Едно от достойнствата на тази благословена религия е, че тя съдържа призив към прекрасни нрави и смирение, предпазва от извършване на грехове.
Ислямът е пълноценна религия, обхващаща всичко добро и полезно за хората и обществото.
Тази религия повелява всичко, което гарантира хубав живот за този, който е повярвал в нея, и се придържа към нейните предписания.
Всевишният казва:
“На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот.
И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.”
(Нехл 97)
В това знамение Всевишният Аллах е обещал на този, който се придържа към тази религия, да живее добре на земята и да го награди за това, което е вършил – в отвъдния свят.
Условието за щастлив живот е придържане към благословените нрави.
Мъдрите хора знаят, че колкото по-съвършен е моралът на един човек, толкова по-лек и пълноценен ще е неговият живот.
Шериатът възпитава мюсюлманското общество на обич и взаимно милосърдие, на уважение един към друг.
В потвърждение на това Всевишният и Пречист Аллах казва:
“Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани.”
(Худжурат 10)
Тази свещена религия учи на милосърдие към слабите, бедните, нуждаещите се, сираците, удостоените с превъзходство и учените хора.
Аллах е изпратил Своя пратеник Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем)
при хората на невежеството - хора на гордостта, насилието и враждата забранил им всички лоши деяния, и им повелил съвършен морал.
Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем)
бил изпратен с велика религия, която обявява добрия морал за своя най-важна цел, тъй като вярата на човека зависи от неговия морал.
Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Най-пълноценна вяра има вярващият с най-добър характер.”
/ Ебу Дауд –5/60 №4682, Тирмизи – 3/446 №1162/
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)
е с най-съвършена вяра и с най-добър характер и е възхвален от неговия Господар за това:
“Ти наистина имаш велик нрав.”
(Калем 4)
И това е така, защото пратеникът Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем) изпълни всичко, което му бе повелил Всемогъщият Аллах в Свещения Коран.
Затова Айше (Р.А.), попитана за неговия нрав, го описва така:
“Неговия нрав беше Коранът.”
/ Муслим – 1/513 №746/
Това, с което се отличава ислямският морал, е справедливостта в отношенията.
Той повелява милост и милосърдие, когато е нужно и забранява милостта там, където е нужна сила - при изпълнение на наказанията и в борбата по пътя на Аллах.
Той повелява смирение и потискане на гнева, когато е свързан със страстите на душата, и оправдава гнева в борбата по пътя на Аллах.
Всевишният казва:
“Този Коран напътва към най-правото.” (Исра 9)
Така Пречистият Аллах е известил, че Неговата Книга – Коранът насочва към най-добрия, най-правилния и най-справедливия път.
Тук спадат ибадетът, добрите взаимоотношения, нрави и възпитание.
Тази религия насърчава към постигане на най-добър характер, който е сред важните основи на вярата.
Чрез него вярващият усъвършенства вярата си и става по-добър, както пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Най-пълноценна вяра от вярващите има онзи, който има най-добър характер.”
Шериатът призовава към изграждане на следните качества:
ПРАВДИВОСТ
Сред ценностите на тази религия е нейната повеля за правдивост, призивът към правдивост и похвалата за притежателите й.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!”
(Тoубa 119)
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Придържайте се към правдивостта, защото правдивостта напътства към доброто, а доброто напътства към дженнета. Човек не престава да бъде правдив и търси правдивостта, докато бъде записан като правдив при Аллах.
И избягвайте лъжата, защото тя напътства към лошото, а лошото напътства към Огъня.
Човек не престава да лъже и да търси лъжата, докато бъде записан като лъжец при Аллах.”
/ Бухари с Фетх – 10/507 №6094, Муслим – 4/2012 №2607/
Хората имат доверие на правдивия човек във всичко, обичат го и приемат неговите слова, а и той въздейства на техните сърца.
Правдивостта вдъхва самочувствие и доверие в душата. Правдивостта в отношенията е ключ за постигане на благополучие и напредък.
МИЛОСЪРДИЕ
Сред най-възвишените качества на тази религия е, че тя е религия на милосърдието, тя е милост за този, който е повярвал в нея.
Тя е милост за цялото човечество, защото повелява милосърдие към слабия, нуждаещия се, немощния и невръстния.
Тази религия е религия на милосърдието, защото милостта е сред качествата на Всемилостивия, Милосърдния.
Неговият пратеник Мухаммед (С.А.С) също е описан като носител на качествата милост и милосърдие.
Всевишният Аллах казва:
“Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите.
Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.”
(Тoубa 128)
Задължително качество на вярващите раби на Аллах е милосърдието.
Всевишният Аллах казва:
“Мухаммед е Пратеника на Аллах.
А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си.” (Фaтх 29)
Те взаимно се наставляват при придобиването на това качество.
Всевишният Аллах казва:
“И е от онези, които вярват и взаимно са наставляват за състрадание.
Тези са хората на десницата.”
(Белед 17-18)
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем)
е описал вярващите така:
“Примерът с вярващите с тяхната взаимна обич, състрадание и милосърдие, е като примерът с тялото, когато една част от него чувства болка, тя се предава на цялото тяло чрез безсъние и висока температура.”
/ Бухари с Фетх – 10/438 №6011, Муслим – 4/1999-2000 №2586/
Също е казал:
“Аллах не е милосърден към този, който не е милосърден към хората.”
/ Бухари с Фетх – 13/358 №7376, Муслим
– 4/1809 №2319/
Ислямът е отредил милосърдието да е път,
довеждащ до дженнета,
дори това милосърдие да е към животните и тварите.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Един човек, както си вървял по пътя, силно ожаднял.
Намерил един кладенец, спуснал се вътре и се напил.
След като излязъл, видял едно куче, което лижело пясък от силната жажда, която изпитвало.
Тогава той си рекъл:
“Това куче го е сполетяла същата жажда, както и мене преди малко.”
Спуснал се в кладенеца, напълнил с вода обувката си, захапал я с уста и се изкачил горе.
После напоил кучето, а Аллах му благодарил за това и му опростил греховете.”
Рекохме:
“О, пратенико на Аллах, нима имаме награда заради животните?”
А той отговори:
”За всяка жива твар има награда.”
/ Бухари с Фетх – 1/278 №17, Муслим – 4/1761 №2244/
Последиците от разпространяването на това качество между мюсюлманите са:
добри взаимоотношения, взаимна връзка, помощ и съчувствие; установяване на обич и привързаност между отделните личности.
ТЪРПЕНИЕ
Шериатът призовава към търпение, защото цялата религия е наука за истината.
Изпълнението на ибадетите изисква търпение, избягването на злото, отношенията между хората, приемането на бедите на земята и изненадите на времето също трябва да се приемат с търпение.
Всемогъщият Аллах е споменал търпението в Свещения Коран над 90 пъти, което доказва важността на това качество, неговото огромно значение и необходимостта от него.
Всевишният Аллах казва:
` “О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да се спасите!”
(Али Имран 200)
“Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”
(Зумер 10)
В суннета на пратеника на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем)
има много хадиси за превъзходството на търпението и за тези, които го притежават.
Той е казал:
“Който търпи, Аллах ще го възнагради с търпение и никой няма да получи по-добра и по-голяма награда от търпеливите.”
/ Бухари с Фетх – 11/303 №6470, Муслим
– 2/729 №1053/
“Вярващият, който общува с хората и понася вреди от тях, има по-велика награда от вярващия, който не общува с хората и не понася вреди от тях.”
Човек, притежаващ търпение, достига до следните добродетели: последователност и постоянство в извършване на добри дела и избягване на скуката и отчаянието.
Вярващият постига с търпение това, което желае в земния, а впоследствие и в отвъдния живот.
Халиф Омер ибн ал-Хаттаб е казал:
“Най-добрият живот, който постигнахме, беше с търпение.”
Сред плодовете на търпението също е въздържането на душата от ярост, предразсъдъци и глупост, предпазването й от съмнения и забранени неща, чувство на задоволство и спокойствие при беди и трудности.
СМИРЕНИЕ
Смирението е една от великите добродетели, с които се отличават мюсюлманите.
Много хора приемат тази религия, след като са видели смирението на нейните привърженици.
Няма съмнение, че пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем)
е бил най-смиреният от всички хора.
Той (салляллаху алейхи ве селлем) казва:
“Желайте ме със слабите от вас, като им помагате, защото препитанието ви се дава и ви се помага заради помощта ви към слабите.”
/Тирмизи – 4/572 №2507, Ибн Мадже – 2/1338 №4032 (сахих)/
Това негово качество
(салляллаху алейхи ве селлем)
е причина хората да се обединяват около религията и да го обичат.
Всевишният Аллах казва:
“По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб.”
(Али Имран 159)
“И спусни крилото си над вярващите, които те последват.”
(Шуара 215)
Ислямът възпитава мюсюлманина в смирение, да не оскърбява своя брат или да му посяга.
Мюсюлманинът е добър и внимателен, неговите братя го обичат, защото той е смирен към тях и не се възгордява.
Придържа се към това, което Аллах му е повелил чрез словата на Неговия пратеник
(салляллаху алейхи ве селлем),
който е казал:
“Аллах ви е вдъхновил да бъдете смирени и никой да не се възгордява пред друг, и никой да не посяга на друг.”
/ Муслим – 4/2199 №2865/
Ислямът воюва остро с възгордяването, защото горделивият човек е мразен от хората и заблуден за истината.
И затова е предупредено че горделивеца няма да влезе в дженнета.
Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Няма да влезе в дженнета този, който има в сърцето си горделивост, макар колкото синапено зърно.”
/Муслим –1/93 №91/
Смирението е ценно, защото насочва неговите притежатели към истината, кара ги да се придържат към нея.
Освен това, хората обичат и уважават смирения човек и мразят високомерния.
Смирението води до извисяването на морала.
Затова пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Всеки, който е смирен пред Аллах, Аллах го извисява.”
/ Муслим – 4/2001 №2588/
По този повод един учен казва:
“Бъди смирен и ще бъдещ като светеща звезда за наблюдаващия повърхността на водата, въпреки че тя е далече.
А не бъди като димът, който се издига от само себе си във висините, въпреки че е зависим.”
БЛАГОРАЗУМИЕ И ПОДТИСКАНЕ НА ГНЕВА
Сред ценностите на тази религия е нейната повеля за благоразумие, тъй като в основата на добрия нрав е потискането на гнева.
Затова този, който се гневи бързо, не може да понася беди, и да се въздържа, когато му се случи нещо лошо, а и няма надежда той да подобри нрава и отношението си към хората.
Затова ислямът е повелил благоразумието и потискането на гнева. Всевишният Аллах казва:
“И се надпреварвайте към опрощение от своя Господар и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората – Аллах обича благодетелните.”
(Али Имран 133-134)
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е известил, че благоразумието е качество, което Аллах обича. Той казал на един от сподвижниците, Ешедж Абдулкайс:
“Ти имаш две качества, които Аллах обича– благоразумие и търпение.”
/ Муслим – 1/48 №17/
Гневът обхваща цялото зло.
Дори честният и разумен човек може да извърши най-лошите деяния и най-големите престъпления в миг на гняв.
Един човек дошъл при пратеника на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) и казал:
“Посъветвай ме.” А той му казал:
”Не се ядосвай.”
Човекът помолил за това няколко пъти, а отговорът бил:
“Не се ядосвай.”
/ Бухари с Фетх – 10/519 №6116/
Затова повели на гневящия се да търси закрила при Аллах от проклетия сатана, т.е. да казва:
“Еузу билляхи минеш-шейтанир- раджим “.
/ Из хадиса на Сулейман ибн Сурад
– Бухари с Фетх – 10/465 №6048/
Шериатът е повелил на гневливия да вземе абдест, защото водата охлажда яростта.
Също така му е повелил да седне, ако е бил прав и ако и тогава гневът не утихне, нека да легне, защото правостоящият е готов да действа, седналият по-малко, а легналият няма възможност за това.
Гневът е позволен в някои случаи - когато се пренебрегват забраните на Пречистия Аллах, или се извършват прегрешения спрямо Него.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) никога не е отмъщавал за себе си, а само когато се пренебрегне забрана на Всемогъщия Аллах, както ни е известила майката на вярващите Айше (Р.А.).
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Сред добродетелите на тази религия е, че тя възпитава вярващия в признателност – да признава благодатта, с която е дарен и да отвърне с добро на благодеянията. Ислямът е установил за вярващия правила за добро отношение и признателност.
Всевишният Аллах казва:
“Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?”
(Рахман 60)
Затова, който се отнася с добро и към него ще се отнасят с добро.
Пречистият Аллах е обещал на онзи, който извършва праведни дела в земния живот, да се отнесе добре към него в отвъдния свят и да го награди с дженнет.
Всевишният Аллах казва:
“На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот.
И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.”
(Нехл 97)
За да се приложи това велико и морално правило, Пречистият Аллах е повелил на рабите Си да Му бъдат признателни, защото Той е благочестивият над тях, Който им дава пълноценни блага.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!”
(Бакара 172)
Аллах е повелил на раба да бъде признателен към родителите си, защото те са причината за неговото съществуване, както и за тяхната минала добрина.
Всевишният Аллах казва:
“И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си…
Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години.
Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.”
(Люкман 14)
Аллах е повелил на всички хора да бъдат признателни един към друг и доброто да се връща към неговия извършител с дуа за него и с добро отношение. Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който не благодари на хората, той не благодари и на Аллах.”
/ Ебу Дауд – 5/157-158 №4811, Тирмизи – 4/298-299 №1934 (сахих)/
“Който ви направи добро, издължете му се за него, а ако не намерите с какво, тогава се молете за него, докато се уверите, че сте се издължили.”
/ Ебу Дауд – 2/310 №1672, Несаи – 5/87 №2567(сахих)/
Мюсюлманското общество, което се придържа към предписанията на религията, е едно щастливо и мирно общество, защото, който извърши добро, ще получи благодарност, а който извърши зло, се покайва.
Това засилва желанието у хората да извършват добри дела.
Вярващият човек изпитва щастие, което другите не чувстват, защото когато бъде удостоен с благодат, благодари на Пречистия Аллах и това благо не престава да се увеличава.
А ако го сполети беда, проявява търпение и очаква награда, така че бедата не му вреди, нито му влияе.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Чудно нещо е делото на вярващия-всяко негово дело е добро, и това не е за никой друг, освен за вярващия.
Ако го сполети щастие – благодари и това е добро за него, а ако го сполети беда – търпи
и пак е добро за него.”
/ Муслим – 4/2295 №2999/
СРАМЕЖЛИВОСТ
Сред повелите, които доказват величието на тази религия, е призивът към срамежливост.
И ако във всяка религия има морал, то моралът на исляма е срамежливостта.
Чувството за срам винаги носи добро, както пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал .
Свенливият нрав е сред най-благословените и велики нрави, стои най-високо по степен и е най-ползотворен.
Той е същността на човещината, затова, който няма срам, от него не е останало нищо друго, освен кръв и плът.
Без това качество нямаше да се приема гостът, да се изпълнява обетът, да се връща повереното, да се удовлетворяват нуждите на хората.
Човека нямаше да осъзнава хубавото, за да го възприема, и лошото
– да го избягва, нямаше да се прикрива неприличното и да се забрани злото.
Ако го нямаше срамът, много хора нямаше да изпълняват задълженията си, да спазват правата на творенията, да се поддържат роднинските връзки, и нямаше да я има добротата към родителите.
Причината за тези действия е или религиозна
– а това е надежда за благословени последици, или морална, като срама, който има огромно влияние върху хората.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) минал покрай един от енсарите, който съветвал свой брат да бъде свенлив и тогава казал:
“Остави го, защото срамежливостта е част от вярата.”
/ Бухари с Фетх – 10/521 №6117, Муслим – 1/64 №37/
Казал е също:
“Това, което хората са наследили от словата на пророчеството е:
“Ако не се срамуваш, прави, каквото искаш”.”
/ Бухари с Фетх – 10/521 №6117, Муслим – 1/64 №37/
Тоест, който няма чувство за срам, той не преценява това, което върши – добро ли е или е лошо.
ЦЕЛОМЪДРИЕ И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ
Това, с което се отличава тази низпослана от Господаря на световете религия, е, че тя изгражда едно морално общество, основаващо се на честност, целомъдрие и морално извисяване.
Това е така, защото Пречистият Създател е низпослал тази религия и Той е, Който знае от какво се нуждаят Неговите създания и кое е добро за тях.
Всевишният Аллах казва:
“Нима онзи, който е сътворил, не знае?
Той е Всепроникващия, Сведущия.”
(Мулк 14)
Аллах е повелил на Своите вярващи раби да се предпазват от прелюбодеяние. Всевишният Аллах казва:
“Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!
За тях това е най-чистото.
Сведущ е Аллах за техните дела.”
(Нур 30)
На човека, който е спазил тази забрана в земния живот, Аллах е обещал да го възнагради с райски девици
(ал-хурул-иин) в дженнета.
Те са най-красивите жени.
Това е една от разликите между исляма и другите религии.
Съгласно земните закони човек може да се откаже от прелюбодеяние, страхувайки се от наказание,
или от разгласяване и срам.
Но, ако му се отдаде възможност да го извърши тайно – ще го извърши.
В исляма това не е така – вярващият се въздържа, надявайки се да спечели одобрението на своя Господар.
Той избягва това деяние, дори никой от хората да не го наблюдава.
Той се бои от Господаря на създанията, защото знае, че Той го наблюдава по всяко време.
За да се спазва целомъдрието, ислямът е повелил на жените да се покрият с хиджаб и да не показват прелестите си, освен на близките си.
Всевишният Аллах казва:
“И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях.”
(Нур 31)
За да се спазва целомъдрието, ислямът е повелил на младежите да се женят рано, за да укротят страстите си и да не се увличат в непозволени деяния.
А който няма възможност да се ожени, нека да говее, тоест да се въздържа от ядене и пиене през деня, служейки на Аллах, и това ще укроти страстите му.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Ей, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, защото това помага за свеждането на погледа, и е по-добре за половия орган.
А който няма възможност, нека да говее, това е лек за него.”
/ Бухари с Фетх – 4/119 №1905, Муслим – 2/1018-1019 №1400/
Целомъдрието допринася за здравето на тялото и спасяването на обществото от болести.
Лекарите са единодушни, че най-важната причина за разпространяването на болестите сред хората е неспазване на повелята за въздържане от прелюбодеяние.
А това води до увеличаване на престъпността и намаляване на раждаемостта.
Общество, което изгуби целомъдрието си, е покварено и болно общество, обърнало гръб на доброто и изпаднало в морална криза, тъй като това, с което човек се отличава от животните, е целомъдрието.
ПРИКРИВАНЕ ТАЙНИТЕ НА ВЯРВАЩИТЕ
Тази велика религия е религия на милостта, състраданието и улеснението, а не на затруднението. Вярващ, който изпълнява шериата на Аллах, но извърши грешка или грях, трябва да се покае.
И ако се покае, то Аллах ще приеме покаянието му и ще му опрости греха.
А този от вярващите, който е станал свидетел на този грях, е длъжен да не го разгласява и така да му помогне да се покае.
Прикриването на вярващия е едно от задълженията на мюсюлманина към неговия брат.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който прикрие един вярващ, Аллах ще прикрие него в съдния ден.”
/Бухари с Фетх – 5/97 №2442, Муслим – 4/1996 №2580/
Затова отделните членове на мюсюлманското общество живеят в мир и спокойствие, в смирение - техните грехове не се разкриват, както е в другите общества.
Когато се извърши грешка, тя остава скрита и името на нейния извършител не се разгласява.
Всеки човек е неприкосновен в своя дом, затова не е позволено да бъде шпиониран, или да се злослови по негов адрес.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Ей вие, които сте повярвали на думи, но вярата не е влязла в сърцата ви.
Не злословете за мюсюлманите и не разкривайте техните грешки, защото който разкрива грешките им, Аллах ще разкрие неговите, а когато Аллах разкрие грешките му, Той ще го разкрие и в дома му.”
/ Ебу Дауд – 5/194 №4880, Ахмед – 4/421 (хасен)/
Дори е повелено на раба сам да прикрива това, от което се срамува, да не го разгласява пред хората и да отмята покривалото на Аллах върху него.
Това ще му помогне да се покае, защото разгласяването довежда до затвърждаване на греха.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“На всеки от моята общност му е простено, освен на разгласяващите греховете си.
А разгласяването е човек да извърши деяние през нощта, и когато съмне, а Аллах вече го е прикрил, той да каже:
“ Ей, хора, нощес направих това и това.
А е прекарал нощта, прикрит от своя Господар и на сутринта става, отмествайки завесата на Аллах.”
/ Бухари с Фетх – 10/486 №6069, Муслим – 4/2291 №2990/
Този ислямски принцип оказва огромно влияние върху поправяне на грешките на онези, които са се отклонили от правия път.
Това ги спасява от следване на гибелния път и предпазва тяхната чест от злите езици.
Това допринася и за запазване на обичта между хората, тъй като разкриването на греховете всява омраза, отвращение и разделение в обществото.
НАСТАВЛЯВАНЕ
Част от величието на тази религия е нейната повеля към вярващите взаимно да се наставляват – всеки да съветва своя брат, да го призовава към доброто и да го предпазва от лошото.
Умението да наставлява е сред добродетелите на вярващия.
Всевишният Аллах казва:
“Кълна се във времето.
Наистина човека е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.”
(Аср 1-3)
Пречистият Аллах е известил в тези знамения, че всички хора са на грешен път, освен тези, които притежават вяра, извършват праведни дела и взаимно се наставляват за истината и търпението.
Ислямът повелява наставляването да бъде едно от задълженията на вярващия към неговия брат – да го съветва и посочва грешките му със съчувствие и деликатност и да не ги разгласява пред хората.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Задълженията на вярващия към вярващия са шест.”
Рекоха: “А кои са те, о, пратенико на Аллах?”
А той отговори:
”Когато го срещнеш, поздрави го, когато те покани, отзови се, когато ти поиска съвет, посъветвай го, когато кихне и каже “Ел-хамду лиллях”, кажи му:
“Йерхамукеллах”, когато се разболее, посети го и когато умре – следвай
(дженазето му).”
/ Муслим – 4/1705 №2162/
Няма съмнение, че наставляването е сред най-важните методи за подобряване на морала в обществото. С него се поправят грешките, доброто се разпространява, заблуденият се напътва, а разсеяният се подсеща.
МЪЛЧАНИЕ И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СКВЕРНОСЛОВИЕ
Част от съвършенството на тази религия е нейната грижа да предпазва човека от сквернословие и празнодумство, защото езикът е малък по размер, но може да причини големи злини.
Ислямът е повелил на вярващия да изрича добри слова, а ако няма основание за това, нека да мълчи.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който вярва в Аллах и в съдния ден, нека да говори добри неща или нека да мълчи.”
/Бухари с Фетх – 10/445 №6018, Муслим – 1/68 №47/
Свещеният Коран ни известява, че всяка дума, която човек изрича, е записана и съхранена и той ще бъде съден за нея.
Всевишният Аллах казва:
“И не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.”
(Каф 18)
Колко много раздори, вражди, омраза, дори битки, в които се е проляла кръв, са породени от лоша дума, казана не на място.
Ислямът забранява да се използва езикът по неподособящ начин и напомня, че това се отнася за:
- Лъжата
- Злословието, което означава да говориш за някого в негово отсъствие.
- Това е опасно, защото прекъсва връзките на обич между вярващите и предизвиква раздори и разединяване между тях.
- Това свидетелства за нисък морал и подлост.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Знаете ли какво е злословие?”
Рекоха:
“Аллах и Неговият пратеник знаят най-добре.”
А той каза: ”Да споменаваш своя брат с това, от което той се отвращава.”
А някой рече:
“А какво е, ако това, което казвам, е вярно за моя брат?”
А той отговори:
”Ако това, което казваш, е вярно, тогава злословиш за него, а ако не е вярно, тогава си го наклеветил.”
/ Муслим – 4/2001 №2589/
- Клюкарството, т.е. разнасяне на слухове и твърдения сред хората, с което се всява раздор.
- То разпалва огъня на враждата между взаимно обичащите се хора и унищожава всяка обич. Клюкарството е израз на подлата душа на този, който го извършва, затова пратеникът на Аллах
- (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Клюкарят няма да влезе в дженнета.”
/ Бухари с Фетх – 10/472 №6056, Муслим – 1/101 №105/
- Присмехът и подигравките, защото те накърняват достойнството на човека, нарушават обществените връзки и предизвикват отмъстителност у усмивания човек по отношение на подигравчията.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, да не се присмиват едни мъже от вас на други!
Може да са по-добри от тях.
Нито жени – на жени…
Може да се по-добри от тях.
И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори!
Колко лошо е името нечестивост подир вярата!
А които не се покаят – тези са угнетителите.”
(Худжурат: 11)
- Лъжесвидетелството, което довежда до поквара.
- То потъпква правата на хората, причинява им щети, унищожава справедливостта и правдата.
- Това явление поражда раздори, които разяждат обществото и го разрушават.
- То е разрушително за основите на мира и сътресение за спокойствието.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Да ви известя ли кои са най-големите грехове?”
Рекоха:
“Да, о, пратенико на Аллах.”
И той казал:
”Съдружаването с Аллах и непокорството към родителите”
– при това бил облегнат надигнал се да седне и добавил: ” и лъжесвидетелството.”
А сподвижникът, чул хадиса, казва:
“И не преставаше да го повтаря, докато не си рекохме: дано млъкне.”
/ Бухари с Фетх – 5/261 №2654, Муслим – 1/91 №87/
- Безполезните спорове, пререканията и враждебните нападки са път към омразата.
- За този, който постоянно влиза в спор, Всевишният Аллах казва:
“И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете:
”Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас.
Нашия Бог и вашия Бог е един и същ.
Ние сме Нему отдадени.”
(Анкaбут 46)
ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ОБЕТА
Едно от хубавите неща в тази религия е повелята за спазване на обещанията.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, изпълнявайте обетите!”
(Маидa 1)
“И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.”
(Исра 34)
Спазването на обета е основно изискване за укрепване на ислямското общество.
Без него се губи и доверието, взаимоотношенията се влошават и разделението надделява.
Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е известил, че измамата и неизпълнението на обещанието не са сред качествата на вярващия, а напротив – на лицемера.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който притежава четири качества, е истински лицемер, а който притежава една част от тях, притежава част от лицемерието, докато не се отрече от него: когато му се довериш – мами, когато говори – лъже, когато обещае – не изпълнява и когато спори – избухва.”
/ Бухари с Фетх – 1/89 №34, Муслим – 1/78 №58/
Няма съмнение, че постъпката “отказ от обета”, която ислямът е забранил, разкрива подлата душа и нейната низост, а човекът, който я извършва, е нежелан в обществото и хората странят от него.
Общество, което е изградено върху принципа “спазване на обета”, е силно общество, отделните личности в него си имат доверие, а враговете се страхуват.
ЗАКРИЛА НА СИРАЦИТЕ
Ислямският шериат е установил съвършен ред, който гарантира правата на всеки член на обществото.
Тук спада и грижата за правата на сирака, лишено от родителски грижи и няма кой да му помогне освен Пречистият Аллах.
Ислямът повелява благодат за онзи, който се грижи за сирак, отнася се добре към него и се е заел с възпитанието му.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Настойникът на сирака и аз сме като тези два (пръста) в дженнета.”
/ Муслим – 4/2287 №2983/
Има и предупреждения в много знамения в Книгата на Аллах за лошото отношение към сирака.
Всевишният Аллах казва:
“А колкото до сирака, не го огорчавай!” (Духа 9)
“Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака.” (Маун 1-2)
За този, който унижава сирака и го нарушава правата му - не го храни и не се отнася добре с него, Всевишният Аллах казва:
“Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.”
(Ниса 10)
Няма съмнение, че грижите за отглеждането на сирака довеждат до изграждането на едно здраво и сплотено общество, в което цари обич и разбирателство.
Също така недостатъчните грижи за сираците довежда до огромна поквара в обществото.
Ако сиракът няма настойник, който да го напътства, ще падне в капана на заблудата и на злите хора.
Затова ислямът обръща голямо внимание на тези проблеми.
Едно от достойнствата на тази благословена религия е, че тя съдържа призив към прекрасни нрави и смирение, предпазва от извършване на грехове.
Ислямът е пълноценна религия, обхващаща всичко добро и полезно за хората и обществото.
Тази религия повелява всичко, което гарантира хубав живот за този, който е повярвал в нея, и се придържа към нейните предписания.
Всевишният казва:
“На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот.
И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.”
(Нехл 97)
В това знамение Всевишният Аллах е обещал на този, който се придържа към тази религия, да живее добре на земята и да го награди за това, което е вършил
– в отвъдния свят.
Условието за щастлив живот е придържане към благословените нрави.
Мъдрите хора знаят, че колкото по-съвършен е моралът на един човек, толкова по-лек и пълноценен ще е неговият живот.
Шериатът възпитава мюсюлманското общество на обич и взаимно милосърдие, на уважение един към друг.
В потвърждение на това Всевишният и Пречист Аллах казва:
“Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани.”
(Худжурат 10)
Тази свещена религия учи на милосърдие към слабите, бедните, нуждаещите се, сираците, удостоените с превъзходство и учените хора.
Аллах е изпратил Своя пратеник Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем)
при хората на невежеството - хора на гордостта, насилието и враждата забранил им всички лоши деяния, и им повелил съвършен морал.
Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем)
бил изпратен с велика религия, която обявява добрия морал за своя най-важна
цел, тъй като вярата на човека зависи от неговия морал. Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Най-пълноценна вяра има вярващият с най-добър характер.”
/ Ебу Дауд –5/60 №4682, Тирмизи – 3/446 №1162/
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е с най-съвършена вяра и с най-добър характер и е възхвален от неговия Господар за това:
“Ти наистина имаш велик нрав.”
(Калем 4)
И това е така, защото пратеникът Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем)
изпълни всичко, което му бе повелил Всемогъщият Аллах в Свещения Коран.
Затова Айше (Р.А.), попитана за неговия нрав, го описва така:
“Неговия нрав беше Коранът.”
/ Муслим – 1/513 №746/
Това, с което се отличава ислямският морал, е справедливостта в отношенията.
Той повелява милост и милосърдие, когато е нужно и забранява милостта там, където е нужна сила - при изпълнение на наказанията и в борбата по пътя на Аллах.
Той повелява смирение и потискане на гнева, когато е свързан със страстите на душата, и оправдава гнева в борбата по пътя на Аллах. Всевишният казва:
“Този Коран напътва към най-правото.” (Исра 9)
Така Пречистият Аллах е известил, че Неговата Книга – Коранът насочва към най-добрия, най-правилния и най-справедливия път.
Тук спадат ибадетът, добрите взаимоотношения, нрави и възпитание.
Тази религия насърчава към постигане на най-добър характер, който е сред важните основи на вярата.
Чрез него вярващият усъвършенства вярата си и става по-добър, както пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Най-пълноценна вяра от вярващите има онзи, който има най-добър характер.”
Шериатът призовава към изграждане на следните качества:
ПРАВДИВОСТ
Сред ценностите на тази религия е нейната повеля за правдивост, призивът към правдивост и похвалата за притежателите й.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!”
(Теубе 119)
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Придържайте се към правдивостта, защото правдивостта напътства към доброто, а доброто напътства към дженнета. Човек не престава да бъде правдив и търси правдивостта, докато бъде записан като правдив при Аллах.
И избягвайте лъжата, защото тя напътства към лошото, а лошото напътства към Огъня. Човек не престава да лъже и да търси лъжата, докато бъде записан като лъжец при Аллах.”
/ Бухари с Фетх – 10/507 №6094, Муслим – 4/2012 №2607/
Хората имат доверие на правдивия човек във всичко, обичат го и приемат неговите слова, а и той въздейства на техните сърца. Правдивостта вдъхва самочувствие и доверие в душата.
Правдивостта в отношенията е ключ за постигане на благополучие и напредък.
МИЛОСЪРДИЕ
Сред най-възвишените качества на тази религия е, че тя е религия на милосърдието, тя е милост за този, който е повярвал в нея.
Тя е милост за цялото човечество, защото повелява милосърдие към слабия, нуждаещия се, немощния и невръстния.
Тази религия е религия на милосърдието, защото милостта е сред качествата на Всемилостивия, Милосърдния.
Неговият пратеник Мухаммед (С.А.С) също е описан като носител на качествата милост и милосърдие.
Всевишният Аллах казва:
“Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите.
Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден.”
(Теубе 128)
Задължително качество на вярващите раби на Аллах е милосърдието. Всевишният Аллах казва:
“Мухаммед е Пратеника на Аллах.
А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си.” (Фетх 29)
Те взаимно се наставляват при придобиването на това качество.
Всевишният Аллах казва:
“И е от онези, които вярват и взаимно са наставляват за състрадание.
Тези са хората на десницата.”
(Белед 17-18)
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е описал вярващите така:
“Примерът с вярващите с тяхната взаимна обич, състрадание и милосърдие, е като примерът с тялото, когато една част от него чувства болка, тя се предава на цялото тяло чрез безсъние и висока температура.”
/ Бухари с Фетх – 10/438 №6011, Муслим – 4/1999-2000 №2586/
Също е казал:
“Аллах не е милосърден към този, който не е милосърден към хората.”
/ Бухари с Фетх – 13/358 №7376, Муслим – 4/1809 №2319/
Ислямът е отредил милосърдието да е път, довеждащ до дженнета, дори това милосърдие да е към животните и тварите.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Един човек, както си вървял по пътя, силно ожаднял.
Намерил един кладенец, спуснал се вътре и се напил.
След като излязъл, видял едно куче, което лижело пясък от силната жажда, която изпитвало.
Тогава той си рекъл:
“Това куче го е сполетяла същата жажда, както и мене преди малко.”
Спуснал се в кладенеца, напълнил с вода обувката си, захапал я с уста и се изкачил горе.
После напоил кучето, а Аллах му благодарил за това и му опростил греховете.”
Рекохме:
“О, пратенико на Аллах, нима имаме награда заради животните?”
А той отговори:
”За всяка жива твар има награда.”
/ Бухари с Фетх – 1/278 №17, Муслим – 4/1761 №2244/
Последиците от разпространяването на това качество между мюсюлманите са:
добри взаимоотношения, взаимна връзка, помощ и съчувствие; установяване на обич и привързаност между отделните личности.
ТЪРПЕНИЕ
Шериатът призовава към търпение, защото цялата религия е наука за истината.
Изпълнението на ибадетите изисква търпение, избягването на злото, отношенията между хората, приемането на бедите на земята и изненадите на времето също трябва да се приемат с търпение.
Всемогъщият Аллах е споменал търпението в Свещения Коран над 90 пъти, което доказва важността на това качество, неговото огромно значение и необходимостта от него.
Всевишният Аллах казва:
` “О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да се спасите!”
(Али Имран 200)
“Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”
(Зумер 10)
В суннета на пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) има много хадиси за превъзходството на търпението и за тези, които го притежават.
Той е казал:
“Който търпи, Аллах ще го възнагради с търпение и никой няма да получи по-добра и по-голяма награда от търпеливите.”
/ Бухари с Фетх – 11/303 №6470, Муслим – 2/729 №1053/
“Вярващият, който общува с хората и понася вреди от тях, има по-велика награда от вярващия, който не общува с хората и не понася вреди от тях.”
Човек, притежаващ търпение, достига до следните добродетели: последователност и постоянство в извършване на добри дела и избягване на скуката и отчаянието.
Вярващият постига с търпение това, което желае в земния, а впоследствие и в отвъдния живот.
Халиф Омер ибн ал-Хаттаб е казал:
“Най-добрият живот, който постигнахме, беше с търпение.”
Сред плодовете на търпението също е въздържането на душата от ярост, предразсъдъци и глупост, предпазването й от съмнения и забранени неща, чувство на задоволство и спокойствие при беди и трудности.
СМИРЕНИЕ
Смирението е една от великите добродетели, с които се отличават мюсюлманите.
Много хора приемат тази религия, след като са видели смирението на нейните привърженици.
Няма съмнение, че пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е бил най-смиреният от всички хора. Той (салляллаху алейхи ве селлем) казва:
“Желайте ме със слабите от вас, като им помагате, защото препитанието ви се дава и ви се помага заради помощта ви към слабите.”
/Тирмизи – 4/572 №2507, Ибн Мадже – 2/1338 №4032 (сахих)/
Това негово качество
(салляллаху алейхи ве селлем) е причина хората да се обединяват около религията и да го обичат.
Всевишният Аллах казва:
“По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб.”
(Али Имран 159)
“И спусни крилото си над вярващите, които те последват.”
(Шуара 215)
Ислямът възпитава мюсюлманина в смирение, да не оскърбява своя брат или да му посяга.
Мюсюлманинът е добър и внимателен, неговите братя го обичат, защото той е смирен към тях и не се възгордява.
Придържа се към това, което Аллах му е повелил чрез словата на Неговия пратеник
(салляллаху алейхи ве селлем), който е казал:
“Аллах ви е вдъхновил да бъдете смирени и никой да не се възгордява пред друг, и никой да не посяга на друг.”
/ Муслим – 4/2199 №2865/
Ислямът воюва остро с възгордяването, защото горделивият човек е мразен от хората и заблуден за истината.
И затова е предупредено че горделивеца няма да влезе в дженнета. Пратеникът
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Няма да влезе в дженнета този, който има в сърцето си горделивост, макар колкото синапено зърно.”
/Муслим –1/93 №91/
Смирението е ценно, защото насочва неговите притежатели към истината, кара ги да се придържат към нея.
Освен това, хората обичат и уважават смирения човек и мразят високомерния.
Смирението води до извисяването на морала.
Затова пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Всеки, който е смирен пред Аллах, Аллах го извисява.”
/ Муслим – 4/2001 №2588/
По този повод един учен казва:
“Бъди смирен и ще бъдещ като светеща звезда за наблюдаващия повърхността на водата, въпреки че тя е далече. А не бъди като димът, който се издига от само себе си във висините, въпреки че е зависим.”
БЛАГОРАЗУМИЕ И ПОДТИСКАНЕ НА ГНЕВА
Сред ценностите на тази религия е нейната повеля за благоразумие, тъй като в основата на добрия нрав е потискането на гнева.
Затова този, който се гневи бързо, не може да понася беди, и да се въздържа, когато му се случи нещо лошо, а и няма надежда той да подобри нрава и отношението си към хората.
Затова ислямът е повелил благоразумието и потискането на гнева.
Всевишният Аллах казва:
“И се надпреварвайте към опрощение от своя Господар и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората – Аллах обича благодетелните.”
(Али Имран 133-134)
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е известил, че благоразумието е качество, което Аллах обича.
Той казал на един от сподвижниците,
Ешедж Абдулкайс:
“Ти имаш две качества, които Аллах обича
– благоразумие и търпение.”
/ Муслим – 1/48 №17/
Гневът обхваща цялото зло.
Дори честният и разумен човек може да извърши най-лошите деяния и най-големите престъпления в миг на гняв.
Един човек дошъл при пратеника на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) и казал:
“Посъветвай ме.” А той му казал:
”Не се ядосвай.”
Човекът помолил за това няколко пъти, а отговорът бил:
“Не се ядосвай.”
/ Бухари с Фетх – 10/519 №6116/
Затова повели на гневящия се да търси закрила при Аллах от проклетия сатана, т.е. да казва:
“Еузу билляхи минеш-шейтанир- раджим “.
/ Из хадиса на Сулейман ибн Сурад
– Бухари с Фетх – 10/465 №6048/
Шериатът е повелил на гневливия да вземе абдест, защото водата охлажда яростта.
Също така му е повелил да седне, ако е бил прав и ако и тогава гневът не утихне, нека да легне, защото правостоящият е готов да действа, седналият по-малко, а легналият няма възможност за това.
Гневът е позволен в някои случаи - когато се пренебрегват забраните на Пречистия Аллах, или се извършват прегрешения спрямо Него.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) никога не е отмъщавал за себе си, а само когато се пренебрегне забрана на Всемогъщия Аллах, както ни е известила майката на вярващите Айше (Р.А.).
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Сред добродетелите на тази религия е, че тя възпитава вярващия в признателност – да признава благодатта, с която е дарен и да отвърне с добро на благодеянията. Ислямът е установил за вярващия правила за добро отношение и признателност.
Всевишният Аллах казва:
“Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?”
(Рахман 60)
Затова, който се отнася с добро и към него ще се отнасят с добро.
Пречистият Аллах е обещал на онзи, който извършва праведни дела в земния живот, да се отнесе добре към него в отвъдния свят и да го награди с дженнет.
Всевишният Аллах казва:
“На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот.
И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.”
(Нехл 97)
За да се приложи това велико и морално правило, Пречистият Аллах е повелил на рабите Си да Му бъдат признателни, защото Той е благочестивият над тях, Който им дава пълноценни блага.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!”
(Бакара 172)
Аллах е повелил на раба да бъде признателен към родителите си, защото те са причината за неговото съществуване, както и за тяхната минала добрина.
Всевишният Аллах казва:
“И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си…
Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години.
Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.”
(Люкман 14)
Аллах е повелил на всички хора да бъдат признателни един към друг и доброто да се връща към неговия извършител с дуа за него и с добро отношение. Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който не благодари на хората, той не благодари и на Аллах.”
/ Ебу Дауд – 5/157-158 №4811,
Тирмизи – 4/298-299 №1934 (сахих)/
“Който ви направи добро, издължете му се за него, а ако не намерите с какво, тогава се молете за него, докато се уверите, че сте се издължили.”
/ Ебу Дауд – 2/310 №1672,
Несаи – 5/87 №2567(сахих)/
Мюсюлманското общество, което се придържа към предписанията на религията, е едно щастливо и мирно общество, защото, който извърши добро, ще получи благодарност, а който извърши зло, се покайва.
Това засилва желанието у хората да извършват добри дела.
Вярващият човек изпитва щастие, което другите не чувстват, защото когато бъде удостоен с благодат, благодари на Пречистия Аллах и това благо не престава да се увеличава.
А ако го сполети беда, проявява търпение и очаква награда, така че бедата не му вреди, нито му влияе.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Чудно нещо е делото на вярващия-всяко негово дело е добро, и това не е за никой друг, освен за вярващия. Ако го сполети щастие
– благодари и това е добро за него, а ако го сполети беда – търпи и пак е добро за него.”
/ Муслим – 4/2295 №2999/
СРАМЕЖЛИВОСТ
Сред повелите, които доказват величието на тази религия, е призивът към срамежливост.
И ако във всяка религия има морал, то моралът на исляма е срамежливостта.
Чувството за срам винаги носи добро, както пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е казал .
Свенливият нрав е сред най-благословените и велики нрави, стои най-високо по степен и е най-ползотворен.
Той е същността на човещината, затова, който няма срам, от него не е останало нищо друго, освен кръв и плът.
Без това качество нямаше да се приема гостът, да се изпълнява обетът, да се връща повереното, да се удовлетворяват нуждите на хората.
Човека нямаше да осъзнава хубавото, за да го възприема, и лошото – да го избягва, нямаше да се прикрива неприличното и да се забрани злото.
Ако го нямаше срамът, много хора нямаше да изпълняват задълженията си, да спазват правата на творенията, да се поддържат роднинските връзки, и нямаше да я има добротата към родителите.
Причината за тези действия е или религиозна – а това е надежда за благословени последици, или морална, като срама, който има огромно влияние върху хората.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) минал покрай един от енсарите, който съветвал свой брат да бъде свенлив и тогава казал:
“Остави го, защото срамежливостта е част от вярата.”
/ Бухари с Фетх – 10/521 №6117, Муслим – 1/64 №37/
Казал е също:
“Това, което хората са наследили от словата на пророчеството е:
“Ако не се срамуваш, прави, каквото искаш”.”
/ Бухари с Фетх – 10/521 №6117, Муслим – 1/64 №37/
Тоест, който няма чувство за срам, той не преценява това, което върши – добро ли е или е лошо.
ЦЕЛОМЪДРИЕ И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ
Това, с което се отличава тази низпослана от Господаря на световете религия, е, че тя изгражда едно морално общество, основаващо се на честност, целомъдрие и морално извисяване.
Това е така, защото Пречистият Създател е низпослал тази религия и Той е, Който знае от какво се нуждаят Неговите създания и кое е добро за тях.
Всевишният Аллах казва:
“Нима онзи, който е сътворил, не знае? Той е Всепроникващия, Сведущия.”
(Мулк 14)
Аллах е повелил на Своите вярващи раби да се предпазват от прелюбодеяние.
Всевишният Аллах казва:
“Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!
За тях това е най-чистото.
Сведущ е Аллах за техните дела.”
(Нур 30)
На човека, който е спазил тази забрана в земния живот, Аллах е обещал да го възнагради с райски девици
(ал-хурул-иин) в дженнета.
Те са най-красивите жени.
Това е една от разликите между исляма и другите религии.
Съгласно земните закони човек може да се откаже от прелюбодеяние, страхувайки се от наказание, или от разгласяване и срам.
Но, ако му се отдаде възможност да го извърши тайно – ще го извърши.
В исляма това не е така – вярващият се въздържа, надявайки се да спечели одобрението на своя Господар.
Той избягва това деяние, дори никой от хората да не го наблюдава.
Той се бои от Господаря на създанията, защото знае, че Той го наблюдава по всяко време.
За да се спазва целомъдрието, ислямът е повелил на жените да се покрият с хиджаб и да не показват прелестите си, освен на близките си.
Всевишният Аллах казва:
“И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях.”
(Нур 31)
За да се спазва целомъдрието, ислямът е повелил на младежите да се женят рано, за да укротят страстите си и да не се увличат в непозволени деяния.
А който няма възможност да се ожени, нека да говее, тоест да се въздържа от ядене и пиене през деня, служейки на Аллах, и това ще укроти страстите му.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Ей, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, защото това помага за свеждането на погледа, и е по-добре за половия орган.
А който няма възможност, нека да говее, това е лек за него.”
/ Бухари с Фетх – 4/119 №1905, Муслим – 2/1018-1019 №1400/
Целомъдрието допринася за здравето на тялото и спасяването на обществото от болести.
Лекарите са единодушни, че най-важната причина за разпространяването на болестите сред хората е неспазване на повелята за въздържане от прелюбодеяние.
А това води до увеличаване на престъпността и намаляване на раждаемостта.
Общество, което изгуби целомъдрието си, е покварено и болно общество, обърнало гръб на доброто и изпаднало в морална криза, тъй като това, с което човек се отличава от животните, е целомъдрието.
ПРИКРИВАНЕ ТАЙНИТЕ НА ВЯРВАЩИТЕ
Тази велика религия е религия на милостта, състраданието и улеснението, а не на затруднението. Вярващ, който изпълнява шериата на Аллах, но извърши грешка или грях, трябва да се покае.
И ако се покае, то Аллах ще приеме покаянието му и ще му опрости греха.
А този от вярващите, който е станал свидетел на този грях, е длъжен да не го разгласява и така да му помогне да се покае.
Прикриването на вярващия е едно от задълженията на мюсюлманина към неговия брат.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който прикрие един вярващ, Аллах ще прикрие него в съдния ден.”
/Бухари с Фетх – 5/97 №2442, Муслим – 4/1996 №2580/
Затова отделните членове на мюсюлманското общество живеят в мир и спокойствие, в смирение - техните грехове не се разкриват, както е в другите общества.
Когато се извърши грешка, тя остава скрита и името на нейния извършител не се разгласява.
Всеки човек е неприкосновен в своя дом, затова не е позволено да бъде шпиониран, или да се злослови по негов адрес.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Ей вие, които сте повярвали на думи, но вярата не е влязла в сърцата ви.
Не злословете за мюсюлманите и не разкривайте техните грешки, защото който разкрива грешките им, Аллах ще разкрие неговите, а когато Аллах разкрие грешките му,
Той ще го разкрие и в дома му.”
/ Ебу Дауд – 5/194 №4880, Ахмед – 4/421 (хасен)/
Дори е повелено на раба сам да прикрива това, от което се срамува, да не го разгласява пред хората и да отмята покривалото на Аллах върху него.
Това ще му помогне да се покае, защото разгласяването довежда до затвърждаване на греха.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“На всеки от моята общност му е простено, освен на разгласяващите греховете си.
А разгласяването е човек да извърши деяние през нощта, и когато съмне, а Аллах вече го е прикрил, той да каже:
“ Ей, хора, нощес направих това и това.
А е прекарал нощта, прикрит от своя Господар и на сутринта става, отмествайки завесата на Аллах.”
/ Бухари с Фетх – 10/486 №6069, Муслим – 4/2291 №2990/
Този ислямски принцип оказва огромно влияние върху поправяне на грешките на онези, които са се отклонили от правия път.
Това ги спасява от следване на гибелния път и предпазва тяхната чест от злите езици.
Това допринася и за запазване на обичта между хората, тъй като разкриването на греховете всява омраза, отвращение и разделение в обществото.
НАСТАВЛЯВАНЕ
Част от величието на тази религия е нейната повеля към вярващите взаимно да се наставляват
– всеки да съветва своя брат, да го призовава към доброто и да го предпазва от лошото.
Умението да наставлява е сред добродетелите на вярващия.
Всевишният Аллах казва:
“Кълна се във времето.
Наистина човека е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.”
(Аср 1-3)
Пречистият Аллах е известил в тези знамения, че всички хора са на грешен път, освен тези, които притежават вяра, извършват праведни дела и взаимно се наставляват за истината и търпението.
Ислямът повелява наставляването да бъде едно от задълженията на вярващия към неговия брат
– да го съветва и посочва грешките му със съчувствие и деликатност и да не ги разгласява пред хората.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Задълженията на вярващия към вярващия са шест.”
Рекоха:
“А кои са те, о, пратенико на Аллах?”
А той отговори:
”Когато го срещнеш, поздрави го, когато те покани, отзови се, когато ти поиска съвет, посъветвай го, когато кихне и каже “Ел-хамду лиллях”, кажи му:
“Йерхамукеллах”, когато се разболее, посети го и когато умре – следвай
(дженазето му).”
/ Муслим – 4/1705 №2162/
Няма съмнение, че наставляването е сред най-важните методи за подобряване на морала в обществото. С него се поправят грешките, доброто се разпространява, заблуденият се напътва, а разсеяният се подсеща.
МЪЛЧАНИЕ И ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СКВЕРНОСЛОВИЕ
Част от съвършенството на тази религия е нейната грижа да предпазва човека от сквернословие и празнодумство, защото езикът е малък по размер, но може да причини големи злини.
Ислямът е повелил на вярващия да изрича добри слова, а ако няма основание за това, нека да мълчи.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който вярва в Аллах и в съдния ден, нека да говори добри неща или нека да мълчи.”
/Бухари с Фетх – 10/445 №6018, Муслим – 1/68 №47/
Свещеният Коран ни известява, че всяка дума, която човек изрича, е записана и съхранена и той ще бъде съден за нея.
Всевишният Аллах казва:
“И не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.”
(Каф 18)
Колко много раздори, вражди, омраза, дори битки, в които се е проляла кръв, са породени от лоша дума, казана не на място.
Ислямът забранява да се използва езикът по неподособящ начин и напомня, че това се отнася за:
- Лъжата
- Злословието, което означава да говориш за някого в негово отсъствие.
- Това е опасно, защото прекъсва връзките на обич между вярващите и предизвиква раздори и разединяване между тях.
- Това свидетелства за нисък морал и подлост.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Знаете ли какво е злословие?”
Рекоха:
“Аллах и Неговият пратеник знаят най-добре.”
А той каза: ”Да споменаваш своя брат с това, от което той се отвращава.”
А някой рече:
“А какво е, ако това, което казвам, е вярно за моя брат?”
А той отговори:
”Ако това, което казваш, е вярно, тогава злословиш за него, а ако не е вярно, тогава си го наклеветил.”
/ Муслим – 4/2001 №2589/
- Клюкарството, т.е. разнасяне на слухове и твърдения сред хората, с което се всява раздор.
- То разпалва огъня на враждата между взаимно обичащите се хора и унищожава всяка обич.
- Клюкарството е израз на подлата душа на този, който го извършва, затова пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Клюкарят няма да влезе в дженнета.”
/ Бухари с Фетх – 10/472 №6056, Муслим – 1/101 №105/
- Присмехът и подигравките, защото те накърняват достойнството на човека, нарушават обществените връзки и предизвикват отмъстителност у усмивания човек по отношение на подигравчията.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, да не се присмиват едни мъже от вас на други!
Може да са по-добри от тях.
Нито жени – на жени…
Може да се по-добри от тях.
И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори!
Колко лошо е името нечестивост подир вярата!
А които не се покаят
– тези са угнетителите.”
(Худжурат: 11)
- Лъжесвидетелството, което довежда до поквара.
- То потъпква правата на хората, причинява им щети, унищожава справедливостта и правдата.
- Това явление поражда раздори, които разяждат обществото и го разрушават.
- То е разрушително за основите на мира и сътресение за спокойствието.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Да ви известя ли кои са най-големите грехове?”
Рекоха:
“Да, о, пратенико на Аллах.”
И той казал:
”Съдружаването с Аллах и непокорството към родителите”
– при това бил облегнат надигнал се да седне и добавил:
” и лъжесвидетелството.”
А сподвижникът, чул хадиса, казва:
“И не преставаше да го повтаря, докато не си рекохме: дано млъкне.”
/ Бухари с Фетх – 5/261 №2654, Муслим – 1/91 №87/
- Безполезните спорове, пререканията и враждебните нападки са път към омразата.
- За този, който постоянно влиза в спор, Всевишният Аллах казва:
“И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете:
”Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас.
Нашия Бог и вашия Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Анкебут 46)
ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ОБЕТА
Едно от хубавите неща в тази религия е повелята за спазване на обещанията.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, изпълнявайте обетите!”
(Маиде 1)
“И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.”
(Исра 34)
Спазването на обета е основно изискване за укрепване на ислямското общество.
Без него се губи и доверието, взаимоотношенията се влошават и разделението надделява.
Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) е известил, че измамата и неизпълнението на обещанието не са сред качествата на вярващия, а напротив – на лицемера.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който притежава четири качества, е истински лицемер, а който притежава една част от тях, притежава част от лицемерието, докато не се отрече от него: когато му се довериш – мами, когато говори – лъже, когато обещае – не изпълнява и когато спори – избухва.”
/ Бухари с Фетх – 1/89 №34, Муслим – 1/78 №58/
Няма съмнение, че постъпката “отказ от обета”, която ислямът е забранил, разкрива подлата душа и нейната низост, а човекът, който я извършва, е нежелан в обществото и хората странят от него.
Общество, което е изградено върху принципа “спазване на обета”, е силно общество, отделните личности в него си имат доверие, а враговете се страхуват.
ЗАКРИЛА НА СИРАЦИТЕ
Ислямският шериат е установил съвършен ред, който гарантира правата на всеки член на обществото.
Тук спада и грижата за правата на сирака, лишено от родителски грижи и няма кой да му помогне освен Пречистият Аллах.
Ислямът повелява благодат за онзи, който се грижи за сирак, отнася се добре към него и се е заел с възпитанието му.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Настойникът на сирака и аз сме като тези два (пръста) в дженнета.”
/ Муслим – 4/2287 №2983/
Има и предупреждения в много знамения в Книгата на Аллах за лошото отношение към сирака.
Всевишният Аллах казва:
“А колкото до сирака, не го огорчавай!” (Духа 9)
“Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака.” (Маун 1-2)
За този, който унижава сирака и го нарушава правата му - не го храни и не се отнася добре с него, Всевишният Аллах казва:
“Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.”
(Ниса 10)
Няма съмнение, че грижите за отглеждането на сирака довеждат до изграждането на едно здраво и сплотено общество, в което цари обич и разбирателство.
Също така недостатъчните грижи за сираците довежда до огромна поквара в обществото.
Ако сиракът няма настойник, който да го напътства, ще падне в капана на заблудата и на злите хора.
Затова ислямът обръща голямо внимание на тези проблеми.
