се подготвят за тях преди да са настъпили.
Ако родителите са изградили взаимоотношения на доверие и любов с децата си отрано, по-малко вероятно ще бъде техните деца да се отклонят от правия път.
Мъчително е да гледаш как детето ти върви в грешната посока и да не знаеш как да го спреш, за да не се самоунищожи.
 Но ако неуморно и отрано им внушаваме правилните ценности и им помогнем ла изградят приличен начин на живот, без да бъдат надменни, може би ще попречим подобна трагедия някога да се случи.