ВСЯКА РАЗДЯЛА

 

Пред вратата на интензивното отделение съм. Едва мога да сложа калцуните на краката си. Изправяйки се зададох най-трудния въпрос на служителя пред себе си: „-Свърши ли?„Влажният му поглед ми бе достатъчен, за да разбера всичко „Инна лилляхи уе инна илейхи раджиун”-/Ние принадлежим на Аллах и при Него е завръщането/.
Какъв чуден айет Я, Рабби!
Дойде ми на помощ като спасителен пояс в море.
Приближавайки се до едничкият ми син започнах да мисля за Слънцето на двата свята, плодовете на сърцето на Пратеника (с.а.с), шестте най-мили създания...
Сега разбирам в какво духовно състояние е бил.Това е много силна болка. Как издържа о, Пратенико?
Но ти си Пратеник.Ти си силен.Аз съм безсилна, слаба. Как мога да издържа?!
Майка ми държейки ръцете ми каза: ” Щом е от уммета на Пратеника (с.а.с) то и ние като него трябва да търпим момичето ми. Търпи...Инна лилляхи уе инна илейхи раджиун”
Приятелите ми: „Колко хубава търговия направи Аллах с теб?” –ми казват.
Търговия...
Великият Аллах ми взе най-обичаното....Разбира се затова ще ме възнагради.
О, Господарю мой искам доброто.
Много ли искам О, Аллах?!
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане на имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,...”
[Бакара:155]
Съобщението е прието о, Господарю!
Колко интересно, чрез този изпит разбрах колко много неща има заради който да възхваляваме Аллах. Както казват по-възрастните: „Можех да бъда от хората, които са попаднали в клопките на шейтана и се противопоставят на изпитанията на Аллах.”

Елхамдулилях имам иман.Великият Аллах не угнетява своите раби- това е неизменно правило, така че и при това положение не угнети и Джахид /сина на жената, която разказва случката/.
Несъмнено и за него и за мене е направил онова което е било най-добро.
Съобщението е прието О, Господарю.
Елхамдулилях вярваме  в Съдния ден. Така както съм тук със сина си, така ще бъда и там с него. А и там няма катастрофи. Няма раздяла.
Елхамдулилях от уммета съм на последния Пратеник (с.а.с).И той е вкусил болката от загубата на децата си, и е най-добрият пример за търпение.
Елхамдулилях поела съм най-добрия път.
Думите на ходжата са като мехлем за раните ми: „Блажена си момичето ми! Нека бъде застъпник за вас. Джахид беше за теб най-голямата ти подкрепа, нали? Аллах ще те приближи повече до себе си след като го е прибрал при Него.”- утешавайки ме с тези думи.
Колко много са приятелите, които ме подкрепят и правят дуа. Така е, тъй като са малко онези които могат да ти изтрият сълзите в този странен свят. О, Аллах не ни отдалечавай от търпението.
Елхамдулилях дете съм на семейство със силна вяра. Тяхната издръжливост дава сила и на мен. Скъпият ми баща казва: „-Преценка на Създателя! Всяка душа ще вкуси смъртта. Прояви търпение.”
Не сдържайки сълзите си долавям думите на брат ми: „Пратеника не промени ли света? Той е най-любимото създание на Аллах. И в земния и отвъдния живот не го ли наричаха най-добрия приятел?!
Аллах казва:
”Аллах не натоварва никоя душа с повече от това което може да понесе.” [Бакара:286].
Щом ти можеш да издържиш на това изпитание на теб ще го даде! Така че ще търпиш! Разбира се ще проливаш сълзи..., но това е сладък плач, не проявявай неподчинение...”
Скъпи братко добре, че те има.
Когато дойдат братята ми на посещение им казвам „Добре дошли!” „Добре заварили!”- ми казват. Но това „Добре заварили” изобщо не прилича както на онова преди. Скъпите ми братя! Но това е трудно изпитание. И това за мен „добре” ще бъде свидетелство за мен, нали?
О, Аллах дай ми сили да издържа!
Думите на ходжата кънтят в ушите ми: „Момичето ми, мисли много за Ибрахим (а.с.).В какво положени беше?! Та нали Аллах му заповяда да принесе в жертва едничкия си син! И точно когато да го заколи, за курбан му бе изпратен коч от Дженнета. И ти запази търпението си в тези моменти и щом си в това покорно положение несъмнено и на теб ще бъде изпратен подарък, като коча който бе изпратен на Ибрахим (а.с).”
Вътре в мен чувствам чудно чувство, неописуемо... не мога да намеря думи за него. Преди това въобще не го бях усещала.
Сякаш.... това е едно задоволство. Но разбира се, аз ако съм в задоволство от Аллах и Той ще е доволен от мен. Това е връзката със Създателя. В каквото и положение и условие да се намираш щом си доволен и Аллах ще е доволен от теб.
Понякога съм унесена....при което ме питат: „Акъла на мястото ли си ти е?”
Никога преди акъла не си ми е бил на мястото, както сега!!!
Земният живот дойде и си отиде, живота ми се върти в кръгът на едно изпитание и смъртта ми стана много по-близка затова.....
Всеки миг в живота си се питам: Какво мога да направя за отвъдния дом? Изпълнена съм с такива мисли! Най-скъпото което ми е останало от изминалите 16 години, особено последните две е, че постоянно бях с Коран и Керим.
Съобщението е прието О, Господарю!
Всемилостивият казва: „Придържайте се здраво за Тази книга.Определете живота си спрямо нея, за да спечелите вечността.”.
Сега отговорността ми е по-голяма. Защото ако кажа: „Съобщението е прието” -това означава, че шифърът е решен.
Нека помислим заедно.
В един клас сме.Дадено ни е определено време с определени задачи.Един сериозен изпит....
Най-важната причина за сериозността на този изпит е нашият другар до нас, който е непосредствено до нас и постоянно се опитва да ни накара да сгрешим. Този другар се нарича НЕФС! Ти ще се стараеш да не му вярваш и същевременно ще постигнеш успех.
Наистина е трудно. Но наред с това са ни предоставени много улеснения. Противно на рутинните изпити, под ръка ни е Книгата пътеводител. От Нея можем да извлечем полза и да намерим правилните отговори. На всичкото отгоре- вижте каква е Аллаховата милост: За грешен отговор на този изпит точките са 1=1, а за верен отговор 1=10.Въпреки всичките тези привилегии, когато изтече времето на изпита и листите се събират от ръцете ни дали бихме се осмелили да се възпротивим ще попитате?
Тогава точно това е времето. Точно това е момента. А преди малко се опитвах да се съсредоточавам как да спечеля задоволството на Аллах. Всъщност пишейки това повярвайте ми, започнах да събирам силите си. Защото знаейки този земен свят, който идва и си отива в един момент отново пламва пламъка на болката ми.
Та нали съм майка...
Всяка раздяла несъмнено е една врата за среща с любимия. Не се съмнявам, че едничкият ми син който се раздели с този свят, ще бъде една врата за нас. О, Аллах ти си Всеопрощаващ!Ти си Този, Който знае покаянието ми.Опрости ми!Пречисти ме с Твоето опрощение!Не позволявай на нефса ми да се опълчи.Попаднах в тази земна пустош....това не ми е достатъчно... не мога да намеря изход за самата себе си.Дари на душата ми упование пречисти я!
Амин

Да избереш подходящия приятел

Животът е прекалено кратък,за да го прекараш в съжаление към самия себе си.Обичай хората,които се отнасят добре с теб.Забрави тези,които не го правят.Вярвай,че зад всичко което се случва стои причина.Ако ти се отдаде втори шанс,поеми го с двете си ръце!Ако ще промени живота ти,позволи това да се случи.Никой не казва,че живота е лесен,но казват,че си струва да живееш!

Един фермер имаше няколко кученца,които искаше да продаде.Напечати обява и започна да я кове на края на дворната ограда.Тъкмо ковеше посленият гвоздей,когато някой го потупа по рамото.

Погледна надолу и очите му срещнаха погледа на малко момче.''Господине''каза то,''Искам да купя едно от твоите кученца''.
''Ами'' отвърна фермера и изтри потта от врата си,''Тези кученца са от породисти родители и са скъпи''.
Момчето наведе глават си за секунда.После бръкна дълбоко в джоба си и извади шепа дребни монети.

''Имам тридесет и три цента.Дали ще са достатъчни просто да видя кученцата?''
''Разбира се'' отвърна фермера,подсвирна и извика:''Тук Доли!''
От кучешката къщичка изскочи Доли,последвана от четири малки пухени топчици.

Момченцето притисна лицето си към оградата и лицето му заблестя.Кучетата се отдалечиха и момчето забеляза,че още нещо се движи в къщурката.Още една пухена топка бавно излезе,но тя беше видимо по-малка от останалите.Движенията му бяха странни и се виждаше ,че полага усилия в стремежа си да достигне другите...

''Искам ето това''-каза момчето,сочейки последното кученце.Фермерът коленичи до малкото момче и отвърна:''Сине,това куче няма да ти е от полза.То никога няма да може да тича и да си играе с тебе както останалите му братя и сестри..''Чувайки това малкото момче направи стъпка назад от оградата ,наведе се и започна да запретва крачола на панталона си.
Под него се показа железна протеза,чиито край беше прикрепен към специално изработената обувка.
После погледна фермера и каза:''Виждате ли господине,самият аз не мога да тичам много добре,а той ще има нужда от някой,който да го разбира.''

Със сълзи в очите фермера отиде,хвана малкото пале и внимателно го подаде на момчето.
''Колко струва?''попита то...
''Безплатно е'',отвърна фермерът,''Любовта няма цена''.

Светът е пълен с хора,които имат нужда някой,който да ги рабере.Разкажете тази история на всеки,който смяташ,че ти е ПРИЯТЕЛ..

ДЕТСКАТА РЕВНОСТ

Често се случва малките да молят: „Купи ми братче (или сетричка)!“ За тях ново дете представлява нещо като жива кукла, с която могат да си играят. Те радостно посрещат новината, че, най-после, ще се появи братче (сестричка). Кошмарът започва по-късно.

Много деца са привързани към родителите си. В  момента, в който започнат да разбират, че се е появила не кукла, а живо дете, в сърчицето им се появява страха: „Как така? Мама е само моя! А сега ще престане да ме обича, а ще обича само това – малкото?! И сега ще ме отхвърлят или ще ме дадат на някой друг?“ Страховете стигат предела си, когато бебето се роди. Виждайки, че майката е заета през цялото време, също бабите и дядовците – оставяйки на голямото дете играчки и бонбони, отиват при малкото, детето все повече се отчайва: „Не съм им нужен! Не съм нужен на никого!“
Защо детската ревност предизвиква досада, раздразнение? Смята, че е каприз, глезотия, глупост, също и порок. А в същност, преди всичко, това е страдание, често по-мъчително, отколкото при възрастните. Нали до определена възраст света на детето, е семейството.
Специалистите обръщат внимание на това, че детската ревност протича в няколко стадия:
Първите прояви са свързани с кърменето – често у детето могат да се видят опити за връщане във възрастта, дори отчасти и не задълго. Те могат да се върнат към кърменето от гръдта, да искат да пият от биберон. Този регрес се обяснява с мечтата на детето за това, родителите да се отнасят към него, както преди, когато е било само. Когато родителите разберат това и не се ядосат по този повод, дават възможност на детето открито да покаже ревността си.
Ако детето има възможността открито да прояви чувствата си и види, че родителите го обичат по предишния начин, то се успокоява.
Второто пламване на ревността възниква, когато започнат ужасните „войни“ за играчки. Детето в началото завижда на малкото за играчките и се оптва със всички усилия да си възвърне предишните позиции. Някои родители се плашат, но в това няма нищо ненормално и болезнено. Може да се кажем, че ревността у децата, е нормално явление, което означава, че обичат и чувствата им се развиват с бърза скорост.
Кое в същност наранява голямото дете и то изпитва ревност, когато се появи малкото? То се чувства „свалено от престола“. Но товa е половин беда! В края на краищата, през целия си живот човек изиграва множество роли. Тук друго е важно: ролята, която се предлага на голямото дете, често е непривлекателна за него – от раждането на малкото автоматично то е станало възрастен за родителите...В същност, то се убеждава много бързо в това, че това е лъжа. А лъжата е обида!
         – Ако съм възрастен, - разсъждава детето, - защо тогава не ми разрешават да доближа малкото? Мама го повива, вози го в количка. Татко го подхвърля до тавана! На приятелите си разрешават да го държат на ръце, а на мен, дори с пръст да го докосна, викат: „Внимавай! Махни се!“ Тогава какъв възрастен съм?
От друга страна опитите на голямото дете отново да стане малко (много деца какво правят: сучат пръстите си; търсят някой, който да си играе с тях, като с бебе; цапа си дрехите; някои капризничат за дребни неща и хленчат за всяко нещо, понякога до истерия; някои даже запъват) предизвикват недоумение и досада. От детенце, което до скоро е било център на внимание, искат то спокойно да отиде в сянка и да стане, по възможност, непретенциозен и незабележим. Такова желание е напълно разбираемо: първите месеци от живота на новороденото поглъщат цялото внимание на майката и тя съвсем притъпено възприема това, което не е свързано с нея и бебето. В много семейства се опитват да компенсират тази естествена липса на внимание от страна на майката, като временно дават голямото дете на отглеждане при бабата и дядото. Тези опити само подслаждат горчивия хап. Доволно наивно е да се мисли, че детето няма да се почуства отхвърлено вън от дома, когато там – на него така се струва – се случват толкова интересни неща.
По-продуктивно е, смятат някои психолози, да се пробва друго: да се направи ролята на голямото дете привлекателна за него (уговорката е, че този случай е за деца, при които разликата във възрастта е над 3-4 години. Опита да се внуши на 2-3 годишни малчугани, че са вече големи, е предварително обречена на провал и жестока в същност. При малка разлика във възрастта на децата конкуренцията е особено силна. Затова родителите не  трябва да подчертават възрастта на по-голямото). На първо време ролята на бавачка ще бъде привлекателна за голямото дете (това по-късно ще му писне!), необходимо е да му се даде възможност да пробва новото амплоа. Дори петгодишни деца могат да бъдат отлични помощници при отглеждането на малкото. Можете да му разрешите да държи на ръце малкото (под контрол, разбира се). При големите деца, в такива моменти, възниква усещането за съпричастност към развитието на малчугана.
Много е важно да казвате на детето, че го обичате: „Ти си моя любим голям син /дъщеря“. Освен това проявата на любовта към децата е от сунната. В хадиса, предаден от Абу Хурайра се казва, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, целунал ал-Хасан ибн Али, Аллах да е доволен и от двамата. Там присъствал ал-Акра ибн Хабис, който казал: „Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, погледна към него и каза:
„Който не съчувства, и на него не съчувстват“

И така, да обобщим:

Отнасяйте се към ревността като нормално чувство от страна на малкото дете. За да му бъде по-лесно да се справи с това, постарайте се да спазвате следващите препоръки:
- обръщайте на голямото толкова внимание и любов, както преди;
- помогнете да голямото дете да намери подходящ начин да участва в живота на семейството;
- не правете сравнение между децата пред тях, за да не подбудите конкуренция между тях; хвалете всяко, когато прави нещо хубаво, като подчертавате, че сигурно ще постигне много повече, стига да иска;
- възприемайте всяко от тях, като уникално и неповторимо;
- не забравяйте, че по времето, когато „играе сцени на ревност“, се развиват някои полезни за човека чувства, като комуникативност, умението да води преговори и да постига  целите си, без физическо насилие;
- осъзнайте реалността на чувствата на вашето дете и се постарайте да вникнете  в неговите преживявания. Ако детето ви е още малко, наколко минути можете да отделите, за да го целунете или да го помилвате. Ако детето ви е голямо давайте му възможност в словесна форма да покаже чувствата си. Това е много важно, защото ако децата получават от родителите си отрицателна преценка за чувствата си, те често се стремят да изразят скрития си импулс в някакви действия, често са неадекватни и пр.
- когато децата си съперничат помежду си, дайте им награда при взаимодействие, сътрудничество, при решаване на някакви задачи или за тяхната сплотеност при игра и т.н
- бъдете справедливи по отношение на всяко дете и не праявявайте по-голяма любов към някое от тях. когато бил веднъж на минбара Ан-Ну'ман ибн Башир казал следното: „Моя баща ми направи подарък, но Амра бинт Рауах (майка ми) му каза, че няма да се съгласи с него, докато не направи Пророка (с.а.с) свидетел в това (тази постъпка). Тогава баща ми отиде при посланика на Аллах (с.а.с.) и му каза: „Подарих нещо на сина ми, но Амра бинт Рауах, майка му, ме накара да ти кажа за това, о, Посланико на Аллах!“ Пророка попита: „Подари ли и на другите си синове подобни подаръци?“ Той отговори отрицателно. Посланика на Аллах каза: „Бой се от Аллах и бъди справедлив към децата си“. Тогава баща ми се върна и взе подаръка си обратно“. (Ал-Бухари)
В заключение искаме да ви напомним, че за всички проблеми трябва да се обръщаме с молба към Аллах Всевишния. Наистина, Той е Откликващия!

Как да изградим религиозна принадлежност у децата си?

 

 
        
       Въпроси от рода: "Какво да научим детето; кога да го научим; как да го научим; кой да го научи?" – отдавна занимават съзнанието на родителите и възпитателите. А когато това е свързано с религиозната тематика, придава още по-голяма важност и отговорност. Днес се говорят различни неща по тази тема, дори някои хора смятат, че не е необходимо религиозно възпитание при децата до единадесет годишна възраст. Няма общество без религия в човешкото развитие, тя е съществувала, без значение под каква форма и название. Човек живее между материалните си стремежи и битка с духовната страна. Впуснал се е, борейки се да постигне материално положение, а от друга страна търси задоволителен и разумен отговор, посредством религиозните познания. Затова религиозното познание, което човек получава в детска възраст, оставя дълбоки следи в него за цял живот.

Точно поради тази причина е необходимо да му се поднесе това запознанство с религията още в детството. Необходимо е да не забравяме, че клончето се огъва, докато е още свежо и младо. Имам Ал-Газали казва: "Детското сърце е празно, чисто, то е склонно да приеме всяко нещо и има желание към всяко нещо." А ибн Мескевейх казва: "Детето в тази възраст е готово да приеме всякакво обучение и възприема всичко, което му се предлага." Както казва и ибн Сина: "Детето се ражда с определени възможности, които то е способно да развива."- ражда се по природа вярващ, това добро е заложено в него и то е способно да го развива, и ако то бъде възпитано като атеист или друговерец, то ще израсне такъв.

И казва Бедиуззаман: "Ако дете не срещне в детството си религиозни поучения, то в последствие за неговата душа става трудно да приеме Исляма и основите на вярата, нещо повече - тази трудност стига до такава степен, че е възможно да израсне като друговерец." Обръщайки поглед към изследвания, свързани с детската природа, се забелязва, че детската възраст се разделя на три етапа: етап на кърмене - между 0-3г.; етап на ранно детство - между 3-6 г.; етап на юношество - от 6 до 11г. за момичета и от 6 до 13г. за момчета.

Като първите два етапа в развитието на детето оказват най-голямо влияние и оставят дълбоки следи в неговото развитие.
Етап на кърмене
В този период не се забелязва у детето, каквото и да е религиозно мислене и усещане, за всяко нещо се нуждае от родителска помощ. Но не трябва да се забравя, че не е напълно изолирано от средата, която го заобикаля, дори да не може да има индивидуално или обществено участие в истинското си значение, то се влияе от нещата, които се случват около него. Има изследвания, които сочат, че детето още от самото създаване има духовни наклонности, които са готови да откликнат, щом бъдат позовани. Както споменава Хамди Язир: "Във всеки индивид е заложено чувството за истината и той притежава вътрешен инстинкт за опознаване на Аллах." Германския психолог Холенбах казва: "Детето притежава силно чувство и желание за търсене и опознаване на безграничната сила, която му помага и закриля, което чувство не е явно и не е възможно тълкуването му и до сега. Но нещото, което прави това дете религиозна личност, е именно това желание за откриването на тази сила и то е скрито вътре в него. Затова е необходимо да се подстрекава и направлява от семейството."

Ранното детство (етап на подражание)

В началото на третата година детето започва да се интересува от онова, което го заобикаля, започва да играе и опознава всичко, което попадне в ръцете му. В този период започва да чувства усещането за сигурност, за обич, която получава от другите. Тогава то иска да покаже на околните, че не се нуждае от тях и тяхната отзивчивост, като присвоява всичко и прибягва към счупването му или скъсването му, по този начин иска да покаже своето съществуване. Поведението на децата в тази възраст се ръководи главно от техните чувства, също и интересът им е най-силен към нещата, които влияят на чувствата им. От друга страна, тези негови действия и постъпки не са резултат на неговите умствени способности.

Резултат на това поведение може да бъде и подражанието, което е специфичен белег при децата в тази възраст. Те изпитват нужда от модел, който да следват. И като най-близък пример, който могат да вземат, е този на членовете на семейството. Отново изследване доказва, че средата на детето играе най-голяма роля и му оказва най-голямо влияние в по-нататъшното му религиозно развитие и поведение. От Абу Хурайра (Р.А.) е предадено, че Пратеникът (С.А.С.) е казал: " Всяко дете се ражда по природа (чисто) , и неговите родители го правят евреин, християнин или поклонник на огъня. "

С това хадисът показва важността от семейството и по-специално родителите, от които зависи създаването и изграждането на религиозно и идейно чувство у него. В тази възраст децата автоматично приемат различни религиозни фрази, поведение, всички религиозни елементи и ритуали, които забелязва у членовете на семейството - така копират техните действия и ги имитират. Това са нормални наклонности при децата, от тяхното естество е да подражават на нещо любимо, което е много важно за оформяне на вярата у децата. И от тук следва да обърнем внимание на хората, които биват взимани за пример от децата  - те трябва да бъдат внимателни в своите думи и дела.

Родителите, които наставляват децата си, не трябва да показват несъответствие между своите действия и слова, а напротив - да потвърждават думите си със своите дела, като отслужват молитва, говеят, раздават садака и т.н. Когато децата наблюдават несъответствие и противоречие между думи и дела, то тези думи ще минават покрай техните уши, без да се вслушат в тях и по-лошo, в някои случаи това може да доведе до обратен ефект.

Добрият пример

Както споменахме, за да възприеме детето това, към което го научават родителите, е необходимо да наблюдават у тях такова поведение. По този начин те укрепват и изграждат в себе си верско чувство. Започват да приемат малко по малко от това, което чуват и виждат. Например детето вижда как родителите му отслужват молитва и то започва да имитира. Също когато види, че родителите му се готвят за молитва, веднага щом чуят езана, не минава време и чувайки зова за молитва, то скача и подканва родителите си, по този начин то иска да увери себе си дали винаги щом чуе езана се отслужва молитва.

 По същия начин произнасянето на молитви, изказването на поздрав, поднасянето на благодарност, извинение пред децата ще ги накара да извършват същите тези неща. Както е важно и необходимо да казваме на децата си, че трябва да се обръщат за помощ към Аллах, когато са в нужда, така в неговото съзнание укрепва мисълта, че Аллах е единствения избавител и че при него е пристанът на спокойствието.


Важно е да научим децата си защо вярваме в Аллах, защо Му служим, как Аллах закриля и помага на вярващите хора. Като за тази цел е важно да подкрепяме словата си с разкази и случки, които ще привлекат вниманието им и ще предизвикат размисъл у тях, ще докажат, че освен материалните неща, които виждат децата, има друга сила и мощ, която е над всичко. От голямо значение е още от малки да запознаем децата си с разкази за пророците, споменати в Корана, за житието на Пророка, случки свързани с отличителното геройство и търпение на неговите сподвижници, като по този начин те биха могли да изградят в съзнанието си пример за подражание.
Какви игри може да изобретим за децата си на тази възраст?

На такава възраст за децата е по-трудно да възприемат понятията , те повече обръщат внимание на фигурки и детайли, които ги заинтригуват и в същото време тези игри да са в състояние да бъдат описвани, разказвани като рисунки, картинки, пъзели, сглобяване на думички, филмчета и други занимания, свързани с тяхното душевно и за възпитанието, е поднасянето на подарък на детето от човека, на когото то си е избрало да подражава.

Защото религиозното чувство не може да бъде посадено у детето, освен чрез любов и то от онези, които те обичат и биват обичани от тях. Връзката на децата с Аллах не може да бъде осъществена, освен чрез обич и надежда. Това са основните фактори за изграждането на твърди и здрави верски правила в тях самите за в бъдеще. И накрая две различни фрази, към които най-често прибягват родителите, даващи религиозно възпитание на децата си от 5-годишна възраст нагоре:
"Когато отслужваме молитва и се отнасяме добре с хората, Аллах ще ни обича, а когато грешим, Той ще ни опрости. Той обича майките и татковците, братчетата и сестричетата, дядовците и бабите, приятелите, обича всички хора и специално обича малките деца".
"Когато се противиш на родителите си, когато не ги слушаш или ги удряш, когато говориш лоши неща, Аллах ще те накаже с голямо наказание."
Родителите сами могат да изберат по какъв начин да поощряват своите деца. Няма нужда да поясняваме коя от тях е по-благоразумна!

Образованието на мюсюлманката е образование на общността

 

В последните години така нареченият “женски въпрос” стана един от най-актуалните въпроси на нашето общество.Въпреки че ловко замаскираното угнетяване на жените чрез обещаните им “привилегии” и “свобода” не минава пред всяка жена, която вижда, че вместо обещаните и привилегии е принудена да работи на пълен работен ден, а след изнурителния си труд се връща към домашните си задължения.Сред съвременните жени съществува и друга крайност-пълен отказ от образование и участие в общественият живот.В тази връзка се питаме как Ислямът гледа на съществуващият проблем.
Как предлага Ислямът да решим “женският проблем” в съвременното общество?
Ислямът предлага решението на “златната среда” , което идеално съответства на женската природа.Той дава ясно да се разбере, че главната (макар и не единствена) сфера за работа на жената-това е нейното семейство, възпитанието на децата и задълженията пред съпруга.
Да, Ислямът почита ролята на жената на първо място като жена и майка.Тази роля в Исляма е най-почитаната и в никакъв случай не е унизителна, както много хора смятат.
Интересно е да се отбележи, че още по времето на Пророка Мухаммед (с.а.с) жените питали: ще получат ли те за това, което правят в къщи, същата награда, която ще получат мъжете работейки извън дома?На което Пророкът Мухаммед (с.а.с) отговорил, че доброто отношение към съпрузите и поддържането на добрите отношения и здравината на семейството е равно на всичко, което мъжете правят извън дома.Все-пак някой мъже се противопоставят на образованието на жените смятайки, че те са длъжни да се заминават само с домашните си дела и задължения.Затова нека отворим някоя книга по Ислямско право (фъкх) и да намерим главата, занимаваща се със задълженията в дома.Представителите на школите на Ханефи, Шафии и Ханбал смятат, че в задълженията на жената не влиза приготвянето на храна.Някои мъже имат навика да заобикалят тази глава при изучаването на Ислямските закони.После казват: “Мисля, че това е задължение на жените” забравяйки, че това съвсем не е техен дълг, а е традиция, към която повечето жени се придържат с радост и доброволно от любов и милост към своите мъже и деца.
Но не бива да забравяме, че невежата жена е неспособна във  всяко едно отношение.Тогава защо мъжете се боят от високообразованите и мислещи жени?
Важно е да разберем, че невежата жена ще има невежи деца.Пророкът (с.а.с) е казал: “Пазете се от глупави кърмачки, защото с млякото си, те дават и някои други неща!”Освен това, майчинството не е единствената роля на мюсюлманката в обществото.Самата Аиша (жената на Пророка) не е раждала деца, но е известна като една от “майките на правоверните”.Тя е била един от най-аворитетните източници на ислямско познание и разказвачи на безчислено множество от хадиси.При нея идвали за знание хора отвсякъде.Също така е известно, че един от най-известните учени по хадис Ибн Хаджар отишъл да учи в Дамас и там той имал четири учители по хадис, трима от които са били жени.Той е един от най-великите ислямски учени в историята, и е постигнал това, с помощта на наученото от жени.Наистина, това са били велики мюсюлманки!Но къде са тези жени днес?
Има ли жената право на образование и може ли тя да работи, използвайки знанията си на практика?
Ролята на мюсюлманката е абсолютно уникална по своята същност:Ислямът и предписва задължения пред Бога , пред мъжа, пред децата и  другите членове на семейството, пред близките и обществото, но и пред самата нея.Аллах е определил всеки аспект от живота и в най-прекрасния порядък.
Тя е любяща съпруга и майка, отговорна пазителка на семейното огнище, грижовна сестра, надежден другар, партньор.Тя е възпитател, помощник и съветник.
Едно от най-важните права, които Исляма е предоставил на жената, това е правото на образование.Жените са показвали голяма осведоменост в хадисите.Аиша (р.а) е предала 2 2010 хадиса.Освен това, Аиша не е имала само религиозно образование, но се е отличавала в поезията, литературата, историята, медицината и други науки, които се практикували тогава.
Имам Аз-Зухр казва: “Ако съберем знанията  на  Аиша и ги сравним със знанията на всички останали жени, то знанията на Аиша ще се окажат по-достойни.”Затова, сподвижниците на Пророка (с.а.с) казвали: “Когато не ни беше ясен някой хадис, ние питахме за негоАиша.”Много други мюсюлманки също са се изявили активно в науката и то не само в религиозната.Каквато и да е ролята на жената, била тя съпруга, майка или предприемач, работещ извън дома (а може и да изпълнява всички тези функции едновременно), на нея са и нужни знания.Стремежът към знание дори не е право, а задължение на всеки мюсюлманин без значение дали е мъж или жена.Самият Пророк(с.а.с) винаги е отделял време за обучаване на момичетата и жените и ги е поощрявал да се стремят към развитие.
А кой възпитаваща мъжете?Жената.Балзак казва:”Бъдещето на нацията е в ръцете на майките”.Един поет също казва:”Майката е школа, която подготвя за живота благороден народ!”Но не е възможно да възпиташ силна, многостранно развита личност, ако нямаш образование.Във връзка с това, мюсюлманските учени казват: “като учиш мъжа, учиш един човек-като учиш жената учиш цяла нация”.И така съвременната жена трябва да бъде грамотна, ерудирана, винаги готова да помогне на съпруга си, роднините и особено на децата си.
Но Ислямът гарантира на жената не само тези права.Както е казано в Корана, жените имат равни права с мъжете(което значи идентични).В Исляма жената независимо дали е омъжена или не, е човек със собствени права, а не просто притурка към мъжа.
Така например, тя има пълното право да се разпорежда със собственото си имущество и заплата дори и след встъпването в брак.Тук трябва да обърнем внимание на това, че жената е получила тези права в Исляма още преди1 400 години, а дотогава  такива права не са предлагали на жената в никоя религия или конституционна система.Римското, и даже английското право до 19в.не е позволявало на жената да притежава каквато и да било собственост.Всичкото и имущество преминавало в ръцете на мъжа.Дори, за правото на обучение и работа тя се борила столетия.
Жената в ислямския призив
За да може жената да знае и оцени това, което и дава Исляма, трябва всяка една от нас да има знания за тази универсална религия.Това може да стане възможно с помощта на призива.Призивът към религията на Аллах е дълг на всеки мюсюлманин/ка.Това е вид поклонение и проява на покорство пред Аллах.Призивът не се ограничава с лекциите и уроците, които могат да дават само учените, както някой може да си помисли.Всяка мюсюлманка може да стане призоваваща към Аллах, чрез своето поведение и отношение към околните, със знанието си, когато го предава на други, с търпението си и надеждата за награда от Аллах, когато призовава към одобряваното и възбранява порицаваното по всички позволени от Шарията начини, които може да използва.
При това тя може да си е в къщи или да действа чрез някое учреждение.Може да е на работното си място или н училище.Веднъж един известен шейх бил в една мюсюлманска страна.Като минавал покрай едно училище, той попитал: “А кой учи в тези заведения?” казали му:”Момичета”.Той попитал:”А има ли училища за момичета?” отговорили му:”О, не не!Колкото повече знаят, толкова повече проблеми ще имаме!” “Чакайте!”-казал шейхът-“Що за религия е това?!За какво говорите?До колкото знам, Аллах винаги се обръща към нас така: Я еийюхаллядина ааману...(О, вие които повярвахте...) т.е той се обръща към мъжете и жените едновременно.Всеки стих от Корана или хадис се отнася, както за мъжете така и за жените.И когато Пророка(с.а.с) ни е казал, че знанието е задължение, той  имал предвид всички, и мъжете и жените.”
По този начин, повишавайки нивото на вярата  знанието у жените, ние внасяме своя дял в духовното развитие на подрастващото  поколение.Та нали, именно жената е първото училище за всяко малко дете!Та нали именно тя е праведната жена която е отговорна за семейството, в отсъствие на мъжа.Възпитанието на децата на първо място започва с възпитанието на самите себе си.А да възпитаваш себе си е невъзможно, без знание и мъдрост.Всемогъщият и Велик Аллах казва: “Кажи нима са равни знаещият  и незнаещият!” (Спорът:11)

ОПАСНОСТИТЕ ЗА МЮСЮЛМАНКИТЕ В ДОМА

 Има твърде много неща случили се в реалния живот на някои мюсюлмански домове, които са се превърнали в средства за разрушаване на семейните гнезда.
Тук ще изтъкнем някои опасности в дома с цел да се предотвратят.Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал: „От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Който измежду вас види нещо отхвърляно, нека го промени с ръката си. Ако не може, тогава – с езика си. Ако не може, тогава – със сърцето си. А това е най-слабата вяра“
(разказан от Муслим).

Полезни съвети:
Не позволявайте на жената да приема не-мухрим роднини в дома при отсъствието на съпруга и. В някои домове присъствието на роднини на мъжа (които не са мухрим за жената) се налага от някои социални обстоятелства.Така например когато брата(вуйчо, чичо и др.) на мъжа е ученик или ерген и живеят в една къща те влизат в дома без никой да обръща внимание, защото те са познати в квартала като роднини на главата на домакинството.Тази спокойна нагласа може да доведе генериране на сериозна опасност, с която да се навлече гнева на Аллах (С.Т) Предадено от Кутейб ибн Саид че Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал:”Пазете се от влизането при жените.” Тогава един от мъжете на енсар каза:

“-О,пратенико на Аллах, какво ще кажеш за девера (брата на мъжа).Каза:”-Деверът е смъртта.”
Предаден от Бухари и Муслим
Този хадис има няколко значения:

Оставането насаме с девера може да доведе до духовно падение, а ако извърши грях-прелюбодеяние(зина) и до смърт.

Пазете се от оставане насаме с девера както се пазите от смъртта.


Всичко това произтича от загрижеността на исляма да запази целостта и хармонията на семейството.Някои мъже казват: ”Аз имам доверие на жена ми.”
На тях бихме отговорили със следния хадис:”Никой не е сам с немухрим жена,без шейтана да е третия с тях”
Предаден от Ат Тирмизи

Семейните посещения
Човекът е социално същество и е необходимо да общува, но следва да се спазват границите на Аллах.когато приятелски семейства организират посещения по между си е необходимо да се блокират пътищата на злото, като не се допуска смесването на мъже с жени.Доказателство за това,че е харам е следния айет:
“ О, вярващи, не влизайте в домовете на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах не се свени от истината. И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца. И нямате право да огорчавате Пратеника на Аллах, нито да се жените някога за съпругите му след него! Това е огромно [прегрешение] пред Аллах.
Сура Ахзаб [33:53]
(Това знамение било низпослано за хората, които посещавали Пророка и се задържали твърде много, увлечени от разговора, като не само изчаквали сготвянето на ястията, но оставали и дълго след прибирането на трапезата.) В повечето случаи при такива посещения хиджаб не съществува или не е правилен,така че една жена може да покаже красотата си пред някои, пред който не е допустимо да го направи.

“ И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!”
Сура Нур [24:31]
(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели – и ходилата.)
Виждайки жените, при мъжете се провокират желания.това е причина за проваляне на морала и религията.

Възникват спорове между съпрузите от рода на:”Защо се смя на това което каза еди кой си, като той не каза нищо смешно?” “А ти защо намигна на жената на еди кой си?”.По този начин тръгват обвинения, които завършват с вражда дори развод.

Някои мъже/жени зпочват да съжаляват за това, че са се оженили/омъжили точно за този човек.Той/тя започва да сравнява половинката си и се появяват мисли от рода на: “Така и така говори съпругата на еди кой си, компетентна е по всички въпроси, добре образована е..., а жена ми е невежа.”А жената може да каже:”Приятелката ми е много щастлива с нейния съпруг-той е така забавен, умен, грижовен...”и т.н

Когато е от разстояние и за кратко време човек може да покаже качества които не проявява когато е в семейството.Например пред другите мъжа може да се прави, че е господаря в семейството, но в действителност в къщи е кротък като агънце.Една жена може да вземе злато на заем и така да покаже пред другите, че е богата и хората да говорят какво има.Хадис свързан с това ни припомня: “От Айша (р.а.) се предава че една жена казала: “О, Пратенико на Аллах, казвам, нима моят съпруг ми е дал нещо, което всъщност не ми е дал?” Пратеникът (с.а.с.) отговорил: «Този, който се хвали с нещо, което не притежава, е като този който се прави че е облечен с две фалшиви дрехи» Предаден от Ал Бухари

Тези събирания водят до загуба на време, извършване на грехове с езика-одумване, завист, оставяне на децата сами в къщи и др.

Гостуванията късно вечер могат да доведат до извършване на големи грехове като пиене на алкохол, хазарт, музика, танци...така могат да се имитират различни обичаи на друговерците.Пратеника на Аллах (с.а.с) казва:Който се оприличава на някой народ, то той е от тях.” предаден от Ебу Дауд и Ахмед


Опасностите от присъствието на служители в дома
Да стоим на разстояние от опасностите,изкушенията и покварите е единствения начин за затваряне на вратите на злото и най-важен приоритет в шериата ,като религиозно задължение.Много хора не обръщат внимание на този вид опасност тъй като това което се случва на техни близки, смятат че на тях няма да се случи и не го вземат на сериозно.Неспособността да си вземат поука произтича от слабата им вяра.Те забравят, че Аллах е близо и това е от признаците на болестта на модерната епоха-болестта на сърцето.

Случва се прислугата и/или детегледачките да бъдат лош пример с неморално поведение за децата в семейството.Те получават лошо възпитание, като усвояват убежденията на друговерците, подражават на жената, с която прекарват времето си.Децата са лишени от майчината любов и грижи, които са съществена част от тяхното възпитание и психологическа стабилност.Това има неблагоприятен ефект върху успеха му в училище и по нататъшното му образование.И така ако жената си стои в къщи с децата вместо да работи извън дома,би могла да си спести много неприятности.

Някои жени, които вземат в домовете си прислуги не поемат своите задължения и отговорности свързани с дома.Те и дъщерите им стават мързеливи и се справят трудно при отсъствие на служителите дори и с най-малките задачи.А всъщност погледнато и от финансовата страна на нещата,спестявайки си от това има полза за семейния бюджет.

Имайки повече свободно време,жените започват да не ценят времето и не знаят всъщност какво да правят с него-или спят по много или прекарват дните си далеч от дома в развлечения и безполезни дела.Такива са “женските събирания ” ,на които обсъждат клюки,сериали и празнословят по адрес на съседка или приятелка.Резултатът ще е съжаление в Деня на Възкресението!

Когато в дома бъде нает шофьор или друг служител жените в семейството прекарват дълго време с тях,излизайки на пазар и говорейки с тях както с близки-те показват украшенията си и с парфюма си биха могли да провокират желания у другия пол.


И все пак не е изключено да не се наложи да вземем служител в дома си- многодетно семейство, хронично болен член от фамилията, дете с увреждане и.т.н. но когато това се налага трябва обезателно да се съблюдават ислямските правила.Когато вземаме служителки- детегледачки, медицински сестри, готвачки и др., те трябва да са облечени с хиджап, да са целомъдрени и добри мюсюлманки.Нека не забравяме историята за Юсуф (а.с) , в която се съдържа ценен урок за нас.Тя ясно показва, че може да съществува фитна дори когато служителите се боят от Аллах, защото злото може да буде инициирано от членовете на домакинството.
”И го съблазняваше онази, в чиито дом пребиваваше.Тя залости вратите и рече:”Хайде,ела!”Рече:”Опазил ме Аллах!Моят господар се отнасяше добре с мен.Не ще сполучат угнетителите.” Сура Юсуф[12:23]
А за тези които биха ни опонирали, че без служители в домовете е твърде трудно бихме им преложили следното:
- когато нямате възможност да приготвите домашна храна,купете готова от пазара (естествено уверете се преди това, че е халал)
- когато домакинската работа ви идва в повече,улеснете живота си с някои електроуреди,вместо домашна помощница,като например съдомиялна,перална машина,сушилня и.т.н.
- когато жената се възстановява след раждане,можете да помолите близък роднина да се погрижи за другото дете. Ако това не е достатъчно, бихте могли да вземете служител ,който да е платен за час и да си върши работата в определено време или да бъде временно назначен, но независимо от случая трябва да се прибягва до това само в краен случай, когато наистина е необходимо.


Опасността от малкия екран



Едва ли има дом в който да няма телевизор или компютър.За съжаление много малка част от тази техника се използва за полезни цели.Разрушителното и вредно въздействие от гледането на телевизия се изразява в следното:

Влияе върху силата на вярата и убежденията ни.Показват се символите на куфур и техните фалшиви религиозни празници.Има и мисионерски филми които призовават хората да приемат християнството.

Чрез контрола на съзнанието и изкривяване на истината се постига възхищение към куфр и подражаването им в последствие.Стига се до там,че телевизията кара хората да съдружават с Аллах и да подлагат под съмнение словата на Създателя,насаждайки нагласата за правдивостта на куфр и уважение към техните висши представители, като папата, монахините, кралицата, епископите и др. А в същото време ислямът и мюсюлманите биват подценявани, подигравани и неоснователно обвинявани в деяния, неприсъщи за тях.

В повечето развлекателни програми се акцентира върху имитирането на противоположния пол-перуки, грим, фалшиви бради и мустаци.Така постепенно се създаде ”третия пол”, а сега се лансира и толерантността към хомосексуалистите. Пророка (с.а.с) е проклел мъжете, подражаващи на жени и жените подражаващи на мъже.В случка предадена от Ебу Хурейра се разказва за слаб човек, който си рисувал ръцете с къна.Известили за това Пратеника (с.а.с) и като наказание му било приложено да бъде изолиран от дома и обществото с цел да се защитят другите.Тогава попитали защо не го убием?Расулюллах отговорил, че е забранено да убиваме тези, които се молят.

Създават се условия за съдружаване-приписват се качества на Създателя у негови създания, като връщане обратно към живота,умъртвяване,създаване и.т.н. с помощта на кръста, икона и магическа пръчка.Разпространение на митове, легенди, магьосничество –все неща противоречащи на Единобожието (теухид).В много от филмите героите се кълнат в неща различни от Аллах.

В мн.филми се показват сцени на насилие, престъпления, като фалшифициране, отвличане, изнасилвания, подкупи и др.видове грехове, което кара хората, гледащи телевизия да свикнат с тези грехове и да ги приемат за нормални.Младежи, които са били задържани свидетелстват за влиянието на филмите върху тяхното поведение.

Рекламите показвани по всички телевизии материализират обществото и нанасят огромна вреда, променяйки ценностната система на зрителите.

Пропиляване на свободното време в гледане на телевизия измества споменаването на Аллах и служенето Му.


Нека всеки, който иска да спечели Задоволството на Аллах и се страхува да не си навлече Гнева Му да направи нещо за да промени тази действителност,като се предпазва от опасностите в дома,които застрашават обществото като цяло.Молим Аллах да ни предпази от греховете и ни дари с Опрощение, Знание и Мъдрост.

Какво може да учи жената-мюсюлманка?

Според учените от миналото и днес жената, също като мъжа може да учи и да се образова.Двамата са равнопоставени в това отношение.Доказателство за това е, че както по отношение на злото, така и по отношение на очакваната награда жените и мъжете са равни.
Относно първото доказателство:
Ислямската религия задължава както мъжете, така и жените с намаз, оруч, хадж, да бъдат добри, справедливи, да помагат на бедните.Освен това и двата пола са равни по отношение на покупко-продажбите и упълномощаването, усилията да се постигне нещо с добро, да се избягва лошото и т.н.Някои неща остават извън това обобщение.Те са следните:

• Жената е освободена от намаз и оруч по време на месечния цикъл и следродовия период;
• Някои тежки професии като военната служба, строителството, металургията и др. са неподходящи и вредни за женската физика и организъм;
• Някои дейности, в които иска да се включи жената противоречат на женската й природа.Тя е задължена да изпълнява присъщите й дейности като домакинството, отглеждането и възпитаването на децата.За ангажирането и с допълнителна работа и пречи да изпълнява пълноценно тези три типично женски занимания.
• Присъствието на мъже и жени заедно в офиси, пазари и др. работни места довежда до опасни социални последици.

Извън тези случаи, по отношение възможностите за работа мъжете и жените са равни.Всичко това се прави от уважение към жената, с цел да се съхранят моралните ценнсти, да се запази нейното достойнство, утвърдени от обществото.Кой би искал жената да си седи и да не прави необходимото за съпруга, дома и децата си?Колко хубаво го е казал поетът Шевки:
“Не е сирак този, който е останал сам след смъртта на майка и баща; Истински сирак е този, чийто баща и майка нямат време за него.”
Кой от нас би се съгласил жената да си навреди, да загуби женствеността си и да си навлече болести и неприятности?Кой би се съгласил да прати жената на работа, която ще я очерни, ще омърси женското и и майчино достойнство?
Има ли нещо по-ценно от женската чест и достойнство?И ако жената бъде принудена да тръгне по неморален път, кой и как ще възпитава децата?Нека погледнем как преценяват западните философи работата на жената извън къщи.
Английският учен Самуел Смайлс, в книгата си “Морал” пише следното:
“Да, такъв е редът, за да даде своя принос в икономиката на страната, жената трябва да работи извън дома, във фабрики и други места.В резултат на това, семейното гнездо се руши.Защото жената е тази, която крепи нравствените устои, основите на семейството.И след като тя пренебрегне основните си задължения, стълбовете рухват, социалните връзки изтъняват.Защото истинското задължение на жената е да поддържа реда в дома, да отглежда и възпитава, да посреща нуждите на семейството, да се грижи за семейния бюджет.Но една работа извън дома, разбира се, я откъсва от всичко това.И домът вече не е същият.Децата израстват без необходимото домашно възпитание, те са пренебрегнати и лишени от семейна обич.Семейното огнище угасва...Жената вече не е изтънчена домакиня, любим, близък човек за съпруга си, а става един работник, който следва мъжа.По тези причини мислите и чуствата, които опазват добродетелта се изличават.”
Колко щеше да е добре и в нашата страна жената да се развива сред нравствена чистота и уважение както в ислямските държави.Защото в ислямските страни жената е като ангел, с достйнство и уважение, тя води един хубав, спокоен живот.
В Свещения Коран има много примери, които трябва да следват девойките.
Момичето трябва да помага в къщи.Работата извън дома е работа за мъжете така честта на семейството се запазва.
Както казахме, и по-отношение на очакваното благоволение и награда, жените и мъжете са равни.Достатъчно е да погледнем какво е написано в Св.Коран по този въпрос:
“А техният Господ им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена- вие сте един от друг-а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат-награда от Аллах е прекрасната награда.”         [3:195]

“А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнетени дори с браздица по костилка от фурма.”     [4:124]

“За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиния, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени-Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.”                                                                                  [33:35]

Доказателство за това, че жената е достойна за наградае следното предание:
Дъщерята на Йезид Саккин, Есма, отишла при Ресулюллах и му казала:”Идвам като посланик и говорител на жените.Всички сме на едно мнение и то е следното.Без съмнение Аллах те е изпратил като Пророк на мъжете и жените.Ние ти повярвахме и те следваме.Ние, жените, сме далеч от някои дела, седим си в къщи.Мъжете ходят на петъчна молитва, погребения, воюват и с всичко това ни превъзхождат.Но когато те тръгнат на война ние сме тези, които пазим имота, отглеждаме и възпитаваме децата.В такъв случай дали и ние ще бъдем присъединени към тях и ще споделим с тях наградата на Аллах?
Расюсюллах (с.а.с) се обърнал към присъствуващите и казал:”Да сте чували по-добър въпрос, по-хубаво изказване на религиозна тема, от това на тази жена?”Отговорили му:
“Не, не сме чували.”Ресулюллах (с.а.с) казал:
“Есма, можеш да си ходиш и предай на жените, които те изпращат следното:”Тази от вас, която споделя и заедно с мъжа си участва в обществените дела, която иска неговото разрешение и се съобразява с повелите, е равна с  мъжа пред всичко, което ти спомена.”                                                                                  (Сахих Муслим)
Ясно е казано от Пророка, както мъжът с делата си, така и жената с това, което прави за дома, съпруга и децата е също толкова достойна за награда от Аллах.
Когато става дума за обучението на момичетата според Исляма, можем да посочим следното:
“Дженнет има за онзи, който има три дъщери или сестри, две дъщери или две сестри, които той възпита, прави им добро и ги омъжи.”                    (Тирмизи, Абу Дауд)
“В достоверно предание се казва, че в определени дни Пратеникът (с.а.с) е събирал жените да ги обучава, като отправял към тях специфични обръщения.Това стана след като към него бе отправено следното искане:
“Мъжете слушат хадисите и си отиват (за нас няма полза от това).Определи ден за нас, за да ни научиш на онова на което Аллах те е научил!”
Вследствие на това Пратеникът (с.а.с)им посочил в кои дни да се събират и ги поучавал на, онова на което Аллах го е поучил.”  (Сахих Бухари, Сахих Муслим)
Балазури посочва в книгата си следното:
Дъщерята на Омер (р.а) съпругата на уважаемия Ресулюллах, Хз.Хафса се научила да чете и пише от жена на име Адвийе.След като се омъжила за Ресулюллах, той помолил Шифа да подобри краснописа на жена му.
Накратко да обобщим:
Ислямът повелява момичетата да учат полезни неща и да получат необходимата култура.Ако някои в миналото са забранявали и ограничавали образованието на жените, то е било поради разпространението на някои вредни знания, предизвикателните стихове и литература на сексуална тема.Знанията, науката, литературата, стиховете, думите, които са полезни за природата и вярата на жената, които отварят прозорец към мъдростта не са забранени.В историята няма случай някои да забранява някому да получава такива познания.