Самоотверженият човек

Помощта на всеки човек е равна на равнището му.
Онзи, който мисли само за себе си или не е никакъв човек, или е непълноценно същество.
Пътят към истинската човечност изисква от човека, когато мисли за останалите хора, при необходимост, да пренебрегне себе си.

Човек трябва да бъде като прокурор спрямо личните си грешки и – като адвокат на останалите хора спрямо недостатъците им.

Зрял човек и истински другар е онзи, който умее да казва:
“Заповядайте!” на изхода на Ада и на входа на Рая.

Истинският човек, независимо от обстоятелствата, не оставя празни ведрата и на останалите хора, когато дои мляко в своето.

Ти посей семето и върви, кой ще обира плодовете му е без значение. 

любовта към Аллах

Когато някой изразява мисълта, минала през ума му, вижте този, който го е накарал да говори и кажете:
“Аллах го накара да каже това.”
Такъв начин на мислене би бил както безгрешен, така и безопасен. Който иска от Аллах това, което желае, никога не бива лишен. Който се уповава на Аллах, е вечно жив, дори да умре той живее, издигайки се до Истината. Най-хубавата страна на любовта към Аллах се изразява в това, че, от една страна, е обградена с искрена любов към Всевишния, а от друга, със страх от Него.Колко висока почит е възможността да обичаме Аллах, която Той ни е оказал!Многобройните опити са доказали, че когато се реши, че с определени двигателни сили е възможно да се постигне целта, тези сили се разрушават. Това, което ни се полага, е да бъдем готови за всички трудности и да работим, уповавайки се на Аллах.Дори и да не докоснеш нещо, което ще се погуби, Всемогъщия със сигурност го унищожава, когато настъпи решителния миг. 

приятелството

Онзи, който почита високо другарите и приятелите си и ги уважава, печели многобройни защитници в своя полза срещу противниците си, както и хора, които го подкрепят.

Потребността на човека от предан другар не е по-маловажно и не стои на заден план от останалите му първостепенни нужди.
Човек, който се радва на спокойствие и доверие сред другарите и приятелите си, е постигнал сигурност и в много други отношения.

Умният човек знае как набързо да изглади недоволството между него и хората около него, когато отношенията им се развалят, както и да поднови приятелството си с тях.
По-умен от него е онзи, който проявява взискателност и никога не влиза в несъгласие с другарите си.

Както има тайни врагове, така има и тайни приятели.
Тайният приятел смята за подлизурство себеизтъкването.
В такъв случай както се полагат усилия за опознаване на противника, така не трябва да се пренебрегва и търсенето на приятели.
Защото приятели, които са намерени, без да са търсени, може и да не са доверени, колкото изглеждат.

Продължителността на обичта и на вниманието между приятелите зависи от разбирането и самоотвержеността, които те демонстрират един към друг в рамките на правилния път и в разумните дела.
Приятелствата на онези, които не са самоотвержени един към друг в мислите и в поведението си, са кратки и преходни.

Предаността на някой човек към другарите му е дотолкова, доколкото чувства болката им в съвестта си и споделя радостта им като своя.
Другар, който не плаче заедно с приятелите си и не споделя тяхната радост, не е предан.

Истинското приятелство и истинското другарство проличава тогава, когато човек поддържа връзка с другарите и приятелите си дори в дните, в които положението им не е блестящо.
Онзи, който не стои до приятелите си в трудни дни и в опасни моменти, не е приятел.

Истински приятел е този, който предпазва другаря си в рискови ситуации, а не този, който му клати глава във всяко начинание.

Онези, които често се карат и влизат в разправии с хората около себе си, имат малко приятели.
Човек, който иска да има много и верни другари, категорично трябва да се въздържа от ненужни препирни с тях.

Ако ти цениш високо себе си, останалите хора също ще те смятат за драг човек!

Приятелството преди всичко е въпрос на сърцето.
Онези, които си мислят, че ще го спечелят с лицемерие и лъжи, винаги са били в заблуда.
Въпреки че в обкръжението на такива хора временно се събират по няколко наивници, подведени с ласкателство и угодничество, категорично не може да се допусне, че приятелството им ще продължи дълго.
 

Ролята на жените в ислямското общество

Ролята на жените в обществото, така както и на мъжа е огромна и обширна.
Тя се проследява в самата концепция от устройството на този свят.
По замисъла на Всевишният Аллах всички създадени от Него творения съществуват по двойки, и само Аллах е Един и няма равни на Него.
Такова устройство служи като залог за развитието на живота върху земята и продължение на рода на създадените видове живи същества.
В този смисъл върху жената е възложена велика по своята значимост функция-съхранение на човешкия род.
Не маловажно значение има и това, в какъв вид ще бъде съхранен този род.
След появата на бял свят на ново поколение още не означава, че в бъдеще ще имаме здраво общество и дали то въобще ще оцелее.
Ето защо възпитанието на децата, особено в първите мигове от живота, е най-важната задача за майката.
Този процес, естествено, изисква определена подготовка и наличие на знания в различни области от живота.
Ролята на жените в Исляма е велика.
Жената е майка, и сестра, и дъщеря и съпруга.
Отношението към всички тези групи жени от страна на мъжете е строго контролирано от Всевишният Аллах.
Притеснение и нарушаване на правата, на която и да е от тях е строго наказуемо.
По повод на майките в достоверен хадис е казано:
"Дженнета се намира под краката на майките ", т.е. отношението към тях определя благополучие на мъжа-мюсюлманин във вечния живот.
Що се отнася до сестрите, дъщерите и съпругите, то мъжете са отговорни за тях пред Всевишният Аллах, така както е казано в хадиса:
"Всеки от вас се явява управляващ, и всеки от вас ще отговаря за управлението, което му е възложено."
От жените зависи много това, какво ще е възпитанието и религиозността на следващите поколения.
Върху тях е възложена велика функция за запазване на спокойствието, умиротворението и религиозността на домашното огнище; възпитанието и религиозността на поколението.
Що се отнася до техните права, то те са едни и същи по правата във всичко с мъжете.
Не е нужно това да се разбира в смисъла, че ако мъжа повдига гира от 50 килограма, то и жената е длъжна да повдигне същите килограми.
Всеки има своята функция в този живот.
Ако жената ражда деца, кърми ги със своето мляко и ги възпитава, то мъжа е длъжен да положи максимални усилия за морална, психологическа и духовна стабилност в семейството; заради материалния статус на жената и нейната защита от външна агресия.
Едно от най-главните единства и равенства в правата се явява това, че всички ще бъдат възнаградени за правилността при изпълнението и отговорността на подхода към тези функции, които са били възложени върху тях, като мъже и жени.

Всевишният Аллах е казал:
И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други!
За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили.
И молете Аллах за Неговата благодат!
Аллах всяко нещо знае.
/4:32/
Разглеждайки ислямското семейство, жената на първо място, това е праведна жена на своя съпруг и пазителка на домашното огнище.

Всевишният Аллах е казал:
И от Неговите знамения е, че Той сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милосърдие.
Наистина, във всичко това има знамения за хора мислещи.
/30:21/
Бракът ще бъде разгледан в отделна тема на тази книга.
Той се явява особена сфера на човешките взаимоотношения, включващи ясни и точни предписания, задължения и права на мъжа и жената, където мъжа е глава на семейството, а жената е (стопанка) главата на дома.
Не трябва обаче, да се правят изводи, че ролята на жената се ограничава само с нейния дом, семейство или домакинство.
Това просто е нейната стихия, прилагане на нейните вродени способности и проявление на женската натура.
При желание жената- мюсюлманка със съгласието на мъжа си или роднина, който отговаря пред Аллах за запазване на нейната чест и морал, може да се занимава със собствен бизнес или да участва в обществено-политическия живот на обществото, да работи за благото на мюсюлманската общност умма в приемливите за нея сфери, такива като медицината, образованието, моделирането (дизайна) и ушиването на дрехи, кулинарията.
Както е известно съпругата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, - Хадиджа успешно е развивала търговия; историята ни показва имена на мюсюлманки, занимаващи се с държавни дела; за пример искам да спомена легендарната татарска царица Сиюмбика.
И в наши дни мюсюлманката е обществено активна:
жените в ислямския свят усвояват новите компютърни технологии, занимават се с политическа, преподавателска, журналистическа дейност, лекуват, обучават и т.н.
Без да изброяваме повече е ясно, че учебния процес и работата, въпреки битуващото мнение, за мюсюлманката са достъпни и разрешени.
Друга тема е че тези въпроси се решават индивидуално във всяко конкретно семейство.
Разбира се в крайна сметка, с каквото и да се занимава жената извън дома си, тя не е в състояние (за разлика от мъжа) "изцяло да се отдаде " на работата си, до край да се откъсне от мисълта за семейството и своите близки.
Домът, с който я свързват най-здравите връзки, обективно продължава да остава изцяло "на нея".
Ето защо възниква въпросът:
„Заслужава ли си да се разкъсваш на части?
Повечето мюсюлманки правят доброволен избор в полза на своето изначално женско дело – посвещават живота си на своите близки, родни хора.
Още повече, че Шерията не се ограничава само с деклариране на уважително отношения към жената.
Действителното спазване на ислямските закони гарантира на жената защита (социална, материална, физическа и дори психологическа).
Задължително условие се явява предоставянето на възможността за образование, както в духовната, така и в материалната сфера.
Най-приемливи и най-добри за жената са професиите в социалната сфера, където мюсюлманките могат да заемат достойно място, особено в страните където има много мюсюлмани.
Ето и тези професии:
Медицински персонал (доктори, медицински сестри и помощен персонал):
славата и благодарността се падат на лекарите, но да се работи като медицинска сестра не е по-малко ценна.
Грижата за болните се смята за много полезна дейност.
Акушерство е една от тези области, които интересува мюсюлманските жени.
Сферата на обслужване:
социални работници, консултанти.
Тук мюсюлманските семейства се сблъскват с проблеми.
Ако в социалните служби работят повече мюсюлмани, то те биха се справили много по-добре да се справят със задачата да се окаже помощ на семействата и биха разбрали много по-добре нуждите им, обусловени от особеностите на техните религиозни традиции и култура.
Консултиране — сфера на дейност, получила в последните години широко развитие и разпространение.
То може да се осъществява върху основата на доброволна лична инициатива, но може да се придобие и професионална подготовка в тази работа.
Детегледачки: това е идеалната работа в дом!
Мюсюлманските жени, които ходят на работа, винаги търсят гледачки-мюсюлманки за своите деца.
За жените, на които такъв труд им доставя удоволствие, това ще е прекрасна възможност да окажат помощ на една от своите сестри, и да дадат своя принос за възпитанието и образованието на децата (Тербия).

Обучението: във всички степени и по всички предмети.
Необходими са мюсюлмански учителки и преподаватели, както в средното училище, така и във Вузовете.
Необходим е такъв персонал и във Детските градини и ясли.
Работа в детските градини и ясли е традиционно женско поле на дейност.

Моделиране, дизайн и изготвяне на дрехи:
съществува потребност от подходящ Хиджаб за всички размери и стилове.
Изкуства и занаяти:
Мюсюлманите са създавали изключителни произведения на изкуството и са радвали света с тях.
Но, трябва да е ясно, че изкуството не бива да противоречи на Ислямския Шерият:
На нас са ни нужни нам културтрегери (мъже и жени), които да обогатят нашата култура, без да излизат извън рамките установени от Ислямските закони.

Секретарки: има мюсюлманки, управляващи, които търсят да назначат свои сестри по вяра на такава служба.
Това може да бъде една много достойна и ценна работа.
Средствата за масова информация и издателска дейност:
това е сфера, в която работата може да се изпълнява и в дома, тъй като работещият е на свободен режим автор или редактор.
В Исляма всяка работа се счита за ибадет но при условие, че се прави от чисти подбуди с намерение да се спечели доволството на Всевишният Аллах, и се извършва добросъвестно.
Независимо дали вие сте домакиня, почистваща дома, майка, сменяща пелените на своето дете, или пък сте във високите етажи в структурата на управление при успешна фирма, то вашата работа е полезна и ценна.

Всичко това може да се използва и с цел на призив Дауа:
защото в нас ще видят умни, трудолюбиви и чистоплътни хора; или пък, когато общуваме с онези, които срещаме, ние ще отговорим на въпросите им, и те ще останат доволни.
Трябва винаги да сме готови в максимална степен да използваме всяка благоприятна възможност, която може да ни се предостави.
Така бихме накарали дори и в най-малка степен хората отново и отново да се замислят над отрицателните жизнени стереотипи и лоши навици, а е възможно и да им покажем пътя към по-достоен начин на живот.
В заключение е важно да се подчертае, че независимо от това, колко работата на жената е нужна на обществото като цяло, преди всичко тя е нужна на своето семейство.
Затова семейството по никакъв начин не трябва да страда от тази работа, която жената изпълнява извън дома си.
/Откъс от книгата “Справочник на мюсюлманската жена” автор Худа Хаттаб/

Работата на жената Всевишният Аллах е повелил:
Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
/4:1/
Всевишният Аллах е сътворил мъжа и жената и е установил между тях любов и взаимна благосклонност, за да се заселят на земята.
Той е дарил мъжа със сила и издръжливост, за да изкарва препитанието, необходимо за живота, а жената Всевишният Аллах е дарил със способността да зачева, ражда, кърми детето и да го възпитава.
Всевишният Аллах е дал всичко необходимо за изпълнението на тези нейни функции, а именно:
съчувствие, състрадание, милосърдие, нежност и ласка.
По този начин, естествено, че мъжа е длъжен да работи извън дома, а жена в дома.
Ислямът не забранява на жената да работи, напротив, той й е дал право да сключва договори, да се занимава с търговски и финансови дела, да купува и продава без съгласието на съпруга си или настойника.

Ислямът е организирал всичко това, установявайки правила и определяйки условия, така, че работата на жената и нейната дейност да не противоречат на нормите описани в Шерията.
Ако жената не следва тези норми и не изпълнява едно от следващите условия, то на нея й се забранява да работи.
o Не трябва да има противоречия между работата на жената и изпълнението на нейните домашни ангажименти.
Нейната работа не трябва да я отвлича от изпълнение на задълженията й пред своя съпруг и децата, или пък да й пречи при наглеждане за своя дом.
Ислямът е възложил на мъжа права по отношение на жената, така както и е предопределил нейните задължения пред мъжа и децата.
o Жената трябва да работи в женска среда, а не с мъжете.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако някой от вас е останал насаме с жена, то шейтана ще бъде третия между тях”.
/Сахих Ибн Хиббан, ч. 16, стр. 239, № 7254/

o Работата на жената трябва да бъде позволена халал и да отговаря на нейната природа.
Затова тя не бива да се занимава с това, което противоречи на нейната природа: тежка промишленост, постоянни военни работи, онези мъжки работи, които унижават нейното достойнство и почистването на улиците, дейности, които Ислямския Шерият не одобрява да бъдат вършени от жени.
o Някои видове работи са забранени еднозначно, като например, работа в бар или в зала с игрови автомати, работа в леярни, ремонт на пътища строителство на здания.
Не бива обаче да се правят изводи, че ролята на жената се ограничава само и единствено с дома, семейството и домашното стопанство.
Просто това е естествената й стихия, приложение на нейните вродени способности и проявление на женската натура.
При желание жената-мюсюлманка със съгласието на мъжа или роднината, който отговаря пред Всевишният Аллах за запазване на нейната чест и морал, може да се занимава със собствен бизнес, или да участва в обществено политическия живот на обществото, да работи за благото на общността в приемливи за нея сфери, такива като медицината, образованието, моделирането, дизайна и ушиването на дрехи, кулинария.
Както е известно, съпругата на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, Хадиджа успешно е водила търговските дела.
И днес мюсюлманката е обществено активна.
Тя усвоява новите компютърни технологии, занимава се с политическа, преподавателска, журналистическа дейност, тя лекува, обучава и т.н.
Ясно е, ученето и работата, въпреки битуващото мнение, са достъпни и разрешени за мюсюлманките.
Друго нещо е, че всички тези въпроси се решават индивидуално във всяко конкретно семейство.
В крайна сметка, с каквото и да се занимава жената извън дома си, то не е по нейните сили (за разлика от мъжете) "с главата напред " да се насочи към работата, без докрай да се отвлече в мислите си за семейството и своите близки.
/Откъс от книгата “Справочник на мюсюлманската жена”, автор Худа Хаттаб/

Какво е положението на жена, която е мюсюлманка, но не е забрадена?

Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:
О, Пророче! Кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на правоверните, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат].
Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [да се отличават от робините и блудниците] и да не ги огорчават.
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Този айет е получил името “айет на покривалото”.
Покривало се нарича наметка, забрадка или шал, които жената слага като було, за да прикрие главата и гърдите си.
Всевишният Аллах е заповядал на Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем, да призове повярвалите жени да прикриват с покривало главите и гърдите си и да започне от своите жени и дъщери, защото върху тях лежи по-голямата отговорност, отколкото върху останалите мюсюлманки.
Човек, който призовава околните към добри дела, винаги трябва първо да проповядва добро сред своите роднини и близки, защото Всевишният Аллах е казал:
О, вие, които повярвахте!
Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!
/66:6/
Всевишният Аллах е съобщил за смисъла на предписанието:
Да спускат върху себе си покривалото [когато излизат].
Ако жената не носи покривало, то хората, чиито сърца са поразени от недъг, могат да ги вземат за блудници и да ги подложат на оскърбления.
Освен това, могат да ги вземат за робини, и тогава злите езици ще им се надсмиват.
А жената, която носи покривало, не дава на злите хора да претворят в живота своите скверни помисли.
Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [да се отличават от робините и блудниците] и да не ги огорчават.
Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Той е опростил на правоверните мюсюлмани това, което те са извършили преди да им се открие истината и се смилил над тях, разяснявайки им разрешеното и забраненото и другите мъдри предписания на религията.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр.1451-1452/

Ролята на ислямското облекло за жената може да бъде изложена в няколко аспекта:

1.Този вид облекло е причина за запазването на морала в обществото, тъй като хората приемат жените в такова облекло за религиозни, на които се има повече доверие.
Поради това колкото повече жени са с ислямско облекло, толкова повече хора и по-точно жени се ползват с доверие в обществото

2.Този вид облекло показва важната роля на жената в обществото.
Жената е сътворена от Всевишния Аллах с мъдрост, която е присъща само на нея.
Тази мъдрост трябва да бъде разбрана и запазена, което пък изисква жената да не бъде оприличавана с мъжете.
Изкарване на показ на женското тяло по вестници, списания и реклами, превръща жената в евтина търговска стока. Покриването на тялото на жената, го прави безценно и недостижимо за всеки.

3.Този вид облекло обезпечава спокойствието и свободата на жената.
В наши дни някои хора смятат ислямското облекло за средство ограничаващо правата на жената.
Ако погледнем реално този въпрос, ще видим, че истината е точно обратната.
Жена, която е покрила тялото си, се чувства по-спокойна и непритеснявана от погледите на мъжете.
Също така жената с ислямски дрехи има възможността да се движи измежду мъже, а с разголено или полуразголено тяло тя е лесно достижима цел за някои безнравствени мъже.
Следователно въпросните дрехи обезпечават възможността й да се движи свободно навсякъде.
Покриването на жената пази чувството й за срам, защото жена, която прикрива тялото си от погледите на хората се срамува да върши непристойни постъпки.

Нарушава ли говеенето неносенето на хиджаб?
Въпрос: Аз съм девойка и не нося хиджаб.
Това ще наруши ли моето говеене през месец Рамадан?


Първо: На правоверната жена е заповядано да се покрива.
Ние сме обсъждали тази тема неведнъж и сме я разглеждали от най-различни аспекти.
Някои от фетвите са фокусирани върху постановлението хукм за хиджаба и върху указанието за неговата категорична обезателност (фард).
Други привеждат неоспорими доказателства, че хиджаба е задължителен.
Някои фетви разказват, какъв трябва да бъде правилния хиджаб според Шерията.
Има отговори, в които се говори за важността на хиджаба в живота на правоверната жена.

Второ: Ако жената не носи хиджаб, това означава, че тя не се подчинява на Аллах, но разбира се нейното говеене е действително и не се нарушава, защото греховете, включително и неносенето на хиджаб, не нарушават говеенето, но те могат да намалят наградата за говеенето, и могат да станат причина за загуба на цялата награда.
Настоятелно съветваме да наденете хиджаб и да говеете, защото целта на говеенето не е просто да се откажем от храна и напитки, а целта е да се говее и да се въздържаме от герховни действия.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Говеенето не е само въздържане от храна и напитки, наистина говеенето е въздържане от пустословия и всичко безполезно”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким и е класифициран като достоверен сахих от шейх ал-Албани в “Сахих ал-Джамиа ас-Сагир” (5376)./
Безполезни разговори се явяват онези, в които няма благо, и от които няма полза.
И нека да говеенето ти послужи като причина за послушание към Всевишният Аллах и да те отдалечи от всичко, което Той е забранил!
Отправяме дуа към Всевишният Аллах да ти помогне да извършваш това, което Той обича и това, от което Той е доволен!

Явявали се надяването на хиджаб като условие при четенето на Свещения Коран?

Какви са условията за изпълнение преди четене на Свещения Коран?
Длъжна ли е жената да бъде покрита (в пълен хиджаб), когато чете Свещения Коран?

Не е задължително жената да надява хиджаб, когато чете Свещения Коран, защото не съществува никакво свидетелство, указващо, че това е задължително.
Шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах, е казал, че четенето на Свещения Коран не изисква покриването на главата.
/Фатава Ибн Усеймин (1/420)/ Шейх Ибн Усеймин в своите коментари относно суджуд ат-тилява е казал следното:
"Суджуд ат-тилява е необходимо да бъде изпълнено при четенето на Свещения Коран.

То може да бъде изпълнено при всяко състояние, дори и с непокрита глава и т.н., защото за това седжде няма Хукм
(Официално разпореждане със силата на закон, постановление, или съдебно решение) за намаза".

/ал-Фатава ал-Джамиа лилмарати ал-Муслима (1/249)/


Може ли малко момиченце да изпълнява намаз без (забрадка) покривало?
Ако момичето не е навършила пълнолетие, то нейния намаз е действителен, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Аллах не приема намаза на физиологично зрялата девойка, докато тя не си покрие главата (с хиджаб)”.
В този хадис има указание, че ако у девойката все още не е настъпила менструация, т.е. тя не е достигнала полова зрялост, то няма нищо неправилно в нейния намаз с непокрита глава.
Но все пак е по-добре за нея да изпълнява намаза с покрита глава, ако тя е по-голяма от седем годишна.
Тези, които все още не са навършили седем години, момче или момиче, то от тях не се изисква намаз, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Обучавайте вашите деца на намаз от седем годишни, и ги наказвайте след като навършат десет години и не изпълняват намаз, и разделяйте техните кревати (слагайте ги да спят в различни легла)”

dumite

Думата псувня, псувам – означава:
“Вулгарни, груби , обидни думи по адрес на някого или нещо.”/Български тълковен речник/ Сквернословие, псуването, ругаенето и други непристойни речи безусловно са греховни действия. Има много айети и хадиси, които го указват. Всевишният Аллах е казал: Той им повелява да извършват одобряваното и забранява да извършват порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите./7:157/ От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях изпратен, за да усъвършенствам благородния нрав.”/Сведен от Ахмед и ал-Хаким/ Всички ние ще носим отговорност за произнасянето на сквернословия и псувните. Всевишният Аллах е казал: Той не проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж./50:18/ От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който вярва в Аллах и в Съдния Ден, нека говори благо или да мълчи!” /Сведен от ал-Бухари и Муслим / От Ибн Месуд радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “За правоверният (не е характерно) да хули, да проклина, да извършва непристойни постъпки, или да сквернослови.” /Сведен от Ахмед и ат-Тирмизи/ От Абу ад-Дарда радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма да има нищо по-тежко върху везните на правоверния в Деня Къямет, от добрия нрав. Наистина Аллах ненавижда говорещия непристойности и сквернословия.”/Сведен от ат-Тирмизи/ От Сахл Ибн Саад радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който ми гарантира за това, което е между челюстите (тоест, защити своя език от сквернословие) и за това между краката (запази своето целомъдрие), аз ще му гарантирам Дженнета.”/Сведен от ал-Бухари/ От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, рабът може да произнесе дума, угодна на Аллах, без да й предаде никакво значение, а Аллах да го извиси по степен, и наистина, рабът може да произнесе дума, която да предизвика гнева на Аллах, без да й предаде никакво значение, и тя да го отведе в Джехеннема.”/Сведен от ал-Бухари/ От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, човекът може да каже такава дума, в която той да не вижда нищо лошо, но за която ще попадне в Огъня за седемдесет години” /Сведен от Ахмед и ат-Тирмизи/ Действителен ли е развода ат-таляк в състояние на гняв? Учените са разделили гнева на три степени: 1. Крайно силен гняв. Тогава, когато човек не се разбира какво говори, приличащ на луд, или говорещ несвързано в съня си. 2. Лек гняв. Тогава, когато човек разбира какво прави, оценява какво говори, и като цяло не губи състоянието си на адекватност. 3. Силен гняв, който обаче не води до състояние на пълна загуба на разсъдъка, и въпреки, че чувствата му са объркани, и разсъдъка го е напуснал, и гнева му е силен, той разбира, какво говори и неговият разум си е отишъл напълно. В първия случай разводът ат-таляк се смята за недействителен, във втория случай разводът ат-таляк се смята за действителен, според единодушното мнение на учените Улема./Край на цитата от “Маджму ал-Фатва Ибн Баз, (15-27)/ А що се отнася до третия случай, то тук има разногласие между учените. Затова, както вече бе споменато, мюсюлманите трябва да бъдат сериозни към въпросите на развода, и да сдържат своя гняв, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не е силен онзи, който често побеждава, а е силен онзи, който си владее гнева”/Сведен от ал-Бухари и Муслим./ И Всевишният Аллах знае най-добре!

Edit

КАРУН

Аллах Теаля е казал:

76. Карун бе от народа на Муса и ги потискаше.
Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му.
Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [заради богатство].

77. И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро!
И не се стреми към развала по земята!
Аллах не обича сеещите развала.”

78. Рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.”
А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати?
И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.

79. И се показваше той пред своя народ с разкоша си.
Онези, които желаеха земния живот, казваха:
“О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба.”

80. А дарените със знанието казваха:
“Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела.
Но ще я получат само търпеливите.”

81. И сторихме земята да погълне него и дома му.
И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

82. А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха:
“Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява.
Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне.
Ах, неверниците никога не сполучват!”

83. Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.


СУРА 28. РАЗКАЗЪТ (АЛ-КАСАС)


Ал-Амаш предава от Минхал, от Ибн Аббас (р.а.), който е казал, че Карун е бил братовчед по бащина линия на Муса (алейхисселям).
На същото мнение са били Ибрахим ан-Нехаи, Катад, Малик ибн Динар и други, а Ибн Джурайдж е казал:
„Той е бил Карун, син на Ясхар, син на Кахис, а Муса е бил син на Имран, син на Кахис.”

Ибн Джурайдж е отхвърлил мнението на Ибн Исхак, че той е бил чичо на Муса (алейхисселям).

Катаде е казал:
„Той е бил наречен „ал-Маннур” (Светлината), заради красивия си глас, с който рецитирал Тората (Таврат), но той станал двуличник точно както ас-Самири, който също станал двуличник.
Така Карун бил погубен, заради своето потисничество, което произтичало от неговото богатство.”

Шахр ибн Хавшаб е казал:
„Той влачел дрехата си от гордост и високомерие.”

Аллах Теаля е споменал за голямото му богатство, ключовете за което били товар дори за група силни мъже.
И е казано:
„Ключовете били направени от кожа и се пренасяли на шестдесет мулета.”
И Аллах знае най-добре!
Карун бил предупреден от набожните мъже от народа му, които казали:
“Не ликувай!”, т.е. не бъди високомерен и надут, заради богатството си, бидейки неблагодарен към Аллах Теаля.
„Аллах не обича ликуващите [заради богатство].
И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот”, т.е. вземи с богатството си онова, което ти е позволил Аллах, и се наслаждавай на позволеното в този живот. „и върши добро, както Аллах ти е сторил добро!”
, т.е. върши добро на творенията на Аллах, както Аллах ти е сторил добро.

„И не се стреми към развала по земята!”, т.е. не вреди на творенията, на които ти е заповядано да вършиш добро. Ако им навредиш, Той ще те накаже и ще ти отнеме онова, с което те е дарил, защото „Аллах не обича сеещите развала.”

Неговият отговор на това добро наставление от народа му не бил друг, освен да каже:
“Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.”, т.е. не се нуждая от това, което казвате и обяснявате, тъй като Аллах ми даде това, само защото Той знаеше, че го заслужавам, и аз наистина го заслужавам.
Ако Аллах не ме обичаше, Той нямаше да ми даде това.
Аллах Теаля отхвърля думите му, казвайки:
„А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати?
И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.”, т.е.
Ние погубихме преди него поколения, заради греховете им и лошите им дела, а те бяха по-силни от Карун и имаха повече богатства и деца от него.

Така че, ако това, което той казва, е вярно, Ние нямаше да накажем нито един от онези, които имаха повече богатства от него, и неговото богатство не е довод за Нашата любов или грижи към него.

Аллах Теаля е казал:

„Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела.”
(Саба, 34:37)


И е казал:
„Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме, Ние се надпреварваме да им сторим добро?
Не, ала те не забелязват.”
(ал-Му’минун, 23:55-56)

Този отговор на твърденията на Карун потвърждава нашето тълкуване на думите:
“Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.”
Що се отнася до онези, които твърдят, че той е бил химик или че е знаел най-великото име на Аллах (ел-исм ел-азам) и че го е използвал, за да трупа богатство, всичко това не е вярно.
Защото химията е само боя, която не може да промени същността на нещо и не може да скрие умението на Сътворителя, а най-великото име на Аллах не оказва влияние, ако се произнася от неверник.

А Карун е бил прикрит неверник и явен двуличник.
Освен това контекстът на наставленията, дадени от неговия народ, и отговорът му към тях не подкрепят това твърдение.

Аллах Теаля е казал:
„И се показваше той пред своя народ с разкоша си.”
Много тълкуватели са казали, че той се показвал пред народа си с голям разкош – одежди, слуги, ездитни животни.
Когато онези, които копнеели за живота на този свят, го видели, искали да имат и те същото и се учудвали каква щастлива съдба имал той.
Когато думите им достигнали до дарените със знание, те им рекли:
“Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела.”, т.е. наградата на Аллах в Отвъдния дом е по-добра и по-възвишена от това.

Аллах Теаля е казал:
„Но ще я получат само търпеливите.”, т.е. наградата никой не ще я получи, освен онези, чиито сърца Аллах напъти.
И нищо не е по-добро от думите на някои от нашите предшественици:
„Аллах обича прозорливия поглед при появата на съмнения и обича здравия разум при появата на похот.”
Аллах Теаля е казал:
„И сторихме земята да погълне него и дома му.
И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.”
Когато Аллах Теаля споменава за показването на Карун с неговия разкош пред народа му, Той казва:
„И сторихме земята да погълне него и дома му.”
Имам ал-Бухари е предал, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Докато един човек вървял, облечен в одеждата си, горд от себе си и с добре сресана коса, изведнъж потънал в земята и ще продължи да потъва в нея чак до Деня на съживяването.”
(Сахих ал-Бухари)

Ибн Аббас (р.а.) и ас-Сади са предали, че Карун платил на проститутка, за да каже на Муса (алейхисселям), докато той е сред хората:
„Ти направи с мен това и това.”
Казано е, че тя направила това, при което Муса (алейхисселям) се разтреперил от страх, изпълнил два ракята намаз и после й рекъл:
„Кажи ми кой те нае да извършиш това?”
Тя казала:
„Карун беше, който ме нае да извърша това.”
После тя се покаяла и поискала опрощение от Аллах.
При това Муса (алейхисселям) свел чело до земята в суджуд и призовал Аллах срещу Карун.
Аллах му разкрил, че Той му е подчинил земята, при което Муса (алейхисселям) заповядал на земята да погълне Карун и дома му.
Така и станало.
И Аллах знае най-добре!

И е казано:
„Когато Карун се показал пред своя народ с разкоша си – със своите стражи, мулета и одежди – той минал край Муса (алейхисселям), докато той напомнял на хората за Аллах.
Когато хората го видели, повечето от тях обърнали лица към него.
Муса (алейхисселям) му казал:
„Защо правиш това?”
Карун отговорил: „О, Муса, ти бе дарен с пророчеството, а аз бях дарен с богатство.
Ако искаш, може да позовеш Аллах срещу мен, а аз ще Го позова срещу теб.”
После и двамата излезли пред народа и Муса (алейхисселям) казал:
„Аз ли да Го позова пръв или ти?”
Карун казал: „Аз ще Го позова.”
И той отправил своя зов, но не му било отговорено.
Муса (алейхисселям) казал:
„Да Го позова ли аз?”
Казал: „Да.” Муса (алейхисселям) казал:
„О, Аллах, заповядай на земята да има надмощие днес!”
И Аллах му разкрил, че го е направил.
После Муса (алейхисселям) казал: „О, земя, вземи ги!”
И тя ги погълнала до ходилата им.
После казал: „Вземи ги!” И тя ги погълнала до коленете им.
После казал: „Вземи ги!” И тя ги погълнала до раменете им.
После казал: „Донеси богатствата и съкровищата им!” И тя ги донесла, докато те ги видели.
После Муса (алейхисселям) посочил с ръка и казал: „Идете си, синове на Ляви!”
И те потънали в земята.”

Катаде е казал:
„Те ще потъват в земята чак до Деня на съживяването.”
Ибн Аббас (р.а.) е казал: „Те потъвали в земята, докато не достигнали седмата земя.”

Аллах Теаля е казал:
„И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.”
, т.е. той не могъл да си помогне или да получи помощ от друг, както е казал Аллах:
„и не ще има той нито сила, нито избавител.”
(ат-Тарик, 86:10)

Когато хората видели какво се случило с Карун, как съкровищата му, домът му и приближените му потънали в земята и били унищожени, онези, които желаели същото положение довчера, съжалили и благодарили на Аллах Теаля, казвайки:
„Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне.
Ах, неверниците никога не сполучват!”
После Аллах Теаля ни съобщава, че Отвъдният дом, т.е. Дженнета, е приготвен само „за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат.”
И е казал Той: „Краят принадлежи на богобоязливите.”

Случката с Карун вероятно се е случила преди излизането им от Египет, защото Аллах Теаля е казал:
„И сторихме земята да погълне него и дома му.”, или тя може да се е случила след това по време на диаспората им.
И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е споменал Карун в няколко знамения от Корана.

Аллах е казал:
„И Муса изпратихме с Нашите знамения и с явен довод при Фараона и Хаман, и Карун, и рекоха те:
“Магьосник-измамник!”
(ал-Гафир, 40:23-24)

И е казал Аллах в сура ал-Анкабут, след като е споменал Ад, Семуд, Карун, Фараона и Хаман:
„И Карун, и Фараона, и Хаман Муса дойде при тях с ясните знаци, но те се възгордяха на земята.
Ала не ни убягнаха.
И всекиго сграбчихме заради неговия грях.
Срещу някои пратихме ураган, а някои обзе Викът, а някои сторихме земята да ги погълне, а някои удавихме.
Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.”
(ал-Анкабут, 29:39-40)
Така че погълнатият от земята е бил Карун, а удавените били Фараона, Хаман и техните войски, защото те били грешници.

Имам Ахмед в своя „Муснед” е предал, че веднъж Пророка (с.а.с.) говорел за намаза и казал:
„Който го изпълнява редовно и правилно, намазът ще бъде светлина, довод и спасение за него в Деня на съживяването.
А който не го изпълнява редовно и правилно, не ще има за него нито светлина, нито довод, нито спасение.
И в Деня на съживяването той ще бъде заедно с Карун, Фараона, Хаман и Убей ибн Халеф.”


[от книгата "Началото и краят" (Ал-бидайя уа-нихайя) на имам Ибн Катир]