Вярата в Съдния ден

 

Вярата в Съдния ден

Вярата в този Ден, Деня на въздаянието и равносметката, е голямо доказателство за съвършената справедливост на Аллах и Неговата милост.
Той ще накаже всеки угнетител за неговото угнетяване, и ще награди всеки добродетел за неговата доброта;

Вярата в Съдния ден предпазва душите от тяхното заблуждаване, високомерие, омраза и възгордяване.
Всеки, който извърши нещо от това знае, че пред него има Ден, в който ще види делата си и ще бъде наказан за своето угнетяване;


Вярата в Съдния ден подтиква душите към извършване на добри дела и добронамереност към хората с най-различни ценни взаимоотношения.
Човека знае, че всичко това му е запазено, и на Съдния ден ще посрещне наградата си – многократно удвоена.
Така, душата му се надпреварва в извършване на добрини, за да увеличи своята награда, и да извиси своята степен пред Аллах;

Вярата в Съдния ден е най-великия помощник за душите, като ги поучава на търпение при изпитания и беди, защото човека в този земен живот ще срещне много изпитания и умора.
Но, неговото убеждение в Съдния ден, и в приготвеното от Аллах за Своите търпеливи раби – разновидни награди – го прави да не съжалява за това, което е загубил или изтървал, като здравето, богатството, величието или децата;

Вярата в Съдния ден въздържа душите от пълното отдаване на земния живот и подлъгване с него, защото вярващия в Съдния ден осъзнава, че земния живот е преходен и свършва, съдържа малко ползи и за кратко време;

Вярата в Съдния ден и това, че човека е за малко на земята, след това се пренася към Дома на вечността, помага на вярващия мюсюлманин да бъде искрен във всички свои дела.
Когато земния живот му предложи блага, той не се радва така, че да достигне до възгордяване и лицемерие.
Напротив, възползва се от тях според нуждите си, радва се на благата на Всевишния Аллах и с тях си помага, за да служи на Всемогъщия Аллах.
И когато го сполети беда и трудност, не изгубва надежда и не се отчайва, а проявява търпение и очаква наградата си.
Знае, че за всяко изпитание го следва награда, че земния живот върви към края си, че щастието и истинския мир са на ахирета;

Вярата в Съдния ден е причина за надпреварване в извършване на добри дела и подчинение, защото наградата в ахирета зависи от вида на делата и е според делата.
Това подтиква човека към надпревара в извършване на добрини и изоставяне на порицаваното;

Вярата в Съдния ден призовава към съвършен морал между хората и цялото общество, защото всичко това е награда при Всевишния Аллах в Деня на възкресението.
Затова, който е повярвал в Аллах и Съдния ден, усъвършенства морала си, уважава близките си и хората, доброто му се увеличава, а лошото му намалява. 

НАСОЧВАНЕТО КЪМ ДОБРО И ПРИЗИВА КЪМ НАПЪТСТВИЕ ИЛИ ЗАБЛУДА

 НАСОЧВАНЕТО КЪМ ДОБРО И ПРИЗИВА КЪМ НАПЪТСТВИЕ ИЛИ ЗАБЛУДА

Аллах Всевишния е казал: „И призовавай към своя Господ!...“ [28: 87].


И е казал Всевишния: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение...“ [16: 125].



И е казал още: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта...“ [5: 2].



И е казал също: „И нека сред вас има общност, която зове към благото...“ [3: 104].

 .

172. От Ибн Масуд Укба, син на Амр ал-Ансари ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „За насочващия към добро има същото въздаяние, каквото и за извършващия го“ (разказан от Муслим).



173. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който призовава към напътствие, за него има същото въздаяние, каквото и за последвалите го, без да се намалят с нищо техните въздаяния. А който призовава към заблуда, над него тежи същият грях, какъвто и над последвалите го, без да се намалят с нищо техните грехове“ (разказан от Муслим).


174. От Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари победа – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“. Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено“. Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал: „Къде е Али, син на Аби Талиб?“ Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“. Казал: „Пратете да го повикат“. Тогава го довели. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поплюнал очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето. Али, Аллах да е доволен от него, казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюсюлмани] ли?“ Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще бъде по-добре за теб, отколкото червените камили“.



175. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че един младеж от приелите исляма казал: „Пратенико на Аллах, искам да участвам в завоевание, а нямам с какво да се въоръжа“. Той му отговорил: „Иди при еди-кого си, който се въоръжи, но заболя“. Отишъл при него и казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ти праща поздрав и каза да ми дадеш своето въоръжение“. Човекът казал на съпругата си: „Дай му моето въоръжение и нищо не задържай от него! Кълна се в Аллах, ако не задържиш нищо от него, ще бъдеш благословена за това“ (разказан от Муслим).



Из "Градините на праведниците"

Как един мусулманин да се справи с фитната (изпитанието) на жените?

 Как един мусулманин да се справи с фитната (изпитанието) на жените?

Въпрос: Четох думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Не съм оставил след себе си по-вредно изпитание за мъжете, от изпитанието на жените.” (Бухари 5096)

Моят въпрос е: Как мога да се спася от това изпитание, като го виждам навсякъде – на улицата, по телевизията, в интернет, на работа…?



Отговор: Слава на Аллах.

Аллах е създал човека в един свят на изпитания и тестове и е сторил Рая (Дженнета) обиталище на Неговите приближени и обичани раби, които предпочитат Неговото задоволство пред своето собствено и поставят послушанието пред Него над своя физически комфорт. И е сторил Ада (Джехеннема) да е обител на онези от Неговите раби, които не Му се покоряват и поставят собствените си страсти и желания над задоволството на техния Господ. Всевишният Аллах казва:

„Това е Раят, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.” (19;63)

„За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят.” (79; 40-41)

И казва относно хората на Ада:

„Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата (т.е не я изпълняваха, или не я изпълняваха така, както трябва, или в определените за това времена) и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление” (19;59)

„Това е възмездието за тях -; Адът -; защото отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.” (18;106)

„За който е престъпвал и е предпочел земния живот, обиталището е Адът.” (79; 37-39)

Така че всеки мусулманин трябва да се стреми да се подчинява на Аллах и да избягва това, което Го гневи, и Той, Пречист е и Всеславен, няма да допусне наградата на вършещия добро да бъде погубена:

„А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Нашите пътища. Аллах е с благодетелните.” (29;69)



Едно от най-големите изпитания, с които Аллах изпитва мъжете, това са жените. Затова трябва да следваме някои от тези методи, чрез които можем да се предпазим от това изкушение:



1.Вяра в Аллах.

Вярата и страхопочитанието пред Аллах осигуряват щит и закрила на човека срещу извършването на харам и следването на собствените си страсти и желания. Ако вярващият е наясно и осъзнава, че неговият Господ винаги го наблюдава; ако размишлява в/у Неговите имена и качества като например Всезнаещ, Всевиждащ, Всечуващ, това ще породи страх у него (и наяве, и скришом), и ще сложи край на неподчинението към Аллах, и ще намали желанията и страстите, които карат много хора да извършват харам действия.



2.Свеждане на погледа и избягването да се гледа харам.

Погледът може да породи лоши мисли в сърцето, които след това да доведат до идеи, и след това да се появят желания, а след това човек неизбежно върши харам неща. Помислете за смисъла на този аят, който прави връзка между първите стъпки към харама и крайния резултат. Аллах е казал:

„Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.” (24;30)

Ибн Кесир казва: "Това е заповед от Аллах към Неговите вярващи раби, да свеждат погледите си и да избягват да гледат това, което е забранено за тях, така че да гледат само в това, което им е разрешено за гледане. Ако се случва така, че погледът на човек случайно попадне на нещо харам, той трябва бързо да извърне погледа си от него.”



3.Отблъскване на лошите мисли. .

Лошите мисли представляват опасност за сърцето ... Ако човек им се поддаде и не ги отблъсне, те ще се превърнат в една идея, след това във воля и решителност, а това неминуемо ще доведе до харам действия. Пазете се от потъването и отдавнето на такива мисли; по-скоро това, което трябва да направите, е да ги отблъснете и да ги замените с добри мисли. Лечението след това, е да се предотвратят тези преминаващи мисли и да се предпазите като ангажирате вниманието си с полезни мисли.



4.Брак.

Предава се, че Абдуллах ибн Мас’уд казва: Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,е казал: "О, младежи, който между вас може да си го позволи, нека се ожени, а който не може, нека говее, защото оручът ще бъде щит за него.” (Бухари 5065)



5.Оруч за тези, които не могат да се оженят.

- Заради хадиса, цитиран по-горе, в който се казва: "... и всеки, който не може, нека говее, защото оручът ще бъде щит за него."
Ал-Куртуби казва: Колкото по-малко човек яде, толкова по-слабо става желанието му, и колкото по-слабо неговото желание е, толкова по-малко грехове той извършва.



6.Странене от лоши компании и приятели.

Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: "Един човек следва пътя на своите близки приятели, така че нека всеки от вас да погледне кой приема като близък приятел." (Абу Дауд, 8433; класифициран като хасан - добър от Албани в Сахих Аби Дауд, 4046.)



7.Стоене далеч от места на изкушението.

Очевидно е, че ние живеем в общество, където изкушението дебне отвсякъде - медии от всякакъв вид, списания, пазари, сателитна телевизия, интернет и др ... Така че трябва да се стремим да избягваме доколкото се може всичко това, за да поддържаме имана (вярата) ни здрава.



8.”Не превръщайте домовете си в гробове.”

Направете така, че вашата къща да ви напомня послушание, а не извършване на грях. Ако във стаята има неща, които подтикват към греха например, човек ще направи този грях многократно, защото всеки път, когато той влезе в тази стая, ще си спомня греха и може да бъде провокиран да го извърши отново. Така че той трябва да направи своята стая и дома му напомняне към послушание пред Аллах – като влезе да вижда мусхаф ( Куран), който да чете, да прави в неговата стая допълнителни молитви наред със суннетите, така че в ума му да се породи връзка между къщата и вършенето на добри дела.



9.Да се опитваме да прекарваме колкото се може повече време в ибадет на Аллах.

Времето е един от най-големите благодати, които Аллах е дарил на Своите раби, но много хора не се възползват по най-добрия начин от него. Предава се, че Ибн Аббас (Аллах да е доволен от него) казва: Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,е казал: "Има две блага, от които много хора не се възползват максимално: доброто здраве и свободното време." (Бухари, 6412)



10.Припомняне на наградите на Ахирета.

Особено подходящо в този контекст е да си спомняш Хуур-ул ийн, които Аллах е приготвил за тези, които са търпеливи и непоколебими в избягване на греха. Това може да помогне на мюсюлманина да погледне на тези като преходни харам удоволствия, които водят само до загуба.

Молим Аллах да ни помогне да избегнем изкушението, както явното, така и скритото. Хвала на Аллах, Господа на световете.

Позволено ли е на човек да се съгласява да чете Куран срещу заплащане?

 Позволено ли е на човек да се съгласява да чете Куран срещу заплащане?

Въпрос: В много мюсюлмански страни ние виждаме, че хора наемат други хора да четат Курана. Допустимо ли е за четящия да приема заплащане за неговото четене или не? Този, който дава заплащането извършва ли грях ?


Хвала на Аллах.

Четенето на Куран е акт на поклонение; един акт, с помощта на който човек се стреми да постигне близост до своя Господ. Основният принцип по отношение на това действие, което е само и единствено с цел поклонение (ибадет) е, че мюсюлманинът трябва да го извършва, търсейки единствено задоволството на Аллах и награда от Него, а не да търси награда или благодарност от когото и да е било другиго. Следователно не е било известно сред праведните ни предци (салаф) да наемат хора да четат Курана за мъртвите, или на сватби, или каквито и да е други поводи. Няма предания от никой от имамите и учените на исляма, че те повелявали и позволявали такова нещо. Нито е известно, че някой от тях приемал заплащане за четене на Куран. По-скоро те го четяли с надеждата за постигане на това, което е при Аллах Всеславния. Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е заповядал този, който чете Курана, да иска от Аллах, и предупредил срещу това да се търси нещо от хората. В Сунан Тирмизи се предава от Имран ибн Хусейн, че той минал покрай човек, който четял Курана, а след това поискал от него нещо. Имран ибн Хусейн казал: „Инна лилляхи уа инна илейхи раджиуун” (Наистина на Аллах принадлежим и при Него е завръщането – казва се, когато човек се сблъска с нещастие), и след това казал: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: "Който чете Курана, нека иска от Аллах за това, защото ще дойдат хора, които ще четат Курана и ще искат за това от хората."



Що се отнася до приемане на заплащане за преподаване или четене на рукия, при което четенето на Куран е в полза на някой друг, освен за четящия, сахих предания показват, че това е допустимо, заради хадиса на Абу Саид, който приел стадо овце като заплащане когато чел рукия (сура Фатиха) на човек, ужилен от скорпион; и хадиса на Сахл, където се споменава как Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, омъжил една жена за един мъж в замяна на това да я научи каквото знаел наизуст от Корана.

Така че този, който приема заплащане за четене, или този, който наема човек да чете Курана, застават срещу сунната и срещу пътя на праведните ни предшественици салаф (Аллах да е доволен от всички тях).

И Аллах е източника на всяка сила. Аллах да благослови нашия пророк Мухаммад и неговото семейство и сподвижници. Край на цитата.

Комитет за академични изследвания и издаване на фетуи.

[талиб-ул илм - човек, който търси знание; изучава наука]

 [талиб-ул илм - човек, който търси знание; изучава наука]

Хвала на Аллах.

Първо да споменем, че статуса на търсещия знание в Исляма е много възвишен. Всевишният Аллах възхвалява знанието и тези, които се стремят да го придобият, като казва (превод на значението):

„Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.” (39;9)

„Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.” (35;28)



Предава се, че Хумайд ибн Абдуррахман казва: Чух Муауия да казва по време на една проповед: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: "Когато Аллах пожелае добро за един човек, той задълбочава познанията му за исляма.” - Бухари (71) и Муслим(1037).
Предава се, че "Абу Дарда казва: Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва:" Който следва пътя в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Ангелите спускат крилата си в одобрение, а всички на небесата и на земята, молят за прошка за търсещия знания, дори рибите в морето. Превъзходството на учения над този, който прави ибадет, е като превъзходството на Луната над всички други небесни тела. Учените са наследниците на пророците, а пророците не оставили зад себе си динари или дирхеми, а оставили знания, така че който ги взема, е взел голям дял." - Тирмизи (2682), Абу Дауд (3541) и Ибн Маджа (223); класифициран като Хасан от Албани.


Ислямската наука носи на човек добро на този свят и на отвъдния; тя е с приоритет пред всички други клонове на знанието, особено ако намерението на човек е чисто.



Във връзка с въпроса за организиране на времето, трябва да се направи следното:



1. Да се определят времената на редовите неща, които човек върши всеки ден - като време за спане, време за хранене, време за посещения, време за събирания, време за преговор.


2.Едно от нещата, които ще ви помогнат да извлечете максимума от времето си е да се сложи край на загубата на време - като твърде много спане; безполезни срещи с хора; забавления от рода на телевизионни предавания, сапунени опери, вестници, списания, игри и т.н.

3. Друг въпрос, който е в ущърб на извличането на максимална полза от времето ни, това е отлагането. Отлагането е тежко заболяване, което лишава човек от много добрини в този свят и в отвъдния.


Нашите ранни поколения (Аллах да се смили над тях), са ни дали един невероятен пример за това как може човек да се възползва най-пълноценно от времето си.

Всички, които търсели знания по Куран, изразявали желание да учат при Абу Наим ал Асфахаани (г. 430) и всеки ден един от тях имал свой ​​ред да учи каквото си иска с Шейха, докато дойде време за Зухр. След като тръгвал да се прибира вкъщи, друг ученик го пресрещал и по пътя му чел по един джуз (а той да го слуша и поправя), и той никога не показвал нетърпение.

За четиридесет години Ибн Aсаакир (Аллах да се смили над него) – както разказва синът му - не се съсредоточил върху нещо друго освен в търсене на знания, дори през свободното си време или когато бил сам. Той винаги носел със себе си книги и Куран, които чел и наизустявал.

Праведните ни предци винаги извличали максимума от времето си, като правили повече от едно нещо по едно и също време. Ако писалката се притъпявала и трябвало да се изостри, те движели устните си със споменаването на Аллах, докато оправят перото, или пък преговаряли неща, които били запомнили, така че да не мине време без да правят нещо полезно.

Абу Уафа Али ибн Акил (Аллах да се смили над него) казва: Аз не си позволявам да изгубя дори един час от живота ми; дори когато не чета нещо - докато си почивам, обмислям някои религиозни въпроси и не се изправям, докато не излезе нещо, което мога да запиша.

Ибн ал Кайим (Аллах да се смили над него) казва: Познавам един човек, който се разболя с главоболие и висока температура, и държеше книгата си до главата. Когато той се събудеше, четеше, а когато заспиваше, я оставяше.



По отношение на разписанието и организирането на времето, може да се направи както следва:

1. Програмата на търсещия знания започва призори, което е времето за запаметяване на Куран и хадис. Най-доброто време за запаметяване - особено запаметяването на Куран - е времето точно преди зазоряване и след фаджр, когато умът е чист и му е по-лесно за запомняне. Така търсещият знания може да се моли в джамията и да остава там до изгрев или след това, запаметявайки и припомняйки каквото е запомнил. Когато приключи с това, той може да продължи с хадис, фикх, арабски език…

2. Ако той има работа или е на училище,отива на работа или у-ще. В противен случай прекарва останалата част от сутринта в запаметяване и преговор, докато дойде времето за Зухр и тогава почива малко.

3. Що се отнася до следобеда, той е за изучаване и четене, или дискусия на изучаваните въпроси с другите.

4. След магриб, ученикът може да посещава кръжоци, а след иша да прави преговор на това, което е научил през деня, или пък може да прочете една нова книга.

Следва да се отбележи, че това, което сме споменали тук обхваща организиране на времето в общи линии. Всеки ученик трябва да организира времето си според обстоятелствата покрай него, дали работи или не; дали е женен или не; дали той посвещава цялото си време, за да придобива ислямски знания, или пък има и някои други занимания, и така нататък.

Хората са склонни да искат да си почиват и да са малко по-мързеливи, така че той трябва да се научи да работи усилено и да бъде активен, и трябва да свикне да се организира и да се придържа към програмата си. В противен случай той само ще губи времето си, и тогава ще е пропилял живота си…

Един човек отишъл при инб Акиил и му казал:

 

Един човек отишъл при инб Акиил и му казал: 

„Всеки път като влизам в реката да се изкъпя, го правя по два и по три пъти, защото не съм сигурен дали водата достига всяка част на тялото ми и постоянно се съмнявам дали съм направил обредното измиване. 

Какво да правя?“

Той му отговорил:

-Не се моли.

–Как така да не се моля?!

Отвърнал му:

–Пратеникът саллаллаху алайх уа саллам казва:

 „Калемът е вдигнат за трима (т.е не се води отговорност за делата им): 

дете, докато навърши пълнолетие;

 спящ човек, докато се събуди;

 и луд човек, докато не си възвърне разума.“

 А който влиза целия в река веднъж, втори път,

 трети път и още не е сигурен дали се е изкъпал, е луд . 

Пример за добра съпруга

 

Пример за добра съпруга

Предава се, че веднъж Шурайх, който бил известен съдия, срещнал Ша‘би,който го попитал за семейния му живот. Шурайх отвърнал:

„За 20 години брак, не съм имал нито един проблем с жена си“.

Ша‘би рекъл: „Как така?“

Шурайх отговорил: „През първата ни брачна нощ погледнах към нея и видях изключителна пленителна красота. Тогава си рекох – трябва да направя уду, да кланям два раката и да благодаря на Аллах. След като приключих, обърнах се и видях, че тя ме следва в молитвата и тя също приключи. Когато гостите си тръгнаха, приближих се до нея и се опитах да я докосна, но тя рече:

„Чакай малко, о, абу Умая (т.е Шурайх), стой там, където си.

Тогава каза: „Възхвалата и благодарността са за Аллах. Ние Го възхваляваме, търсим Неговата подкрепа и молим за Неговото опрощение. Мир и благослов за Мухаммад саллаллаху алайх уа саллам.

Аз не те познавам и нямам представа за морала и нагласите ти. Затова кажи ми какво обичаш и ще го правя, и кажи ми какво мразиш, за да го избягвам. Можеше да се ожениш за някоя от твоите познати, и аз можех да се омъжа за някой мой познат, но Аллах е осъществил дело, предопределено вече с Неговото знание. Алах ти е дал власт над мен, затова Му се подчинявай - или ме задръж при приемливи условия, или ме пусни с добро. Това е всичко, което имам да кажа, и нека Аллах Всевишния прости и на двама ни.“

Шурайх казал:

„Възхвалата и благодарността са за Аллах. Ние Го възхваляваме, търсим Неговата подкрепа и молим за Неговото опрощение. Мир и благослов за Мухаммад саллаллаху алайх уа саллам.

Ти каза много неща, които ако изпълниш, ще бъдеш наградена, но ако се провалиш, ще бъдат свидетелство срещу теб. Обичам тези и тези неща, мразя тези и тези неща. Можеш да разпространяваш всяко едно добро дело, което видиш и да прикриваш всяко едно лошо дело, което видиш.“

Тогава тя рекла: „А какво ще кажеш, може ли мои роднини да ме посещават?“

Отвърнал: „Не искам само да ми нареждат какво да правя.“

Тя попитала: „Кои от съседите ни допускаш да ни посещават?“

Отговорил: „Семейството на този и този са добри хора, а семейството на този и този са лоша компания.“

После Шурайх разказва:

„Прекарах чудесна първа брачна нощ и първата ни година беше прекрасна. Когато дойде следващата година и един ден се връщах от съда, заварих в къщата ми някаква жена. Попитах жена си: ‚Коя е тя?‘, а тя отговори ‚Твоята тъща‘ (т.е майка й). Тъща ми ме погледна и попита:

‚Как намираш съпругата си?‘

Рекох: ‚Най-добрата, която един мъж може да има.‘

Тогава тя ми каза:

‚ О, абу Умая, ще бъдеш в по-лошо положение, отколкото си сега, само в два случая – ако тя роди дете или се наслаждава на благата ти. Кълна се, че мъж не може да бъде сполетян от по-лошо нещо, от разглезена/ глезена жена. Затова дисциплинирай своята!‘

Живях със съпругата ми двадесет години и никога не се оплаках от нея, освен веднъж, и тогава аз бях несправедлив.“

Субханааллах, ето така трябва да постъпва един съпруг, така трябва да постъпва една съпруга и така трябва да постъпва една тъща...

Извадка от „Да спечелиш сърцето на съпруга си“ на Ибрахим ибн Саалих ал-Махмууд